"Сърдити" продавачки...как реагирате?

Аман от такива продавачки и сервитьорки. Все едно не са на работа ами съм отишла неканена у тях на гости.

И аз имам прясна-топла случка от вчера. Влизам в магазин за обувки. Продавачката си стои на столчето, но минута по-късно се разбързва на някъде. На въпросът ми има ли номер 36 от едни чехли скорострелно отговаря - няма. Поглеждам има 35 - решавам да пробвам и учудващо ми стават, а тя ми казва - "малки са! Вижте какво - решавайте, че трябва да излизам". А аз кротичко и отговарям "Ами Вие пак ще излезете, ама ще ме изчакате да преценя дали че ги взема". Не ги взех. А толкова ми харесаха - ставаха ми, а и бяха от много мека естествена кожа и съвсем лепваха. Само да имаше търпение секунда и да знаеше коя точно дума да каже и щях да си оставя парите. Сега се чудя, като минавам пак от там, дали да не влезна в магазина и след като я попитам дали сега е удобно време за пазаруване, или пак ще ме пришпорва да бързам, да си ги купя. Хем ги искам, хем ме е яд на отношението на продавачката.

Ако ти е кеф и сметка от 5 лв с картата ще си платиш

В подобни ситуации си излизам, като се подсмихвам подигравателно. Те повече не заслужават.

И аз много се дразня на такива хора - ми ти си сложен там да работиш, от покупките на хората си изкарваш заплатата...Аз поне така мисля. Работата ми е свързана с обслужване на клиенти и ако се държа по начин, описан от някоя от вас тук, ще бъда уволнена. И в крайна сметка човека рещу мен не го интерсува днес на кеф ли съм не съм ли - той е дошъл работа да върши...Имала съм какви ли не клиенти, но ми се е случвало да повиша тон единствено след едночасово размотаване (и в бременно състояние)

Българинът не ползва услугите на психоаналитик, а за това са продавачките.Ако знаете на какви случки съм попадала.Дори съм правила забележка на такива клиентки, защото така бяха обсебили една продавачка, че 15 мин. не мога да попитам за друг номер от една блуза.Та въпросната клиентка ми се тросна, че тя била редовен "клиент" на този магазин и да изчакам.По скоро редовен пациент.Така, че аз винаги се поставям на мястото на отсрещната страна.Мен ме дразни като влезна в магазин да ме погнат от вратата, какво търся и да ми навират непрекъснато някакви неща в ръцете.Веднага излизам.

Много от клиентите като влязат в нашия магазин и знаят,че е немски си мислят,че трябва да им "целуваме краката" и да търпим отвратителното им отношение и разиграване.Правим го ,защото това ни е работата,но не можете да си представите какво е удоволствието да изкараш такъв"перманентно сърдит"клиент от равновесие без да повишиш тон или да го нагрубиш.Тактиката която прилагам е да се държа възможно най-любезно и леко иронично и веднага си проличава кой е дошъл да си избива ниското си самочувствие на щанда.

Понеже имаме няколко магазина и темата ме засяга,мога да допълня,че за сърдитите продавачки "вина" имат и работодателите им.С малко повече желание,тези ситуации могат да се избегнат.Мога да твърдя смело,че в нашите магазини продавачите са любезни и усмихнати.Винаги.Ако не са - просто си отиват.Никога не бих се задоволила с това,просто да сложа някакъв човек да продава,без да има отношение към клиента.Защото клиентът ни вади парите - и моите,и на продавача.Капризи търпим всякакви,важното е да си оставят парите при нас.
Когато аз попадна на такива продавачки,не си мълча.Не съм им длъжна с нищо.Ако познавам управител/собственик може и да го осведомя,как се работи в обекта му.На който не му се работи,да си седи вкъщи.

Аз също мисля,че трябва да са любезни и усмихнати,но непреклонноста с която пишеш и мислиш е малко жалка! Повярвай ми от клиенти скандалджии магазина ти може само да загуби,защото това са хора,които за да избият комплексите си не се спират пред нищо!!!

Не разбрах кое е жалко. 
Аз съм сигурна в хората,които работят за нас.Проверени са в годините.А скандал може да има,само ако и двете страни са склонни да го заформят.За толкова години не сме имали крещящи случаи.Ние уважаваме и ухажваме клиентите си,може би затова магазините ни няма как да загубят от тях. 

Пресен, пресен е и моят случай. Толкова съм потресена и втрещена от човешкото безумие, арогантност и простотия, че два дни не мога да дойда на себе си.
Абсурд!
Влизам в магазин за обувки (забележете, че там се развихрят повече от описаните случаи). Казвам добър ден. Питат ме какво търся - гледайте си, казва една от двете продавачки, каквото си харесате ще ви го дадем. Гледах, гледах, избрах едни. Питам има ли 37 номер, има каза за едната и се втурна за го носи. Другата ме съветва да пробвам този номер - 38, че били малко умалени. Добре, пробвам, казвам й, че е права и се оглеждам. Питам я има ли друг подобен модел. Тя се  фръцна и толкова от високо ми каза, че не знам какво искам, нали ми била разрешила да си избера, че си изпроси отговора ми - Аз знам, какво искам, зададох прост въпрос, на който може да се отговори просто - да или не, няма нужда да ми философствате. 
Ей в тоя момент, тая жена скочи, хвана ме за рамото и започна да ме блъска към вратата с думите - махайте се от тука. И понеже реагирах, и не се оставих да ме блъска се по бутахме. Казах й, че е луда, което според мен си е самата истина. Ама за такива си има заведения. Като има нисък праг на търпимост да си седи вкъщи или да работи друго.
И вместо да си мълчим и да се жалваме по форумите трябва да се жалваме по инстанциите и на работодателите. Както ще направя.
И аз съм работила като продавачка, докато следвах. Знам, че влизат всякакви, ама от тях зависи хляба ми. Тъй, че като ида на работа, знам защо съм там.

Не обръщам внимание на продавачките, камо ли да ги оставя да ми развалят настроение... Влизам в магазините, за да си свърша каквото съм решила - да пазарувам, да избирам, да разгледам, за да се вдъхновя за нещо. Ако е любезна дамата - ок, ако не е - здраве да е. Не мога да си представя, че ще отида за чехли, ще си ги харесам и няма да ги взема защото продавачката е била кисела...

Има ги и двата случая. И аз също работя в магазин и абсолютно винаги съм усмихната и любезна, дори и понякога да има дни, в които ми се иска да пия успокоителни. Винаги гледам да направя всичко за клиента и така нататък... Наистина - хора всякакви, има много луди в кофти смисъла на думата и разни откачалки, дето идват колкото да си избият комплексите и да мърморят, но аз съм имала случаи, когато само първия път мърморят /може би защото на повечето хора им писва от лошото отношение на повечето места/ и следващите пъти се държат невероятно приятелски, защото вече са положително настроени към конкретното място и персонал.  
Но по принцип е вярно, че у нас масово са някакви невероятно тъпи и неучтиви продавачките и не се обиждам, когато хората го казват, защото е така! Аз лично дори вече съм намразила пазаруването по магазините точно защото са адски злобни и тъпи в "по-елитните" магазини и не само, но като цяло... уфф! А как реагирам - с времето и аз им отговарям също толкова нахално и злобно, никога не съм се оплаквала на управител, но може би някой път ще го направя.

Момичета,това че излизате от магазина и не се връщате повече  не вреди на продавачката,а на някой човечец дето хвърля пари и труд да си зареди магазина.Аз мисля,че когато не сме доволни правилният начин е да се оплачем на управителя,ако го няма има книги за жалби и похвали, така поне наистина може да има последици за мързеливите продавачки, а не за горките собственици.Аз така постъпвам.

не ходя повече в този магазин