Трудно проговарящи деца - тема 2

дрънци на таратанци
излъгал те е педиатъра - на нас ни дадоха без проблем направленията когато тръгнахме да ровим какво не ни е наред и синът ни , а той беше на  3 години и един месец. При това дори не знаехме че има направления за такова нещо- педито ни изписа веднага и ни каза къде да търсим специалистите . Проблемът беше че няма много такива подписали рамков договор за здравна каза, примерно за Варна по един детски невролог и психолог и те не много читави. Ако знаехме че е така щяхме да тръгнем да търсим вариант примерно за София, но също по направление - обаче тогава бяхме съвсем в началото на пътя...

Моя съвет е да потърсиш детски психолог или да отидете в Пумпелина (мисля, че там имат екипи).
Моя син до около 3г и 1/2 не казваше почти нищо по предназначение. И аз като теб съм ги чувала да казва някоя думичка тихо и срамежливо (и след това не я е повтарял). Започнахме работа със психолог и специален педагог. В началото работиха за финната моторика и за "повдигане на самочувствието" - че може, учиха го на търпение. За сравнително кратък период "изкараха" първите думички. Сега доста напредна. Има още много какво да се желае естествено. И вече ще включат логопед в програмата му.
Идеята ми е, че не винаги е подходящо да се тръгва с логопед. Ние опитахме и беше провал - просто детето не беше готово още, а и конкретната логопедка май нямаше нужния подход.

Ето това се случи и на нас. Само че в началото ни посъветваха да търсим логопед. За съжаление с логопеда не потъргна никак -  мисля че беше съчетание от липса на опит за работа с подобни деца и личните й качества . После попаднахме на добър психотерапевт, както споделя Вики работихме точно за това- финна моторика, търпение, съсредоточаване, подредба основни понятия- пълно-празно, ред колона, ляво дясно - разбира се и повдигане на самочувствието с леко подпомагане ... Всички упражнения повтаряхме и в къщи, от форума за деца от спектъра намерихме и други упражнения които правихме. Започнахме работа и по Пекс но това е друга тема. Само след две месеца  вече включихме и друг логопед. Пиша защото е често срещана грешка при проблеми в говора е веднага да се търси логопед а поякога решението трябва да е комплексно.

За логопеда или друг специалист - много е важно да се търси такъв с опит за малки деца - подхода е доста различен при дете, което няма мотивация и разбиране. А повечето логопеди са подготвени за работа с деца над 4-5 години, които искат да се обучават.
Но много от  специалисти за работа с малки деца са логопеди по основно образование и после имат различни специализации. Разбира се има и специални педагози и психолози. Най-важно е да има опит с малки деца 2-3 годишни и дори още по-малки.

_re_ge, много интересна специалност "психо-треньор" не я бях чувала

ikea, може да отидете в детската психиатрична клиника "Свети Никола" в София, не е много далече от вашият град. Там се прави първоначална консултация, която е безплатна и за нея не трябва направление. Трябва да се запишете по телефона.

Дано не ти прозвучи като любопитство, но би ли споделила какви негови черти го правят да е от "спектъра"?  

Между другото прави ми впечатление, като гледам клипчета в You Tube с аутизъм, че много от децата си говорят и разбират супер на 3-4 г. възраст, имат си очен контакт, чак им завиждам на някои. Просто това е плод на упоритата работа и ранна диагностика в чужбина. С работа от рано може много да се постигне, каквото и изоставане да има детето, та може и чак да изпревари по-здрави деца, но които не се занимават усилено. Яд ме е, че у нас диагностиката е изцяло по инициатива на майките и педиатрите диагностицират само висока температура или кашлица.  

Препоръчвате ли диагностика в Сацер, при проф. Димитър Чавдаров? Да не се бърка с клиниката на сина му - Чавдаров младши.

Синът ми го водят атипичен или от спектъра ( вероятно аспергер, предполагат високофункционален макар че аз честно не виждам такива заложби ) защото от три сфери на разстройства се наблюдават само две - език и поведение. допреди 6 месеца ни куцаше и социалната сфера обаче нещо сякаш се обърнаили  отключи  - не знам как да го нарека .Там нещата за сега са сравнително в норма - не се изолира непредпочита самотата както преди включва се в игри, участва активно, харесва му макар и да е само в подчинена роля. Обаче всичко си е труд. Както ни казват хората които се занимават с него- добре че не сме оставили притеснителните симптоми без внимание разчитайки че нещата се дължат просто на характера. Наистина разбирам че колкото по-рано се почне терапия толкова повече резултати дава...

...все пак  какви негови черти го правят да е от "спектъра"?  Това че не говори не го прави от "спектъра" в никакъв случай....Какво друго има...?

Ами ето во една извадка от общата симптоматика от този сайт : http://www.evropea.com/autizam.html

Аутизъм.
Какви са  общите симптоми, характерни за децата с аутизъм?
Това са:

Социални умения
-        Не успяват да отговорят, когато някои ги извика по име
-        Не могат да общуват с поглед
-        Понякога не чуват какво им се говори
-        Противопоставят се на прегръдки и докосвания
-        Предпочитат да играят сами


Език
-       Започват да разговаря по-късно от другите деца
-        Губят създалото се вече умение да произнасят думи ли отделни изречения
-        Не правят контакт с очите
-        Говорят по необичаен начин и мелодика на гласа си, наподобявайки, да речем говор на робот
-        Не могат да започнат и да продължават разговор
-        Повтарят думи или фрази, но не разбират тяхното значение

Поведение
-        Изпълняват повтарящи се движения
-        Развиват специфични ритуали и движения
-        Стават раздразнителни  ако им се променя специфични съчетания и ситуации
-        Движат се постоянно
-        Може да се впечатляват от определени части на един обект, да речем от колелата на детското автомобилче
-        Възможно е да са изключително чувствително към светлина , звук и допир


Всичко подчертано присъства при детето ми в една или друга степен.

Благодаря за съветите   . Вече записах час на дъщеря си за детски психолог в "Александровска" в края на месеца. Ще пиша пак, когато има някакъв резултат.

_re_ge, аз лично те разбрах още в първия пост. Много ми хареса това, което си написала в подписа си, за диагнозите и чудесата. Вярвам, че детето ще дръпне още напред.
При нас също има някои от изброените симптоми, но са още по-малко. Всъщност много от тях се изчистиха, понеже сме вече на 4 и половина и все пак расте детето.  Сега, като ги чета...
От социалните умения нямаме нито едно (проблемно), освен, че не успява да отговори, като го извикат по име. Но той се обръща на повикването, реагира с някакво адекватно отношение, просто не говори добре, за да отговори както трябва.
От езиковите и при нас са тези, свързани с липсата на говор. Но детето не забравя наученото, трупа си знания и повтаря с разбиране. Интонацията много пъти просто наподобява моята и аз изчистих от речника си всякакви бебешки интонации, за да не ги чувам после. Също започнах да говоря повече с "аз", за да научи правилни изречения в първо лице. Майките много често говорим в множествено число, ние, в трето лице, използвайки името на детето. Та откъде да го научи той това първо лице? Освен от други деца, те използват "аз формата" най-често. Но все пак и аз се опитвам повече да се озвучавам, да говоря за себе си.
За поведението ми е най-трудно да преценя дали има сходства, понеже ми трябват някакви примери. Например за повтарящи се действия? До преди да започнем занимания по-упорито, синът ми обичаше да бута все колички, можеше доста дълго време да го прави. Но винаги е бил силно заинтригуван от всичко, което правя аз. Прахосмукачка, поливане на цветя, готвене, всякакви домакински дейности се спускаше да ги прави, чак се криех от него за някои. В бабите по същия начин. Винаги му е била завряна главата където каквото се върши. Когато го научих да рисува, да работи с мозайка, кубчета, пъзели, започна да си ги сваля от рафта и да си ги реди и тях. Вече самият той не издържа само да гледа колелата на количките.
Реденето в редици си го правеше. Дори с мозайката, първо правеше влакчета иж.п. линии  , всичко, което е дълго и подредено. Но сега рисува тати, прави слънце, цветя, просто трябва някой да се позанимава и да му разшири кръгозора. Като по-малък реагираше по-остро и истерично ако натисна копчето на асансьора преди него, имах проблем с подстригване и рязане на нокти, с храненето, но не е имал храносмилателни смущения, както съм чела за децата от спектъра, при вас как са тези неща? Специфични ритуали и движения нямаме. Единствено ако сме чели за мечето, което спи в пещерата, може една седмица поред, преди лягане, да се крие под чаршафчето и да пита "къде е мечето", после се развива и вика" ето го мечето"     На мен ми е забавно, след една седмица, обаче, забравяме за мечето.  Не се движи постоянно. По скоро вече се движи достатъчно. Като по-малък се изморяваше, искаше често да го нося, сега си е в чудесна кондиция.
Става раздразнителен рядко и главно с баща си, който не му издържа и му угажда. Вероятно и детето разбира, че там ще има пробив и натиска здраво. При мен не е така, аз съм много постоянна в отношението си към него, той знае, че се грижа за него и го обичам, но и че не може да ме манипулира и просто е съвсем спокоен с мен. Много се дразни ако му се счупи играчка, имам си добро лепило и незабавно се ремонтира. Като му взехме лего и с тези дребни части, все изпускаше на земята направените фигурки и просто е ясно, че трябва да се поправи на мига! Но в последно време, чувам, че мрънка и си намирам друга работа и той ще не ще започва сам ремонта. Като отида и гледам количката с нов дизайн, а той си играе и не му пука. Такива неща.
Не съм забелязала да е чувствителен към звук или допир, към светлина също. Впечатляваше се като малък от гуми, но вече се впечатлява от всички части на колата, дори "карат" с баща си в гората, знае от къде се пуска всяко нещо, наименованията на всякакви бутони и функции.
Та по тази причина ми е трудно да преценя дали имаме тези неща или не. Някак хем ги имаме, хем не чак толкова. 

Използвам случая пак да попитам за впечатления от Сацер, правили ли сте там диагностика при Чавдаров?

Не съм чувала някой от Сф да ходи там за диагностика относно трудно проговаряне и аутистични симптоми. проф. Чавдаров е известен в областта на епилепсията. Чела съм книгата му "Проблемните деца" и ми харесва. Преди 2 години гледах подробно сайта на Сацер, но ми се стори, че имат друга насоченост. И на мен ще ми е интересно, дали някой е бил там на консултации.

Много интересно четиво...
И аз ще се опитам да опиша моя син ...Ние сме на 2години и 8 месеца.Имаме 10-тина 15 думи в речника ...И други деца имат по толкова на тези години  но моето притеснение е че той ги има от 1 година...За 1 година не е научил и 1 дума!Кара си на това което знае..Посочва с пръст и казва \"нанананананана\" и полуцгава каквото иска.Маха винаги за довиждане..Маха за \"здравей\"...Сутрин ме събужда с целувка..и е много приверзан към нас...Чела сма че децата от спектъра не са особенно провързани към родителите си но има и изключение...
От бебе имам проблеми с храненето му..От скоро започна да яде сам с виличка и лъжичка...Яде малко...до 2-рата си година повръщаше всеки ден..
Никога нищо не е редил в редичка...само релсите на влака..но и тях аз му ги редих...Нищо друго..
Ако му се откаже нещо се ядосва много..започва да хапе , да драска и да скубе!Но само някои хора..Мен не баща си също....
Като си чуе името се обръwта/не винаги/ и много често даже идва ако го викам от другата стая!
Имаме играчки към които сме много привързани и без които не заспиваме...Те зарбира се се менят на 2-3- седмици но без тях отказва да легне!
Иначе от .15 години знае от къде се пуска телевизора...кое дистанционно за какво е..от къде пуска компютъра..Как се борави с мишката..И така нататък...Но това изобщо не ме успокоява!

Това че не заспиваме без определени играчки може да се приеме за ритуално действие...Преди много време искаше всяка вечер да стои по 5 мин на прозореца и тогава лягаше..Но това отмина...
Показва абсолютно всочки картинки в книжката когато го питаш това кое е ..Даже напоследък и цветовете..Но отказва категорично да ги назове.
Трудно се заседява в къщи..предпочита да е навън да си играе с пясъка или налюлките..Много обича да си играе с дург деца..Случвало се е да си доведем някое we каши..И така..хем има кем няма симптоми....Не знам какво да правя...


Едно от притесненията ми е че съм го виждала 3-4- пъти да бяга в кръг в стаята....Но сам виждала и други деца да го правят..и се чудя!Не иска да се научи да кара колело...Иска да го бутат но не иска да върти педалите!Започнахме малко по малко вече да го слагаме на гърне..вече имаме напредък!
Много съм объркана защото го водиме на логопед и на педиатър и 2-те бяха категоричнои че ще си проговори детето и напразно се притеснявам..
Не знам какво да мисля...

               Относно Сацер чух от майка, която водила детето си при Чавдаров. Освен късното проговаряне може и да е имало и друго, не знам. Но той предписал лекарства, които ги нямало в Бг, взели ги от Турция. Това повлияло доста добре на говора, но все пак зависи и какви са били причините за задържането му. Разглеждайки сайта аутизмът и говорните проблеми се споменават като компетентност на клиниката и това също ме накара да се замисля. Но питам и тук, точно за да съберем повече отзиви.
               ikea , "много обича да си играе с други деца" !!! Аз прочетох за аутизма доста в последно време, от чисто любопитство. На запад критериите за поставяне са много по-стриктни, ако и там да се говори за спектър. Но до колкото разбрах, задължително трябва да има проблеми със социализацията, за да се постави диагнозата. Всъщност дори прочетох, че от този вид проблеми трябва да са налице поне 2 или 3, като цяло най-вече там да е проблема, за да се каже - аутизъм. Другите белези са по-скоро съпътстващи. Понеже иначе е твърде вероятно всяко изоставане да причини сходни белези, нали все във мозъка е проблема. Ние на вашата възраст бяхме по-зле май. Общо взето при нас напредъкът дойде с моите упорити занимания. Умът може да се стимулира много, това разбрах. При това стимулиране, дори някакви връзки да са нарушени, създават се нови, компенсира се. Но детето трябва да се поставя непрекъснато в среда, която да изисква от него мислене, творчество.
               Връщам се пак към поста ти. Това, че 3-4 пъти през живота си е направил нещо, няма как да е рутинно действие, нито пък любимата играчка, която има всяко дете. Аз самата бях на 10, когато продължавах денонощно да се грижа за един заек, играчка, като че е човешко същество. Леле като го видех прострян за ушите... Относно колелото, ако е триколка е нормално да имате проблеми. Има някои модели, които не могат да се карат. Просто в конструкционно отношение са зле и трябва да се приложи огромен натиск, за да се задвижат чрез педалите. Купи му истинско колело, с помощни колелца, тогава ще стане ясно. Това, че разпознава картинките и разбира команди все пак означава, че трупа речник, но пасивен речник. Като цяло специалистите с опит могат да разпознаят симптомите и от едно виждане, въпросът е, че педиатър и логопед не са точните специалисти за тази диагноза, за която си мислиш. Но пък ако те не виждат изоставане, възможно е да са напълно прави.

Ние родителите не можем сами да определим дефицитите му - поне в началото ни на сблъсъка с проблема неговорене, защото не умеем да "четем" правилно симптомите.Наистина дете обичащо да играе с други деца съвсем не означава непременно да умее да играе.Това, че дете тича след друго дете понякога си е симптом - брои се за игра чак, когато детето може да играе "на уж", когато детето може да спазва правилата на игрите.Почти всички игри са свързани с игра "на уж"Ето ви диагностичните крлитерии за аутизъм, но не вярвам да може един родител адекватно да ги прочете.И аз не мога да съм безпристрастна, въпреки няколкогодишния ми опит с диагноза аутизъм.

Европейските критерии:

•   Критерии DSM ІV.
А. Анормално или нарушено развитие, наблюдавано преди 3-годишна възраст, в поне една от следните области:
1)   Рецептивна или експресивна реч, използвана при социално взаимодействие.
2)   Развитие на селективни социални привързаности или реципрочни социални взаимодействия.
3)   Функционална или символична игра.
В. Трябва да бъдат представени поне шест симптома от (1), (2) и (3), като поне два са от (1) и поне по един от (2) или (3):
1) Качествено нарушение на социалното взаимодействие в поне две от следните области:
а) Липса на адекватно използване на очен контакт, изражения на лицето, пози на тялото и жестове за регулиране на социалното взаимодействие.
б) Липса на изграждане (съответно за умственото развитие и независимо от широките възможности) на взаимоотношения с близки и приятели, които включват взаимно споделяне на интереси, дейности и чувства.
в) Липса на социално-емоционална реципрочност, проявяваща се като нарушен или отклонен отговор на чувствата на другите хора, или липса на моделиране на поведението в съответствие със социалното обкръжение, или слаба интеграция на социалното, емоционално и комуникативно поведение.
г) Липса на спонтанно желание за споделяне на радост, интерес или постижение с другите хора (напр. липса на показване, даване или посочване на другите хора на предмети, които интересуват индивида).
2) Качествени аномалии в комуникациите, показани в поне една от следните области:
а) Намалено или пълна липса на социален език, който не се съпровожда от опит да се компенсира посредством използването на жестове или мимики като алтернатива на комуникацията (често предхождана от липса на комуникативно бъбрене).
б) Съответна липса на инициатива или поддържане на разговор (комуникативно разменяне) (на кавото и ниво да е развита речта), при който се отговаря реципрочно на комуникациите на другия човек.
в) Стереотипно или идиосинкретично използване на речта или идиосинкретично използване на думи или фрази.
г) Липса на варираща, спонтанна волева игра или (в по-малка възраст) на социална въображаема игра.
3) Ограничени, повтарящи се и стереотипни шаблони на поведение, интереси и дейности, показани в поне едно от следните:
а) Всеобхватна заетост с един или повече стереотипни шаблони на интерес, който е аномален по контекст или фокусиране, или един или повече интереси са аномални по тяхната интензивност и определено естество, или не са в тяхното съдържание или фокус.
б) Очевидно натрапчиво придържане към специфични нефункционални рутинни дейности или ритуали.
в) Стереотипни и повтарящи се моторни маниеризми, които включват пляскане с ръце или пръсти, или въртене или движения на цялото тяло.
г) Прекалена заетост с части от предмети или нефункционални елементи на материали за игра (като техния мирис, излъчван от повърхността им, или звука или вибрациите , които те предизвикват).
ICD-10.


Американските критерии:

•   Критерии ICD 10.
А. Общо шест от точки (1), (2) и (3), като поне две от (1) и по една от (2) и (3).
1.   Качествено нарушение в социалното взаимодействие, показано в поне две от следните:
а) забележимо нарушение в използването на множество невербални поведения, като очен контакт, изражения на лицето, пози на тялото и жестове при регулиране на общуването.
б) липса на изграждане на приятелски връзки, съответни за възрастта.
в) значително нарушено изразяване на удоволствие от щастието на другите.
г) липса на социална или емоционална реципрочност.
2.   Качествено нарушение в комуникирането, показано в поне едно от следните:
а) Забавено или напълно липсващо развитие на социална реч (без да се съпровожда от компенсиране с помощта на алтернативни начини за комуникиране, като жестове и мимики).
б) При индивидите с адекватна реч, значително нарушение във възможността да се започне и поддържа разговор с другите хора.
в) Стереотипно или повтаряемо използване на речта.
д) липса на различни спонтанни волеви игри или обществено-имитационни игри, съответни за възрастта.
3.   Повтарящи се и ограничени и стереотипни шаблони на поведение, интереси и дейности, показани в поне един от следните критерии:
а) непреодолима прекалена заетост с един или повече стереотипни и ограничени шаблони на интерес, които са аномални по интанзивност или по фокус.
б) очевидно натрапчива привързаност кам специфични рутини или ритуали.
в) стереотипни и повтарящи се двигателни маниеризми (напр. пляскане или извиване на пръсти или ръце, или сложни движения на цялото тяло).
г) натрапчива прекалена заетос с части от обекти.
Б. Отклонение или анормално функциониране в поне една от следните области, проявени преди навършване на 3-гоодишна възраст:
(1)   Социално взаимодействие.
(2)   Реч при изпозване при общуване.
(3)   Символична или въображаема игра.
Критериите са взети директно от ICD-10 /16/


Копирах ги от тук, но ги има на доста места.

И само да кажа   Синът ми го диагностицираха официално, но двама невролози, и логопед, че и психолог са изразявали мнение, че не е аутизъм.Грешаха, и добре, че не се поддадох на изкушението да им повярвам.А как ми се искаше да им повярвам  

Чела съм тези критерии и точно по тази причина писах, че е трудно човек без опит да прецени до колко са валидни за детето му, особено ако повечето не са, а някъде има частично покриване. Аз лично четох в един западен сайт доста истории и конкретни примери, които ми звучаха по-близки. Вероятно ако детето е с по-силно изразени симптоми, ще се види по-ясно.
Но аз не съм си позволила да тълкувам симптомите на майката нито в едната, нито в другата посока, (ако така ти се е сторило) дори за детето си не мога да го направя. Всъщност липсата на реч неизбежно води до покриване на някои от тези характеристики, прави детето неизбежно по-несоциализирано и от там започва чуденето. Лично аз не виждам останалите неща при моето дете, което не означава, че някой специалист няма да ги види.

Моля те да споделиш опита си с лекарите с конкретни имена, хубаво е в такава тема да отличим по-добрите и по-лошите специалисти. За да не се чуди всяка майка на кого да вярва или не.