МНОГОДЕТНИ МАМИ

Здравейте!
Ето снимките от фотографа
http://dox.bg/files/dw?a=1c62772b21

Трябва да си разархивирате файла.

Това е шедьовър! Гвоздея на програмата просто .....искам го на следващия празник на плакат в рамка! Дано и аз се науча на вълшебството да правя като на Деси(Злата Гад, дето Не е Пиги ) еклерите, та и мен така да ме "носят на ръце"...щото нали се сещате - любовта на децата минава през еклерите на майка им!
Аз, разбира се , щях да се изложа като кифла, 'щото помислих, че щерката е някоя многодетна приятелка, която не познавам, та да я запиша с номерче като я видях да носи паниците с другите сладки....също така представата ми за лицето, наречено с галеното именце Гого, беше далеч от действителността  
Ох, страхотни снимки сте показали. Много от вас са ми изключително симпатични. Установявам, че с много други не сме се запознали, дори не сме се забелязали , ама голям калъбълък беше...пък и винаги има време за "поправителен"....та, на коя полянка , викате, ще опъваме софрата другия път?

Кратък отчет за кулинарния конкурс: Двете първи места бяха за Деси (номер 8 ) и Златоперката (номер 6); Второто място беше за Пешеходката (номер 5) и на трето място Камелия (номер 11).  Разликата в гласовете е много малка, Радка обра също много гласове, Цоци, Теди и Галя - също.
Всичко беше вкусно, децата унищожиха и купените бисквитки, бонбони, солети, пуканки, плодове!
Всички допринесоха за хубавото изкарване и за това ни се иска да има много такива празници!

На мен ми беше за първи път такъв голям празник...сега ми е много празнично вече...въртя телефони на приятели да видим къде и как ще се купонясва за Нова година - представяйте си нещо подобно , но в камерен състав - обикновено сме три, четири семейства с по три деца    ,украси, мръвки, игри, фойерверки...
Е, случвало се е някоя хлапе да се разболее точно по празниците (много го обичат тоя номер) и тогава си празнуваме по домашни пантофи и пижами, ама пак е весело - надуваме уредбата и после гледаме от прозореца пукотевиците над града, тропваме хорце, хапваме домашна двуетажна торта и лягаме рано.

Ако сте вече на празнична вълна....не се стърпявате и си харчите парите за цветни топки, звездички и снежни човечета...ако умувате като мен с какво да изненадате свекървата на Бъдни вечер и приятелите в Новогодишната нощ...ако правите списъци с нещата, които "не трябва да забравя".....споделете! Дайте някоя свежа идея! Моя Криси иска да направим балонена изненада - много балони, в които пъхаме листче с пожелание, преди да го надуем и после кефа е да пукат балоните, за да прочетат пожеланието!

  Торта? Дано схване намека... Снимка със снайпер, моментно лепило (което не уврежда кожата на лицето)....имам още идеи...

И моята голяма дъщеричка е на коледна вълна. И ме кара да украсяваме. Ама на мен май ми е рано. Преди това мъжо има рожден ден. И умувам с какво да го изненадам. Дайте идея за оригинален подарък за мъж. Направо незнам какво да му купя. Вие какво подарявате на съпрузите си? А аз мисля ,че на свекървата може да купите икона. 

дали ще се зарадва на бебе?

...като уредя въпроса с доставката на бебето, първо на тебе ще докладвам реакцията  Пеши, Пешиииии, кога ще ходим пак за мъниста, та да се видим, 'щото сега не успяхме

Аз на моята свекърва съм подарявала много работи - някои сполучливи, други - не, обаче най  й топля сърцето с картички, снимки на децата и хубави пожелания, а иначе трупам точки като замеся нещо ... На Бъдни вечер винаги сме заедно, та мисля тая година да направя нещо хем традиционно, хем по-така 


Трудна работа това с мъжовите подаръци. На моя много рядко съм му подарявала нещо свястно (освен себе си ), но обикновено е нещо, от което има нужда - халат за баня, гел за бръснене, чантичка за документи, новината, че ще става баща  ...много съм неплатежоспособна иначе бих му подарила на моя пълно ски обурудване и уикенд на Банско да се отдаде на удоволствието да хвърчи по пистите (от години не може да си достави това удоволствие, заради нас, никога от нищо не се оплаква, угажда ни, издържа ни...заслужава много....)

mozila,аз направо питам от какво има нужда и му го купувам. Подари му масаж,половин час за цялото тяло не е много скъпо или ти го масажирай-малко ароматни свещи,подходяща музика,масажно масло и студиото е готово

Тединко,мерси за снимките,разкошни са.

МаминкоВаня,това с "балонената" идея е много свежо,ще бъде приложено.

Ние в момента сме точно на Коледна вълна,звездички,украси,мммммм.....
http://s166.photobucket.com/albums/u89/desitakeva/?albumview=grid

ха моята ще получи инфаркт ,обаче в момента сме в примирие
 Аз на мъж ми купувам разни полезни неща,като Ванчето.За тази Коледа му купих една риза,дори вече я получи,не можах да се стърпя,така че остава да подаря нещо друго баш на празника.Един масаж може би
На свеки нещо за кухнята.Децата си получиха подаръците предварително,в общи линии при нас Коледа дойде и няма намерение никъде да ходи поне до края на месеца.

Мацкиии,включете ме и мен към манистокупуването ,ако може де

Ох, много наспамих днес, даме прощават мод-ките и Цоцоланка, обещавам за днес край! Обаче не мога да не се удържа да копирам от една стара тема, наскоро спомената тука нещо свързано с романтиката и изненадите... дано си извадите поука....

Здравейте, знам че обещах да пиша за друго, обаче от вчера водя война с музата ми – аз дърпам наляво, тя- надясно, не можем да се разберем. Та накрая се помирих – да става нейното, пък дано после ме остави на мира... Та, тя искаше да пиша за романтиката (или по скоро липсата на такава в нашето семейство). В смисъл не, че не искаме романтика – много искаме даже, обаче по причини, които ще разкрия по долу, е персона нон грата в нашия дом. Ще разкажа само по зрелищните случки, защото опити сме правили много - като се надявам да хвърлят светлина, върху историята която ще последва...
Първия ни опит беше още като нови, новенички гаджета. След един купон – спим у тях, обаче човека се събудил рано, рано и решил да ми подскаже своите чувства – как, как с една роза на възглавницата! Спя си аз и чувам, че някой ме вика тихичко – обръщам усмихнато лице към възлюбения и правя извънредно сполучлив опит да си извадя дясното око. На това място романтиката предаде богу дух, както и (почти) връзката ни. Бях доста сигурна, че не желая да се обвързвам емоционално с човек, който от обич (както твърдеше) час по час ще ми вади очите! Втория трагичен опит – на пикник. В един прекрасен слънчев ден,натоварени със сандвичи и вкуснотии- отиваме на пикник в планината. Разхождаме се каквото се разхождаме и сядаме да похапнем/подремнем на малка полянка. Вадя аз вкуснотиите, а той ще отговаря за виното...обаче сме забравили тирбушона! Нищо- той като истински мъж можел да я отвори и в дърво. Аз нещо не съм много сигурна че е редно, ама той ме убеждава – как едва ли не от най ранно детство само така и никак другак е отварял милиарди вина... Подлага някаква дреха и начева борбата, обаче- дали само е слушал за този метод, дали не уцели правилния ъгъл – дъното на бутилката се разби в дървото и шишето поряза и двете му ръце... Незабавно изпаднах в шок, гарниран с тиха хистерия и скоропостижно потеглихме към болницата! Е, първо трябваше да се доберем до колата на баща му, която бяхме взели „назаем”, а след като зашиха героичните му рани (слава Богу – нищо сериозно) – се наложи да почистя милиметър, по милиметър возилото, щото да не се разкрие заема... За да приключа с кървавите романтики ще разкажа и за екскурзията в Португалия. Отиваме ние – млади и щастливи на романтична екскурзия...Настаняваме се в страхотен хотел навсякъде цветя в краката ни океана... Привечер отиваме на разходка по плажа, а там едни големи миди, едни извити  раковини – красота неземна . Та събираме ние спомени от плажа докато пада мрака. Аз съм се издокарала в една ефирна дълга пола, която вятъра развява около краката ми (по точно развяваше в представите, щото тя се намокри още първата минута и гадно шляпаше и се лепеше по прасците ми, естествено с голямо количество мокър пясък между плата и кожата, което само усилваше неприятното усещане! Друг е въпроса, че полата беше на ластик и при всяка крачка, залепналото долу я смъкваше от кръста ми). Та така с една ръка на кръста (заради полата), друга стискаща безценните находки и „щастлива” усмивка на лице, ходя по плажа (леко като патица, ама се надявам в мрака да не се вижда)– коя съм аз, да съсипвам момента с простотии? Съпругът ми щастлив и сух (предвидливо ходеше по сухия пясък, хитреца) ме приканва да се надбягваме до хотела. Аз може и мъртва да съм, ама честа си не давам – хуквам като млада кобилка! ...Пробягах близо 5 метра – тогава настъпих раковината... С гадно хрущене, рожбата на морето се натроши на милиони седефени частици  и подло ме промуши с шип в меката част на ходилото! Нищо сериозно – рана като рана, ама остатъка от почивката прекарах на балкона на хотела...Та, там беше и следващата романтична вечер... Поради травмата седим в хотела и се чудим какво да измислим. Решаваме да си направим гала вечеря – той с морски дарове, аз със сирена и други вкусоти. Морски дарове не обичам заради вида им – крайно гнуслива съм и не мога да допусна, че нещо с мустаци, пипала и облещени очи (скариди) ще влезе в устата ми, същото важи за октоподите (които ми приличат на извънземни и факта че имали мозък,  никак не допринесе да ги заобичам повече)... Донасят ни вечерята, моето си е плато със сирене – както си го представях, неговото съдържа и екзотичното ястие стриди – наглед обикновени миди, ама се ядели ... живи или поне така твърди келнера! Аз разбира се възмутено отказах да ги погледна даже, щото той настояваше, че се виждало как шават .... бляк! Та превъзнася се моя възлюбен – каква прелест, каква вкусота – аз обаче, неща да имам нещо общо с тая лиготия (така си ги представях – лигави, хлъзгави и ...мърдащи), убеждава ме не, та не – трябва да ги пробваш – не са живи – виж не мърдат. Аз не! Накрая вече почти на живот и смърт стана – да ги опитам, викам си – по дяволите, не стига че струват майка си и баща си, пък и щом вече не са живи...поне да видя какво е! Затварям очи и с вид на обречена на гилотиниране отварям уста – не искам да виждам как мърдат или не, не искам нищо от тях да видя! Отчаяно поемам въздух да опитам последен протест и заедно със кислорода вдишвам и ... точно онова което си представях, само че кисело (слага се лимон)!!! Гнусотията, разбира се отива в трахеята ми и от там малко ми се губи спомена – крещях, пищях и се опитвах да убия някого, който умираше от смях...
Последен ярък спомен от скоро – след ремонта сложихме вана. Ама понеже и банята не е много голяма, ваната също не е огромна – колкото полулегнал човек. Та след едни много тежък за мъжът ми ден, решавам да го изненадам с вана и ароматотерапия... Като се обади, че тръгва от офиса – пускам ваната и накачулвам покрай нея няколко съдчета със ароматни свещи – от тези чаените. Прибира се той, а аз му казвам – приготвила съм ти ваната да се разпуснеш... той много зарадван се съблича и тръгваме към банята да му гледам доволния фейс. Банята тъмна, свещичките блещукат и миришат- та знае ли се! Ваната пълна като за свой човек вдига пара... С доволна въздишка той се потапя внимателно във водата, която леко прелива – ама какво значение има, важното е моят любим да е добре! След бавното потапяне, следва изправяне до полу легнало положение – това е възможно ако се избуташ с крака от стената на ваната. Но рязкото движение предизвиква и обрат в движението на изтичащата вода, която повлича със себе си и съдчетата със свещи, които пък от своя страна се прекатурват и както са пълни с разтопен восък се изсипват върху появилият се от (не)морската пяна Афродит.В миг на мъж ми му пораснаха криле! Поне така изглеждаше в първия момент! След ужасния му крясък и показното по левитация – убеден, че нарочно съм му скроила номер и отхвърлящ  призивите ми да изпусна малко от водата и той да си продължи банята, пък и да не отиват зян свещите... Бях готова да ги сложа на други места – не до ваната... Заяви че вече се чувствал доста отпуснат и мерси, нямало нужда да изгори жив за да доказва, че не таи лоши чувства...
Това е нашият опит с романтиката, разбира се – имали сме и по добри дни, това беше просто да разберете липсата на подобни пориви у нас.

Пеши, този разказ съм го пропуснала. Искренно се посмях за ваша сметка Сега вече не сърдя на любимия, че не страда от романтични пориви твърде често. Няма го по тази част и явно предчувствайки провалите, категорично отказва да участва в такива мероприятия. Практичен почитател е на ежедневната проза
Все пак си заслужава да се спомене един от малките му романтични жестове, но затова пък много сполучлив. Преди две години ходи в Малайзия в командировка, като на отиване и на връщане имаше престой в Холандия на летището в Амстердам. Та връща се човека от командировката и децата чакат нетърпеливо да си получат полагаемото. Аз гледам безразлично, защото изрично съм казала да не ми се носят подаръци. Накрая остава една хартиена торба и от нея мъжът ми вади продълговат пакет, леко широк от едната страна. Само като го зърнах и ми се разтрепераха краката. Отварям го бързо, а вътре ... ах, букет холандски лалета Няма емотикон, който плаче и се смее едновременно, за да разберете как съм изглеждала. Аз обожавам лалета. Те са най-най-най-любимите ми цветя. Години наред убеждавах мъжа ми да престане да ми купува гербери за рожденният ми ден.(защото издържали по-дълго според него, а пък лалетата не си стрували парите, толкова бързо вехнат). Родена съм през пролетта и всеки мой рожден ден беше окичен с нарциси и лалета от градините на баба и леля.
И ето ти, прекрасни лалета през август и то по негова собствена инициатива, без да му казвам

                 :35
О, не! О, не! Пеши моля те - имай милост  - че се хиля тук, като....           


Как го правиш - не знам! Но определено си талант.

Не мога в тази връзка да не разкажа и един мой несполучлив опит за романтика.
Младоженци. Съпругът ми спи и аз се навеждам да го целуна. ОБАЧЕ! Човекът тренирал бойни изкуства и ако  усети някакво приближаване към себе си, инстинктивната му реакция е : юмруци пред лицето! На косъм се разминах от някое круше или каквото там се нарича, в зъбите си!

Свате, ти сега какво....Намекваш,че мой Йоан трябва води твоя Дивна на романтично пътешествие в странство ли? Че да се спази традицията и романтиката......Леле...от сега трябва да почна да събирам пари тогава........И аз се посмях искрено.......

Пиги, ела украси и у нас....Че аз ни коледно настроение, ни желание за украса......У нашата къща съществува тази година едно положение - никой не чака Нова година, всеки чака януари месец и само за него се приказва......

Гале, нямало романтика......а то...каква романтика......Поне увековечили се с лалетата?

О, Нели е прописала......браво!

На всички фотографи, които пуснаха снимки, вкл. и на фотографа на Теди - благодарности най-големи!

Мозила, аз залагам напр. за един хубав кожен портфейл . И вътре можеш да сложиш покана за романтична вечеря за двама в някой хубав ресторант.......


Аз да се похваля - от днес официално съм в отпуск поради бременност и раждане - леле...дойде и този момент......Направих и първата покупка за болницата за мен - чехли, та смятам този месец вече да видя какво що имам и да започна едно по едно да стягам за малкото човече.........

На мен продължава да ми е едно мързеливо и отнесено, ох...все повече и повече съществува само ТОЙ за мен, нямам търпение вече да го видя и да си се гушкаме.......Рая ме пита дали можела да си вземе отпуск от училище като се роди Бебо за да ми помагала........Йоан съвсем искрено и лично си казва, че щом се роди Бебо повече нямал да ходи на детска......Нещо започва да ми е едно бебешко........

Та кой каза, че ще е следващия с бебе? МаминкаВаня, Пиги..... - други кандидати за разваляне на примирие??????

И аз много се смях.А така хубаво описваш всичко с подробности, та чак се пренасям в събитията.

Симона вчера ме питаше кога ще украсим елхата.До края на другата седмица трябва да украсим къщата.Елхата изцяло те я украсяват.Аз само давам напътствия.Ииии и аз вече съм на вълна коледна украса.Като знам колко уютно ще стане.....обожавам вечер светлината от лампичките по елхата.Сега се сетих, че бях казала на една комшийка да ми изреже звездички и снежинки.Ще трябва да я подсетя или най-много аз да си ги направя.

Мозила, аз на моя едни чорапи не мога да му купя сериозно говоря.Няма такъв капризен мъж като него ....самият той понякога не може да си избере нищо и като най-накрая си купи, след известно време вече не му харесва.Обаче съм решила да му купя парфюм без той да си го хареса предварително.Не ме интересува искам да го изненадам.Представяте ли си, цяла година мрънка, че няма хубав парфюм, а аз му викам иди и само си харесай някой и ще ти го подаря.И след като чаках една година, сега ще му купя това, което на мен ми хареса.Единственото условие е да е нов аромата.Обаче преди това е моят рожден ден.На 19 този месец навършвам 30.....25г   .....заглеждам се по часовници

Пеши, ти си безмилостно забавна!  

Гале, щях да се разрева, честно! И аз съм от любителките на лалета, ама познай дали някой ми подарява такива (поради причините, които си изброила, май на повечето мъже мозъка е един и същ ) Тази година, през пролетната ваканция наминахме през мойто село и си самоподарих огромен букет лалета - Господ да поживи баба ми, дето ги беше насадила! Отнесох си малко от рая и установих, че градинските китки са по-издържливи...сега остава да се снабдя с градинка!

На нас обикновено ни се получава романтиката, естествено гафове не липсват, ама то и това си е романтика...

Зла гад (дето не си Пиги, ами си Деси ), кажи кога да те откраднем и да те водим за мъниста.

Хайде, стига ви толкоз спам за днес...Чакам щерката да се наспи, големия да се върне от училище и вадим елхичката - сърце ненапразнувало се вече не трай!

Момичета, как украсявате у вас, когато са малки децата? Аз се притеснявам, че Марти ще изподърпа всичко,  и елха не знам как ще сложим. Да не говорим, че всичко минава през устата и си е даже опасно. Иначе и аз се опитвам да мина на коледна вълна-започнах от сладките, че те са ми най-приятни.