подсъзнанието може всичко 17

Да, и аз така мисля, даже май е добре да изкараш рейки в такъв случай и да захранваш човека до себе си с енергия съвсем доброволно.

И това съм правила
Не живея заедно с този човек .....но кокато се виждаме почти винаги ме наранява , понякога не отвръщам но понякога не издъжам  и става още по-кофти 
Няма да престана да се надявам и оптвам обаче  да имаме добри  отношения  надявам се някой ден да разбере ....... че ме наранява .... може би не осъзнава 

Спомням си филма 'Страстите Христови'  където Христос се молеше за тези които го качват на кръста - "Прости им господи , те не знаят"

Понякога тези които ни нараняват не знаят и не осъзнават това .... дори и да им го показваме .....

Desss, тогава опитай с това: "Не приемай нищо лично". Избери да не те наранява, т.е. не си позволявай да се чувстваш наранена, защото така влизаш в ролята на жертва. Нека си прави каквото иска - това е неговата реалност, не твоята. 

Лени, може ли да и се вярва на златната рибка на 100%?  Написах си три желания, но ми се падна за най възможно това на което не държа чак толкова в момента!   

Така е   правя го но понякога не се плучава  
Наистина когато е роден/близък ти човек .... трудно се преглъща "обидата"  

Имам търпение и лека полека ще постигна хармонични отношения .... поне до колкото може де  


Благодаря ви  

методът Хо'Опонопоно (споменава го Джо Витале в книгите си)

Какво представлява метода Х'опонопоно: Хо'опонопоно представлява процес на освобождение от негативната енергия вътре в нас и откриването ни за въздействието на мислите, думите и действията на Създателя“ Или иначе казано хо'опонопоно означава „да действаме по правилния начин“ или „да поправим грешката“. Съгласно вярванията на древните хавайци, грешки и проблеми възникват от мислите, които извикват в паметта ни болезнени спомени. Хо'опонопоно предлага метод за освобождаване от енергиите на тези болезнени мисли или грешки, които довеждат до дисбаланс в организмите ни и съответно до болести“ 
 
принципи:
1.Физическата Вселена е въплащение на моите мисли;
2.Ако моите мисли са вредоносни, то те създават вредоносна физическа реалност;
3.Ако моите мисли са съвършени, то те създават физическа реалност, от която струи любов;
4.Аз нося пълна 100%-ва отговорност за създаването на моята физическа вселена;
5.Аз нося пълна 100%-ва отговорност за трансформацията на вредоносните мисли, създаващи вредоносната реалност;
6.Нищо не съществува отделно от мен. Всичко съществува като мисли в моя разум.
 
http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=3372&tid=54198

самият метод представлява повтаряне многократно (като мантра) на "Обичам те. Съжалявам. Моля те да ми простиш. Благодаря ти."

http://lawofattractionsecrets.com/blog/hooponopono-the-worlds-mo … nusual-therapist/ (английски)
http://www.start2day.org/index.php?option=com_content&task=v … id=3&Itemid=5 (руски)

Относно прошката
Първо си мислех че няма лице, към което да тая обида, за да има необходимост да прощавам. Мислех че съм простила или по скоро забравила всичко..... После се сетих че има .... не е точно обида, а думи и дела породили в мен желание да сложа бариера, да заставам на дистанция и да се мъча да избягвам човека. Естествено не е възможно - води се роднина. Благодарение на вас погледнах по друг начин на нещата .... даа, не мога да кажа че тази особа ме е обидила, по скоро натъжила и ядосала.... показа ми че не мога да и вярвам, и не бих могла да я чувствам близка.
Сега като продължавам да мисля, може би точно този конфликт, разговор и неприятно усещане което имам от тогава спира изпълнението на едно мое най най желание....
Трябва ли да дам прошка? Не ме е обидила лично, просто в разговор изказа мнение, което коренно се различава от моето.....но касае моя живот и беше изказано с едва ли не заповеднически тон. Това някакси промени отношението на сина и ( )към това желание....не веднага, не по начин който мога да оспоря.... но аз вече отдавам вината на това.... Има и още един разговор, но той не ми тежи толкова - събитията в него възприемам като урок, като обръщане на внимание да не се доверявам, там нещата не ме засегнаха така .... или поне така си мисля.
Та въпросът ми е как усещате прошката, вие които сте простили? Както казах не усещам гняв, обида или желание за мъст към дамата. Единственото ми инстинктивно желание е да не се виждам и чувам с нея, а когато се наляга се старая да съм приветлива усмихната, но хладна. Умишлено пазя /доколкото мога/ личния си живот.
Ако простя какво ще се промени за мен като усещане според вас? Как да позная че съм простила и съм се освободила от това влияние, а не че съм го натикала още по навътре или оставила в "другата реалност"? Не съм сигурна че мога да изпитам "Любов"?

Аз досега не съм си поставяла за цел умишлено да прощавам на други хора. Единствено въпросът за бившият ми съпруг ме терзаеше заради детето. А да простя на човек, който повече от 10 години е издевателствал физически и психически над мен беше непосилна и немислима задача. Не казвам, че умирам от желание да го виждам, но съм длъжна в името на детето да им осигуря нормален физически контакт. Но вече не чувствам нищо към него - никаква злоба, омраза, страдание, желание за отмъщение, нито анализирам защо и какво се е случило през изминалите години... нищо... не ме интересува вече, няма стрес и негативни терзания, породени от съжителстването ни и срещите след него....

В твоя случай няма чак такива силни и дългогодишно натрупани емоции. Неприязънта и отдръпването са нормална защитна реакция. След като тази личност е склонна да те наранява и й нямаш доверие, не си длъжна да се срещаш с нея, а когато това се наложи, не си длъжна да й се изповядваш или да се връзваш на думите й. В съветите към мен момичетата ми бяха написали много полезни неща, например "Това не е твоята реалност, а нейната" и "Няма да допуснеш, нейните лоши чувства/мисли/намерения да променят твоите такива". Да простиш означава да спре да ти пука за нея - да прави и говори каквото си иска, това не влияе по никакъв начин на твоя живот. Желаеш й всичко най-добро, както би го пожелала на непознат човек (ако ти е по-лесно за представяне  - на непознато детенце) на улицата....

Просто се освобождаваш от всички негативни мисли и емоции по повод на тази жена и си живееш спокойно. Би могла да се поставиш на нейно място и да разбереш мотивите й да постъпи така несправедливо и погрешно. Очевидно ти не би направила това, което е направила тя. Но разбирането на мотивацията й е мотив за теб да простиш, като оправдаеш погрешното поведение и вече да не те обременява. Дори да е погрешна твоята представа за нейната мотивация, дори да няма нищо общо с нейната реална мотивация, ако ти помага да се отпуснеш и да забравиш лошото, значи за теб е полезно.


За мен прошката е лично освобождение от натрупаната обида/разочарование/агресия.... Няма никакво отношение с личността, която е породила тези емоции. Важно е, че аз вече не ги изпитвам. Останалото си е напълно благоразумно поведение - като не ти е приятен един човек, естествено, че не си длъжна сама да се навираш в компанията му. Прошката те освобождава от неприятните усещания по време на среща и неприятните мисли, когато не си с тази особа. За мен е това. Дано да ти помага.

Крен, преди време бях в подобна ситуация. Няколко на шега изтървани реплики много ме нараниха. Бях обидена. Смятах, че няма да мога да го превъзмогна. Че не искам да виждам човека, който и без това виждам рядко. Ами мина време поотмина... Аз от самото начало при обидата де, смятах, че хората са различни, и никой не е длъжен да се държи добре с мен или както аз очаквам, но пак ми беше дошло много и обидата беше голямшка.. та с времето избледня. Трудно ми е да го забравя и няма смисъл, но все едно не е било. Държа се нормално. Правя го искрено. Само не се натискам да се виждаме всеки ден. А то е и невъзможно. Мисля си че в такива случаи е хубаво да простиш от сърце заради себе си. Реално повечето такива обиди са вид претенция. И тежат.

Любовта е многопластово нещо. Има кръвни и по брак роднини, които по една или друга причина не можем да обичаме и уважаваме в роднинската им /спрямо нас/ роля. Но те са хора. И като такива, обикновено е по-лесно. Това, че се дистанцираш е реакция на обективни и субективни дадености. Това не е натикване в небитието. Не пречи да виждаш рядко, да споделяш малко и в същото време да желаеш искрено щастие.

чувстваш се с около 20 килца по-лек  и ти е едно усмихнато и стоплено

за мен критерият е да мога физически да прегърна човека и да ми е хубаво.
понякога ме мотивира (понеже съм си драка) шашрдисаната физиономия и шока, който предизвиквам с това си действие 

Да, благославянето помага и дава страхотни резултати. Прилагай го, когато има конфликт.   Благославях  съпруга си, за това, че ме е " избрал" ..че ми е пратен отгоре, за да се пречистя, чрез него. Със съпруга си се справям добре, тоест уча си урока чудесно,  обаче трябва да работя със себе си още   ...и да използвам благославянето и в отношенията си други хора.  Всъщност сега   като се замисля, нямам вече дразнители около мен.    С колегите си се разбирам чудесно! С приятелите  си и семейството си също!  С  неприветливите' сервитьорки и магазинерки също...хаванах им цаката   Имах  проблеми само с  една, две личности/приятелки/...и  в емоционални изблици се стигна се до крайности и обиди.  След няколко дена размисъл се извиних и простих, също така помолих за прошка/ която не ми бе дадена, но интересното е, че това не ме тормози и измъчва / и си пожелах, тези хора повече  да не са в моята реалност!
Радвам се, че се случва така  в живота ми...хора , които са ме използвали,  в последствие да си отпаднат и аз не чувствам никаква болка от загубата на приятелството с тях.Кръстосали сме си пътищата  за малък период от време и после  всеки поема по пътя си!

Конконче, не знам откъде съм го копнала това, мила... Имам го във фаворитките, запазено от векове   Ще се опитам да поразровя и да ти намеря източника, но не мога да обещая 100% ,че ще "мисията ще е успешна:  


х-х-х...много се радвам за решението  ти да се опиташ да спасиш  отношенията ви!   Експериментирай мила, опитвай всичко хубаво...и после ще споделяш! С вяра, кураж и търпение ще постигнеш чудеса!  

Лиска...благодаря за Медитацията.   Още днес ще я прослушам!  



Ще смъкнеш голям товар от плещите си и ще пречистиш душичката си...и ще спреш с терзанията си и ще спиш спокойно  


Qnitza...не се ядосвай на твоя свекър.   Така захранваш негативната му енергия. Другия път като изкоментира нещо негативно, преди да му с вържеш , се опитай да приложиш гениалния съвет на Мигел Руис , даден от eldivine съвета:"Не приемай нищо лично"   А след време, той като види, че не му се връзваш, ще спре с негативните си коментари, защото няма кой да му ги слуша. Всичко ще си дойде на местата и не забравяй,...че ти си тази, която подрежда сценариите и раздава  ролите  в живота СИ!  

Дес...благодаря ти за поста, катос е събудих, го прочетох ..и се усмихнах! 

Здравейте положителни девойки  
Desss благодаря за усмивките!
Връщам се да чета ,че има много неща ...да не изпусна нещо ...

Искам да споделя и аз за прошката. Техниката на Свияш изглежда дълга и трудоемка, но при мен се случи много спонтанно и леко... Реших, че вместо да ви преразказвам е по-добре да ви цитирам два свои поста от друга тема, в които разказвам какво и как ми се случи, може да помогнат на някоя от вас 



Даже съм малко изненадана, че са минали цели седем месеца от тогава, сякаш съм го писала вчера..., толкова ми е "свежо" като изживяване

Всъщност хората ,които ни нараняват по какъвто и да е начин и при положение ,че ние страдаме от това    /защото сигурна съм има и хора ,които този урок са го минали и не се разстройват толкова лесно от действията и думите на друг /   ни правят един голям подарък -да търсим пътя към прошката .

mimina - И при мен усещането беше същото и аз го правех преди заспиване... и се получи много леко и спонтанно... Даже беше много интересно, защото си припомних много хора...