подсъзнанието може всичко 17

Mоже ли да дадеш линк?

  - http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=1&tr%5B%5D=1
Заповядай , А н и ,

Розичке, ама как ще се откажеш...неее! Освен това за притесненията ти дали полудяваш....не , не  полудяваш.   Между другото май на всички понякога ни е минавала такава "атрактивна "мисъл...а на мен ми става весело!
Това , че усещаш какво ще се случи е повече от прекрасно! Значи успяваш да боравиш успешно с интуицията си, което е похвално!Освен това улавяш настроението на другите, това много ще ти помага занапред

 Аз също много улавям състоянията на хората около мен, не е нужно да говорят, мога да усещам енергията, дали са добронамерени или не...Много се радвам, че съм развила това качество!То наистина може да се развива, защото всеки от нас го притежава...не не всеки го е осъзнал.  Много ми помага, когато ходя на нови места. Моята работа е свързана с много пътувания ,и с много срещи с нови хора . Много е готино, като знам, че мога ръководя процеса!   Имала съм  изумителни случки   Една от тях беше, как една служителка на рецепцията  се промени пред очите ми  буквално за минутка ...и от от неприветлива и сопната  служителка , се превърна  в усмихната и дружелюбна ...самата тя не разбра какво стана! Много обичам да си  експериментирам в такива ситуации...

Green Splash, много се кефя, всеки път когато влезна в темата си с нов аватарче...сигурно си ги сменяш според настроението    Този сега  е много красив!

ееееехе..мила ми x-x-x, чакай малко мила...много рано се предаваш...след 10 месеца и развод!
 Много се чудех дали да не ти напиша този отговор  на ЛС, но тъй като ти си писала тук до всички и публично, реших , че ще ти отговоря тук !   Като прочетох последния ти пост,  изпитах много силно желание да те прегърна!!!   А защо ти се случва това ли, мила,  защото това е духовен урок за теб и трябва да преминеш през него...кураж и вяра и ще успееш!!!

 Първо искам да ти стисна ръката за смелостта, че споделяш със нас нещо толкова  лично   Ще ти споделя моето мнение, като ще се опитам да  откликна на зова ти за помощ, защото и  аз съм минала през нещо подобно...тоест и аз имам втори  брак и дуднещ съпруг   и знам, че не беше никак  лесно в началото. И никак  не ме е срам да си призная тук, че въпреки че и на двамата ни беше втори брак, на  двамата  ни беше доста труден старта. Освен това  с моя  съпруг сме от две различни държави, с две различни култури/ той скандинавски викинг , а аз върла македонка  /и двамата вече с големи деца...тоест очукани  уж от живота и вече с дълбоко изградени навици и минали през какво ли не....а се държахме като глупаци !

Знаеш ли какъв зор видях в началото...  Няма да описвам подробности, защото няма да ми стигне цялата нощ за това ...но ще ти кажа, че след дълго ровене в себе си, и нон стоп въпроси, защо това ми се случва, с какво съм заслужила това....разбрах, че този човек ми е пратен като Духовен Учител!    А той пък разбира се  и  хал хабер си нямаше, че има такава мисия...ама  аз  не му казах, че ще вземе да се възгордее  Тоест нещата , които ме дразнеха в него, беше нещото, над което аз трябваше да работя  върху себе си и да направя така, че повече тези негови черти да не ме дразнят, което щеше да е моя научен урок! Така че мила и  на теб твоя втори съпруг ти е пратен като такъв. Бъди сигурна!  

Знай, че не случайно сте се харесали и оженили един за друг, и не случайно се срещате точно сега, защото е  имало привличане! И сега е момента, докато не е станало твърде късно и все още имате чувства един към друг,да  се заловиш  за работа, за да се изгладят нещата между вас. А защо ти да се заловиш, ами защото всичко е в твоите ръце и защото решението е в ТЕБ !  Повярвай ми!  Минах през това и то работи! Странични хора като психолози, фамилни терапевти могат да помогнат тогава, когато ние сами не знаем накъде да поемем, и то положителния резултат от тяхната намеса НЕ винаги е гарантиран.

Така както описваш твоя мъж, много ми прилича  на Дева...   Те са сладури, много обичливи и грижовни , но са и големи мрънкалници , поне моя е такъв   Моя дуднеше от ден до вечер..ако не към мен, то за работата, ако не за работата, то за децата, ако не за децата, то за колегите...абе все си намираше за нещо да дудне и това ме влудяваше    Сега разликата е обаче  е  голяма, защото той ...СПРЯ  ДА ДУДНЕ/ е не съвсем де, ама доста рядко вече го прави/  и знаеш ли защо? Защото аз вече не му се връзвам. Реших, че това, КАК ТОЙ СЕ ЧУВСТВА, НЯАМ ДА МИ ПОВЛИЯЕ НА МЕН ДА СЕ ЧУВСТВАМ И АЗ ТАКА!.   Така че ,ако той иска да се чувства зле ...аз не желая!   А той ти мята "стрелички" и когато му се вържеш, ставаш жертва! А жертвата не се чувства никак добре Като мухичка, заловена в мрежата на паячето.

 Когато реагирах като теб, резултат беше точно този, който описваш...тоест аз му  се ядосвах..и  си мислех, колко е неблагодарен...и така всеки ден. Искахме обаче да запазим брака си и аз се захванах сериозно с  книжките. /Между другото тогава се запалих и с Фън Шуй, и много наблегнах на сектора "семейство и брак"... може и това да е оказало някакво влияние... /  

Открих нещо интересно: ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МЕ НАРАНИ ИЛИ ОБИДИ, АКО АЗ НЕ ПОЗОВЛЯ ТОВА! Е признавам си,  че,  все още в живота не успявам винаги да се справя с обидите и понякога се гневя...дори на скоро ми се случи ...но специално  със СЪПРУГА СИ се справих! Никак не му се гневя,като го прави, вече ми е смешно:lol: И на теб така ще ти бъде!   Реших да се променям вътрешно, като сменя тактиката. Реших на дудненето да реагирам по-различно. Та той си дудне, аз го благославям! Тоест настройвам себе си на позитивна вълна, качвам си вибрациите и се стремя да не слизам надолу. Не допусках неговото настроение да ми повлияе! Когато той си идваше от работа кисел и почнеше да дудне за нещо си, или се отдръпвах или обръщах нещата на майтап...и всичко заглъхваше. Наистина се иска работа мила, не става от раз, но резултата си заслужава труда!

Най-интересното е, че дори не съм се опитвала го променям! Промених само себе си и отношението си  към него и към ситуациите , които той създава . Истината е, че докато се гневим  и се сърдим,тоест на стрелата с отрова отвръщаме обратно , с отрова... ситуацията ще се повтаря, всеки ден...до безкрай!  Това е урок, който ще се повтаря винаги, докато не се усвои. А когато се усвои от теб, казвам от теб, защото ти си тази, която се връзва и ти си тази , която се чувства наранена, а не той... той едва ли осъзнава нещата...то това обезателно ще повлияе и върху него..и то положително. Гарантирам ти!!!

Не спирам и до ден днешен да се радвам на резултатите, които съм постигнала, с работа със себе си, която се отрази много благоприятно отношенията ми между  мен и съпруга ми! В момента сме по сплотени от всякога и смело мога да заявя, че е благодарение на мен...тоест на моя труд да работя върху себе си и на  вътрешна си промяна!

Мила, не чакай на него, ами се залавяй  смело ...всичко е в твоите ръце! Опитай , и ако и  така не се получи, то поне ще знаеш, че си опитала и си направила всичко възможно.
Точно с вътрешното желание към   решаването на  такива сложни житейски ситуации, човек помъдрява ...и  по нататък по-лесно се справя евентуално  със следващи "уроци"

Много силно те прегръщам!   И ако имаш желание, може да си поговорим на ЛС  

lenny_pld , благодаря ти за линка. Днес през деня (вече в4ера), се допитах точно до тази онлайн версия на Библията, но нещо не мога да си отговоря на въпроса който ме вълнува. Или аз не знам как да чета или нищо конкретно не ми се пада...

   Познато
Мисля че сама ще намериш начина/техниката това желание да не те обсебва чак толкова ...а само мЪничко  
Лично аз май съм намерила начина   - "ядосвам" се на желанието и махам с ръка   и му казвам да си гледа рабУтата (понякога си го визуализирам даже това действие ) Също така си го представям че го оставям на течението по реката .....
Наистина тежи кокато желанието те обсеби и имаме големи очаквания  

Разковничето е в търпението и вярата  


Всяка сила е постигната с търпение и време. - Балзак  




В такива моменти  намирам/търся  отговорите в любимите ми притчи и мъдростите  стари колкото света  

 Всеки намира своя си начин и път   ...има толкова  възможности  





Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.

 




"Нито един човек не е по-напреднал или по-развит от някой друг. Хората могат да бъдат единствено по-осъзнати."



x-x-x Винцето го е споменала вече .....

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

Махатма Ганди


Lilian_V,lenny_pld за притчете/приказките ...нали са ми слабост  


  Усмихнат ден  

Много благодаря, lenny_pld ! Така реших да направя. Наистина не мога да се реша да руните, още повече, че изгубих това, което трябваше да нарисувам за нея. Сутринта й дадох камъчето и й обясних, че не мога да намеря нейните магически символи и докато ги намеря пак, да си го носи така. То си е вълшебно и ще я пази, ще й помага в училище и ще й носи нови приятели. Тя само трябва да си го пази - да не го загуби и да не го вижда никой, защото то е много специално и няма къде да й намеря друго. Също така й казах, че трябва да работи, защото вълшебните камъчета не помагат на мързеливци. Ако се старае в училище, камъчето ще й помогне и другите да оценят по-високо резултатите й, ако не прави нищо, камъчето не може да помогне. Също така й казах, че това камъче има силата да увеличава силата на нещата които прави - ако прави добри работи - камъчето ще увеличава доброто, ако прави лоши работи - камъчето ще увеличава лошото. Тя обеща да бъде много добра и старателна, за да прави камъчето само хубави неща. Мисля, че е много щастлива с това обяснение.


ЧервеноВинце, благодаря ти. И за нас е втори брак, в чужбина (Италия) - често си мисля дали не ми натрапва негативи от първия си брак, за който не знам почти нищо. Когато сме говорили за миналото, винаги ме е разпитвал за моя бивш съпруг, дори го познава. За себе си не говори нищо. Роднините му също не коментират. Синът му преди да се оженим живееше с нас, после се изнесе при майка си и вече не иска да говори с баща си - още един негативен фактор между нас.

Благодаря ти и за предложението да ми пишеш на лични. Ще ти пиша там. Пуснах го в общия форум защото откачам. Не вярвах, че може да съществува толкова луд човек - без повод да си търси повод за скандали. Затова се надявах в общия форум да срещна някой, който има обяснение за странната му мания да ме обижда и отрича всичко, което правя. Боря се повече от година с това - още от преди да се оженим. Но вече съвсем се отчаях - нито се съгласи да направим списък с домашните задължения (даже написах предложение за такъв), нито поиска да направим график (няколко пъти рисувах таблица с дните от седмицата), нито ми позволи да работя някъде навън, докато все още имах клиенти и проекти в България (все се надявах, че ще мога и тук да работя през деня и вечер да се занимавам с домакинска работа, но не съм познала.....). Общо взето това да пиша във форума е последна форма на отчаянието, след като говорих с почти всички, които ни познават и не получих никакъв смислен съвет.... Благодаря ти! Ще ти пиша на лични.

Благодаря и на теб, Desss. Както писах преди - опитвам се да не реагирам, опитвам се да намеря обяснение, но когато това е повод за ежедневни скандали или поне един час дуднене, не издържам. Ще се постарая следващата седмица повече, сега възнамерявам да продължа със стачката. За три дни от началото й почти не са останали чисти чинии и къщата е като цигански катун. Надявам се най-после да му докажа, че ако наистина само той чисти, не трябва да има никаква разлика между това дали аз правя нещо или не. Щом има разлика, би трябвало да престане с глупостите и да договорим/планираме/измерим/документираме колко е "всичко", което прави той и колко е "нищото", което правя аз и веднъж за винаги да разрешим този спор. Засега стачката продължава без резултат. Той продължава да твърди, че прави всичко...... Дори не съм ядосана, а отчаяна от твърдоглавието му и вманиачеността му.....

Момичета, сега излизам. Ще бъда на линия вечерта. Мисля да прекарам деня при приятелка, за да се освободя от стреса в къщи. Ще учим езици, може би ще рисуваме (тя, аз няма да си взема материали)... Не знам. Благодаря отново!

x-x-x,Моето мнение за руните е ,че не трябва да го мислиш толкова.Просто не се вманиачавай във всяка техника,която прочетеш.Когато му дойде времето сама ще усетиш нещата.
Аз пак да си кажа при мен как се получиха нещата.Когато прочетох в блога на mijjjka за руните си казах,че би било забавно да си направя една и да видя дали ще подейства.Не го мислих много и не съм търсила материали за направата.Няколко дена по-късно отидох при баба ми където живеех преди и реших да си поровя из старите неща, ей така да си  се позабавлявам.В първата кутийка открих парченце дърво,плоско.Е,като го видях и веднага ми изплува в съзнанието руна.Не знам от какво дърво е това парченце,или откъде съм си го прибрала навремето,но в четвъртък или на пълнолуние (когато усетя,че му е времето)ще си го направя на талисманче.
Просто се успокой,забави малко темпото,почети и ще усетиш кои неща са за теб и кои не.Знам,че е вълнуващо да откриеш всички тия техники и да искаш да пробваш всичко,но ако избързваш според мен няма да научиш нищо или поне ще се объркаш още повече. 

  и го знам, и съм го прилагала.......обаче на моменти  много ми е трудно да не влагам емоции.

Здравейте
След последните постове се замислих - защо ние като сме позитивни - половинките/колегите, приятелите ни/ - често са много негативни, или конфликтни по отношение на нас. Нали ние сме отражение на хората, които привличаме /или по народному "Каквото повикало - такова се обадило"/
Значи ли това, че ние не сме такива, каквито мислим, че сме
Ще ми бъде интересно да разнищим този въпрос
И какво става, ако въпреки ореолите, които им слагаме, или казваме cancel  и махваме с ръка, или молим ангелите на помощ - всичко върви по старому   Просто се затерзах с думите на онази реклама "Къде сбъркахме ?!?"
Защото, ако случайните познати ги изключваме от живота си, някои връзки все пак са свещени /например родител-дете/

   У дома аз съм по често тази която е песимистка, мъжът ми е непоправим оптимист, а детето ми е изключително позитивно. Въпреки, че изпадам често в депресивни състояния, насреща си имам едно изключително усмихнато и щастливо дете, което много мъдро изчаква да ми мине или направо идва и ми подава ръка, прави това, от което имам най много нужда.
  Мои много близки приятели, имат момиченце. Те са най позитивното и спокойно семейство, което познавам, като се почне от тях и се стигне до бабите им. Няколко поколения прекрасни хармонични хора очакваха това дете. То си е много хубаво и живо детенце, обаче е досат нецупена и много често недоволна, въпреки, че е обградена постоянно с много грижи и хармония.
 

Моята е от тук
http://bible.netbg.com/bible/cgi-bin/viewcat.php?action=version

Свалих вариант Съвременен (2000)
http://bible.netbg.com/bible/cgi-bin/redir.php?id=22&t=v


Благодаря  ти Аз повече си харесвам зеления с биричката, но сега ме е обхванало зимно настроение.

Коконче, напълно те разбирам...и при мен е така , знам го, а не винаги се получава 


Лилиан, твоята причта ме насълзи...толкова е хубава!    Наистина хората понякога не оценяме , макар  и малкото което имаме , колко е много... и че дори то  е достатъчно, за  да сме  щастливи...

evil...

x-x-x...всичко ще се нареди, ако пожелаеш! Ако занеш какви по-лоши неща има...пиянство, гуляйджиство, побоища в къщи...така че в сравнение с това, вашето "кой чистил и кой не" са бели кахъри   А иначе твоя съпруг наистина може да е преживял нещо от предишния си брак и да го пренася в сегашния, и може би ти си тази, която ще му помогне да се отърве от това? Не случйно сте се събрали и  двамата  тук и сега...Другото ще ти го пиша на лични  

Усмихнат  и спорен ден на всички!  

Относно връзката родител - дете аз лично смятам че чрез детето можем да видим дълбоко в себе си нещата. Може би ни показват и пътя, който е трябвало или по -скоро трябва да извървим, нещата над които трябва да се замислим. Аз силно вярвам в това, че децата избират родителите си. Верно, аз вече немога да кажа защо съм избрала моите родители, нямам някаква особенно силна връзка с тях... но вече като майка, и наблюдавайки собственото си дете съм убедена.
Детето ми е изключително дружелюбно, общително, отворено към всички. Лесно намира контакт и подход почти към всеки - еднакво добре общува и с връстници, както и с доста по големи /дори от мен/. Аз не съм такава и винаги съм се възхищавала на такива хора. В себе си имам спирачки, които се описват като притеснителност и скованост.
Може би, както каза Червено Винце, това са уроци които трябва да научим.
Но как да накараме и другите да са позитивни, как наистина да привлечем позитивизма изцяло в живота ни? Как да махнем спирачките, които ни пречат в общуването и изпразват мисълта ни.
Мислех си, че чуждия негативизъм и конфронтация са един вид проверка - ние наистина ли вярваме че сме добри. Можем ли във всяко нещо да видим доброто, да отвърнем с добро? За всяко нещо си има причина да е така, но дали ние имаме причина да знаем всички отговори?

Здравейте, искам да споделя какво ми се случи вчера. Още не мога да се отърся от тези емоции, които изведнъж ме обзеха и сега се чувствам като след събуждане от много дълбок сън, сякаш съм се пречистила и съм се отървала от всичко, което ми е тежало досега. По принцип не чета хороскопи, не им вярвам, но вчера попаднах на месечен езотеричен хороскоп на Алена и направо онемях. В няколко реда се съдържаха отговорите на всичките ми мечти и въпроси, които си задавам напоследък. Въобще обобщение на обърканите ми мисли. Не мога да опиша изживяването, но едновременно плаках и се смях. След това пуснаха една песен на Аеросмит, която долу - горе звучи така : Мечтай, докато мечтите ти се сбъднат! Приех го като много добър знак,който се повтори по - късно с един плакат в автобуса с надпис :"Когато знаеш какво искаш!". Много благодаря на всички вас. С ваша помощ успях да се намеря и да открия радостите в объркания ми живот.   

х-х-х не знам дали мога да ти помогна, но те подкрепям и ще се моля нещата да се оправят

Слънчев ден на всички!

Ех, че се радвам, че ви намерих 

А библиотеката в началото е страхотна! Ще имам занимание дълго, дълго време. И главното - явно не съм луда, щом толкова много хора чувстват нещата като мен. А го карам само на собствен усет, без много-много литература