В калейдоскопът на живота погледнете ,за 125 арабски приказки при нас се спрете

хелооу фор ол 
всеки ден чета-не пиша,защото няма нищо ново..едно и също-изпити,учене ,излизане
вижте http://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2009/10/22/stihove-ot-kora … eto-na-bebe.79635
наде-когато публикуват втората част за жената от бахрейн моля те пусни я да прочета че ми стана мн интересно
       

Мила Жасмин  Честит Рожден Ден !
Бъди здрава и много, много щастлива !   
Целувки на сладкия Каруми 

щом ще е рожден ден, тогава да е честит и от мен.
честит рожден ден Жасмин   - здраве, щастие и диви дечица.  

                    ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ЖАСМИНКА!
                    Пожелавам ти здравето на скалите,дълголетието на орлите,и много любов и усмивки!
           

Честит рожден ден Jasmin! 
               

Много късмет и щастливи мигове!
Честито на всички с нови бебчета   
 Статията наистина е тъжна- мислех да пиша преди няколко дни, но като прочетох се отказах.
Наде, чували ли си се момичето?
 Кхол на Тамир не са му слагали, но  в поликлиниката видях ме едно бебе  с  добре подчертани очички. Тогава не знаех какво е и аз  викам си бре божеее тия хора и бебетата ли гримират  , що за чудо е това.Свеки по- късно ми обясни какво е. Та всъщност каква му е идеята на Кхола?
Дон Койоте, питах аз за телевизията можело само ITV partner! Ти какво ползваш в Сирия?
Дуа- нищо не казваш за престоя си в Ливан.разкажи по- подробно.Децата как се адаптират там?
    Един въпрос който го мисля от дълго време: Как процедирате  с децата със всички колбаси , тъй като е не трудно направо невъзможно да се намери само телешки колбас, или само пуешки и т.н/ Питам защото  след време ще ми се наложи да го отиграя този момент.
хайде лек и хубав ден   

ясминке, 4есит рожден ден! да не порастваш пове4е! само на щастие да ти върви! както й досега!
белби, панацеята е-завръщане при тати!ина4е, ще ти е трудно, особено ,ако има другар4ета без ограни4ения ! особено, ако иска то4но като на другите! добре,4е засега нямаме подобни дилеми!

Марси, то за там ясно, но питам за моментите който ще пребиваваме в бг.Тъй като в магазините е изобилие, пък на дете неможеш да му кажеш - не, особено за ядене. ...
та за това питам , да съм подготвена

ЧЕСТИТ РОДЖЕН ДЕН ЖАСМИНЧЕЕЕЕЙ!!!

Такаааа... ето ме и мен отново след обиколкоата из Турция, Сирия и Ливан. Има още много работа върху пътеписа , затова само бегло ще нахвърлям впечатления. Видяхме много неща, въпреки краткото време. За пореден път се убедих, че римското наследство не струва нищо в Италия в сравнение с това в Сирия и Ливан. Сирия я пребродихме от Касаб( границата с Турция), до Дараа(границата с Йордания).
За границата няма дса коментирам, изостанал са на светлинни години от света, но това го отдавам на режима в Сирия. КППто е същото, каквото е било преди 40 години,. Попитах един служител- от колко години е така границата и той ми каза,че откакто баща му  е работил там, е било все  така. Но това  е бял кахър.  Талонът на колата никой никога не го прочете- само ме питаха" Сигурна ли си,че това е талона, не е ли много малък?".
Първият град , в който отидохме, беше Латакия. Много е променен града. Няма ги кафенетата и ресторантите покрай морето- всичко е пристанище. От единия край на града до другия се виждат само кранове. Плажовете са извън града, където  си и бяха- Шат ел Азра', но и там ресторантите не са много.
Алкохол се сервира  или поне  във всички ресторанти, в които ходихме. Много е занемарен града, в сравнение с това, което е било преди, но имахме от там много сантименти и спомени и изживяването ни беше много силно.  
Намерихме приятелите си от  онова време, хазаите ни -арменци, които след 35 години още  помнеха "Наздраве, хазяйка, числата, Честита нова година, сливова ракия и още много , много думи". Плакаха като ни видяха, с часове се разказваха спомени. Много мила среща.Познаха ни още като ни видяха от терасата.
На следващия ден отидохме до Угарит.
На третия ден тръгнахме към Халеб ( Aleppo). Там бяхме много  изненадани от това, което заварихме. Женитре бяха от глава до пети в черно , и на лицето с дълги черни кърпи. Не знам какво те виждат, щом и на сллънце не прозират, за да им се види лицето. Сетих се за снимките на майка ми и приятелките и през 70 те години, до Цитаделата, с минижупи и обувки на платформи, по къс ръкав. И това без да са били абсолютно никакъв интерес за когото и да било, защото по това време Халеб е бил един много напреднал град.
Сега движението по улиците е ужасно...ама наистина ужасно! В Сирия си е направо геройство да се кара, за разлика от Ливан. Отидохме и до християнската част, която вече далеч не е само християнска, а тук-таме се вижда някоя жена без кърпа, но нито има вече ресторанти, в които се сервира свинско, нито алкохол свободно.  Спахме вечерта там и сутринта се отправихме към Палмира.
Палмира  е един оазис в пустинята. Имахме късмет по това време  да се провежда ежегодния фестивал на Катарската култура и гледахме надбягване с камили. Какво ти гледане, направо се качихме в колата на едни от организаторите и обходихме 5 километровото трасе с тях, докато те даваха наставления на момчетата, които яздеха камилите. След обяд вече беше същинското надбягване, на което присъстваше синът на шейха на Катар. Катарците бяха дошли в Палмира с два самолета. един за хората и соколоте, и друг- за камилите. Много красиви камили, подстригани, спортни...но без ездачи, а с едни електронни стимулатори на гърба, които симулират удрянето с пръчка.
Вечерта имаше концерт и представяне в шатри на катарската кухня, обичаи и др.
Нарисуваха ни ръцете с къна, разказаха ни за лова със соколи( един такъв сокол струва 260 000 долара, а там имаше няколко), черпиха ни с различни сладости и солености.Понеже нямаше много чужденци, ни придружаваха едва ли не като ВИПове навсякъде...може би и защото ме мислеха за ливанка( това е друга тема, че ми взимаха на мен 15 лири за музеите и ист. места, а на другите по 150 лири. Обяснявах , обяснявах,че съм българкс- не вярваха, че се  и обиждаха, че се правя на важна... накрая се оказах и я подкарах като ливанка).

МОНДЕЕЕ-
ДОБРЕ ДОШЛАААААААА!!!
Давай Душата, много интереснУ разказваш
МОНДЕ- ама как така, тези кърпи които са на лицата на жените са толкова плътни ли бе Душата
Във детските си години такива неща не съм чувала ама и ти самата го казваш де Що ли е така сега

Момичета, благодаря за пожеланията, да ви се връщат стократно! Почерпката е простичка, но от сърце!

Монда, добре завърнала се!   Нямам търпение да прочета преживяванията ти. Сега сигурно ще отварям форума през 10 мин и ще чакам да пишеш.
За Латакия си права, като я видях миналата есен буца ми заседна на гърлото, хем не бях ходила само 5-6 години. А за теб разликата е огромна сигурно.
Аз не съм виждала стария северен корниш, само на снимки, но според съпруга ми строежа на пристанището на това място е престъпление.
Новият южен корниш в момента го застрояват, проекта е много внушителен, но имам чувството че няма да ми е по вкуса. Дано не съм права.
Чакам разказите ти с голямо вълнение, поне до вторник съм тук, та дано поизчета това онова, че в Латакия, освен всичко друго, и нета е трагичен.


Дуа, това е любимата песничка на Карумче!

Още веднъж благодаря за цветята и подаръците (особено онова розово четириколесно )

Монда, много интересн разказ. С нетърпение чакам продължението . А ти имаш ли някаква арабска жилка? Отскоро съм в този форум и не съм запозната с историите на всички .

Belbey, моето мнение е, че на деца колбаси не е редно да се дават, без значение дали са пилешки, телешки, свински и тн. От една страна са пълни с консерванти и всякакви подобрители, а от друга смесите са убийствени и изобщо не става въпрос за месо, а за кожи, сланини и субпродукти . Мъжът ми в момента работи в месокомбинат и черпя информация от "кухнята". Бедна ви е идеята какво ядем . Затова поне ние решихме да се доверим вкъщи само на чисто месо и на смляна пред очите ни кайма. За арабските колбаси не съм наясно, но си мисля, че и тези консервирани салами и кренвирши с трайност по няколко години са пълни с химия .

На мен ми е кофти ден. Имам натрапчиво усещане за нещо лошо, което ще се случи. Надявам се да е плод на фантазията ми, но не знам как да се отърся от него. Направо е подлудяващо.