Искам мнението ви - канят на рд само едното ми дете??

Хайде сега и празненствата намесихте 
Ами и на моето ходим поне 3ма човека, ама поне, спасява ни положението, че през седмицата другите фенове са в друг град, а повечето са в друга държава постоянно, иначе като си спомня на племеника/племеницата - поне 5-6 човека бяхме.
Когато детето ми си изрежда семейството - обикновено кучето е 12-13ия член подред - какво по-хубаво от това.
Когато сестра ми раждаше отвън брат ми е преброил 23ма човека да чакат - и циганите не го вдигат пред нас.


Мен по-гадно ми става когато не идват - тази година бях поканила около 20 деца и се бях ограничила само с желанията на рожденика, мои познати не каних за разлика от други години, защото децата ни не се познават и не играят често заедно... Но много се ядосах, че повечето не дойдоха - дойде едно единствено дете от групата, от 10 поканени. Не им ли е мъчно за децата им - че искат да отидат, а не ги водят? Много тъпо...

Темата е моя. Нарочно беше анонимна, защото исках да видя обективни мнения. Естествено, с Никол мислим еднакво.  

Значи, става дума както казах за немного близки хора. Децата не са приятели, знаят се от квартала. Дори по-скоро техният рожденник е играл с моята малката, Лина, отколкото с Иван /поканения/.
Много сме им помагали на тези хора, дори с пари, когато са закъсвали сме им давали 4 цифрена сума за да излязат от дъното. Прекъснахме контакти като цяло /по моя инициатива/ защото започна да ме дразни факта, че висят в нас постоянно. И си водят децата сополиви, при моето новородено бебе,събуждат го и т.н.
Понеже нямат възможност да излизат, да  се забавляват, като идат на гости не си тръгват. В един момент си казах 'до тук'.

За моята гледна точка съм си права. Поканата, дори не беше покана, а 'Искрен да гледа Лина, доведи Иван'. - на квартално заведение /от тоя тип, дето цял пият и пушат безцелно чичковците от квартала/. Няма никакви забавления за децата, на които Лина ще пречи.

Иначе, по темата като цяло, явно аз нещо съм объркана, незнам, но не бих канила отделно деца, без значение възраст. Ако нямам възможност пр. да поканя всички, няма да правя изобщо партита. Така и беше тази година, Иван стана на 5 години - празнувахме си семейно, с племенницата и бабите. Пак беше рожден ден, пак имаше торта и балони и той остана много доволен. Миналата година имахме повече възможности, бяхме в детски кът /с много деца, и майките/. Та така ... или всички, или  никой, според мен.

Пуснах темата, защото исках да видя мнението на другите майки, а не защото чакам някой да ми каже дали да ходя.  Не чакам на форума да ми решава житейските казуси, но пък е чудесен начин да получиш мнения по даден въпрос, и да сравниш дали си прав или не.

е...моето дете само е отказвало покана, защо самите деца да не са искали?Например, на рожден ден на момченце, с което са отраснали заедно, но вече са им различни интересите, дъщеря ми беше категорична-да, да, аз с тези момчетии какво да правя, отделно не и е и до тортата, защото не обича.Та я навих от уважение да приеме поканата, да отиде за самото тържество, пък ако и е скучно и досадно с момчетата ще си тръгне после.Така и стана, но беше измъчено.
Бебето на тържество на каката не съм водила, но каката Иска да присъства на тържество на малката си сестричка и смятам да я водя.Нищо няма да и стане на някоя майка, ако поседи права, това, че няма достатъчно места е организационен въпрос...
Ами, Вергилия, на теб самата, както описваш, като ти е неприятно , не ти допада ни заведението и условията, нито сте близки, като те чета...ти се чудя...що се занимаваш?Отклоняваш поканата, като не ти се нрави.Боже, боже, да ви имам проблемите...Хем са ти неприятни тези хора, хем се цупиш на начина им на живот и празнуване...никой не те кара насила да им присъстваш на кръчмата в крайна сметка, ти-обидена го раздаваш...Това, което е наравила другата не е делене на децата.За мен не си права, от първия ти постинг, после и да доуточняваш и да разкажеш още милион случки, за да ни кажеш колко са ти антипатични тези хора-все тач-това са ваши взаимоотношения, които препредавани няма как да ги осмислим ние.Все пак този, който кани-преценява кой може, кой не може, място и начин на провеждане, а на теб, като не ти допада-не е нужно да се цупиш.
А ти-можеш да си празнуваш както искаш.Аз-също.И пак да има обидени.Аз, ако кажа на детето-не мога да поканя родата на приятелките ти и затоша-и приятелките ти няма да дойдат, а вместо това ще дойде стринка ти и пра-баба ти-еми....и у нас ще има драма.Затова-щом детето има изградени приятелства-нека се съберат-2-3-4-5 деца и да прекарат забавно, а не и семействата им...

Ох незнам, отскоро съм с две деца, и това беше първият случай, с който се сблъсках като покана към едното. Не казвам, че съм права, може би с времето ще свикна и ще се смея на сегашната си реакция. Нямам опит още, така да се каже.
Вече се получава нещо като спам, и мисля, че темата е излишна.

Ето сега оказва се, че мъжа ми няма да е на линия за да гледа малката, ще е на работа, значи аз трябва да викам свекърва ми или майка ми, което избягвам, освен ако не е крайно необходимо. 
Това защото не мога да взема малката.

Евала, Вергилия, да излезеш от анонимност! И аз мисля, че ако беше пуснала темата като Вергилия, щеше да получиш масово неискрени мнения!

Онзи ден с моята приятелка обсъждахме темата. И двете бяхме на мение, че 2 неща са важни при една такава покана: първо, кой го казва (колко ти е близък, в какви отношения сте и пр.), и второ, как го казва. Ако поканата е отправена нетактично от позната покрай децата, какво повече да стане, освен да я обсъдим с неодобрение някъде, но да постъпим както е пожелала, в името на радостта на децата. Но ако поканата е направена от човек, който смятаме за близък (приятелско семейство с достатъчно доказателства за близостта, да не говорим за близки роднини), нетактичността не може да остане просто така подмината. Не коментирам случаи като прекрасното изпълнение на Биби в подбора на думи за специалната покана - едно истинско доказателство, че всяко нещо може да се поднесе по деликатен начин.

Уважавам те много, Вергилия, а мнението ми по въпроса ме доведе на твоя страна - доволна съм! Дерзай!

О това е изпитано отдавна. Пускала съм горе-долу еднакви теми, едната анонимна, едната от профил, и разликата е голяма. Темата от профил си е просто лаф, в анонимната е истината. 
Незнам защо се получава така. 

Може би беше важно да отбележа, че аз никога не бих разделила техните 2 деца, специално. Възрастта и половете са като моите /1 и 5 за нас, 1 и 4 за тях/.

Да де,,,,ама ти.Аз например не го намирам за делене.На моите, хем са еднополови-разликата им е 4 г.Преди седмица голямата бе на РД на приятелка.Малката към днешна дата е на 2.Майката отправи покана към голямата, даже не тя, ами самото дете се обади ан приятелката си, за да я покани.Аз самата също се чух с майката, която Знае, че обикновено сме комплект, защото Няма на кой да оставям малката, не за друго.Казах и, че приемаме поканата, не сме и уточнявали за малката, но поканата беше за голямата.Заведох детето, оставих го и с малката се разходихме.Ако бях останала и аз и малката-щеше да е меле, буквално.Съжалих домакините, пожалих ги, спестих им го най-общо казано, без да драматизирам.Отделно-малката вече имаше покана от яслата от едно дете.Е-как да заведа и голямата-пълна скука, а ще съм в тежест на организаторите.Та-за мен това не е делене, нещо си в грешка.Тепърва децата ти ще хващат различни посоки.Аз имам сестра, 2 години по-голяма, еми-не сме били като залепени.Всяка си имала през годините приятелства, среда, понякога и общи такива, понякога различни.Това не означава, че сме се Делили, или че са ни делили...

Вергилия, анонимна или не, мнението ми си е същото.
Имате проблем с взаимоотношенията със семейството, а не със самата покана за рожден ден.
Не мога да разбера що за манталитет е нашият - разни хора и роднини ни дразнят, обаче не преустановяваме контакти с тях.
Продължаваме да се дразним, че и да се засягаме.
Много незряло ми изглежда и не го разбирам.
Сякаш сами си търсим отрцателните емоции.
И изпитваме някакво мазохистично удоволствие от това.

А според мен не става дума за делене на децата, а за това, че са на различна възраст, с различни интереси и е нормално да имат различна среда. Уеднаквяването често е в ущърб на някое от двете деца, защото то трябва да е в среда, различна от подходящата за него.
Аз имам близначки, но всячески стимулирам индивидуалността им и често те самите се разделят по собствено желание - примерно, едната отива с баща си на вилата или на кино, а другата излиза с мен и някоя моя приятелка на пицария. На детски празненства все още ходят заедно, защото имат някои общи приятелчета, но имат и отделни такива и не бих се учудила в определен момент покана да получи само едната (въпреки, че надали на сегашната им възраст другите родители ще пропуснат втората, защото хората са с очакване, че близнаците са със сходни интереси, което не важи за моите)...

А на детски рождени дни обикновено водим децата (най-често баща им) и ги оставяме да се забавляват, а ние си вършим друга работа. Рядко някой от нас е оставал да пие кафе (ако е в клуб) - хем не искаме да "товарим" хората, хем не обичаме много да си говорим празни приказки с непознати. Оставали сме само на наистина близки хора - кумовете ни, близки приятели и т.н.

Именно.Това го наблюдавам често при майки в майчинство.

Не бих се обидила, щом разликата ими е голяма По-скоро си е моя работа кой ще гледа другото ми дете Аз бих завела само голямото и бих се върнала, нищо че съм И аз поканена!Все пак винаги съм била на мнение, че РД на децата са си тяхни, а не на родителите

Преустановила съм контакт, миналата зима. Когато дойде дядото на децата, влезе у нас и взе баткото и го заведе у тях на гости, да играел с тяхното голямото. Като само 2 часа преди това, го видях да връща тяхното от лекар, болно, с грип, температура. Скучно му било, и айде да поканим Иван.  
Буквално говоря, звънна, влезе, и Иван тръгна, дете е. Постоях 3 минути след като заминаха, помислих, отидох  у тях и ... не се гордея с нещата, които наприказвах, взех си детето и после 5 месеца не ми говореха цялата им рода.
Но контактите са неизбежни, на една кухня ходим, сблъскваме се постоянно. И майката ме покани, и така дойде и моята идея за темата.

Абе Вергилия....как така Някой Влиза У вас и Взима дете.....ТИ къде си? МИ-не отваряй.Или отвори и кажи, че ти е неприятна компанията и не желаеш да контактувате ти и децата ти...И след подобни "селски" изпълнения, ти продължаваш да нищиш, да анализираш и да коментираш рождения им ден и поканата им... Защо си приемала?Защо не си казала, че няма да отидете?Супер неприятни са ти-ти се цупиш кой кого бил поканил...не ви разбирам, ама честно...И какво, като ходите на една кухня-затвърди ми се мнението, че е явление при майките в майчинство, дето така "набират" познати-по градинки и кухни...

  Их, Вергилия, голяма скица си.
Анонимна или не - казах ти, че имаш проблем с хората, а не със ситуацията и че няма да отидеш от сърце, така че не ходи
Сега даже вече виждам и друго, въпреки, че не сте първа любов с майката вече, децата явно се търсят, щом дядото дошъл - моето има такива любими дружки, където аз не мога да си се представя ни с майката, ни с бащата и дума да обеля - но ходя, търся ги, каня ги на гости - какво да правя, деца са, никой не си избира родителите.