подсъзнанието може всичко 17

Добро утро, "усмивки".

Искам да ви помоля да ми дадете някакъв линк, където сте обсъждали същинската част на осъзнаването, че чета назад и все попадам на 1-2 изречения за това на страницата и нищо конкретно, нещо не го откривам

А това за отслабването като отвърждение ли трябва да е

Искам да ви се пооплача малко- да не помислите, че ще ви предам отрицателна енергия , напротив, въпреки есичко, което ми се случва някак си не мога да се натъжа, днес както и всеки ден съм в изключително приповдигнато настроение.
Та по същество- за пореден път снощи имаше "буря" в моя дом, веч не издържам на това напрежение, не издържам на всичкото мрънкане от страна на свекитата, не издържам.........
През всичките 3г от живота на моята дъщеря те не спряха да се бъркат във възпитанието й, честно казано 90% от възпитанието й е тяхно дело и съответно последиците са на лице- детето е адски разглезено, изтерясва за всичко, което не и изнася, получава всичко, просто не ми оставя вариант да не го получи, бие, обижда........
При тези ситуации, когато се опитам да и обясня нещата спокойно и по начин, който ще разбере, тя не възприема, напоследък се налага да повишавам тон, дори да я наказвам. Е да, ама когато говоря тихо никой не забелязва, обаче викна ли се започват идиотщините- тряскане на врати, заплахи, че ще се самоубиват, така не можело да се живее, детето не можело да плаче, какъв живот има това дете, ако го карам да плаче, а аз като плача по цяла нощ от безсилие да го науча на нещо смислено
Та и снощи така- крещаха, блъскаха, реваха, аз не разговарям с тях в такива моменти, но не мога и да не ги слушам, все пак сме в една къща и колкото и да не ми се иска всичко чувам. не ми пука за тяхното мнение, но колкото и да се опитвам да съм силна, все пак ме разстройват. Детето пък като гледа тази ситуация още повече се отдръпва от мен, защото вижда, че баба и дядо пак я защитават и знае, че пак ще прогресират глезотиите при тях.
Не мога и да простя, щом става въпрос за детето ми, не мога да простя, няма и да им простя за това, че ме изместиха в най- крехките години на детенцето ми.

А относно второто дете- моя мъж ми заяви наскоро, че ако искам второ дете да си търся друг да ми го направи.

Яница, няма ли вариант да излезете, ако ще и на квартира?

Qnitza, съжалявам за случващото се с теб и детето ти. Колкото и да си говорим за енергии и силите на подсъзнанието, мисля, че трябва да си пожелаеш физическо преместване в друга къща. Докато са покрай теб няма как да ги промениш, а повярвай ми, те искат да правят точно това с детето ти, което и правят.

Аз не съм живяла никога нито с майка ми, нито със свекърва ми, но след развода се наложи да давам детето за дълги периоди при тях. Последиците бяха подобни - стана капризна, започна да не слуша нито мен, нито учителките в детската градина, престана да се облича сама - вече е на 6 и чака аз да я обличам, престана да се храни сама - седи и чака някой да й пъха лъжицата в устата.... Направихме повече от една година в Италия и когато не е в училище прекарва времето си основно с мен. Вече започнах да се преборвам с някои от вредните й навици, насадени от бабите. То и няма особен избор - освен мен, никой не говори български наоколо.

Но е много трудно да върна поведението й от времето преди бабите да се намесят във възпитанието й. И то при условие, че е оставала за по няколко седмици там, не е живяла непрекъснато с тях. А те непрекъснато ми втъркват оферти да съм я дадяла при тях, за да съм "щастлива" - първо беше "за да си намеря нов съпруг", сега е "за да не пречи на новия ми брак", периодично се сещат да ми кажат защо съм "лоша майка" и как не се грижа "правилно" за детето си...... Това го прави дори собствената ми майка, бившата свекърва в момента по-малко може да се намеси, тъй като синът й не позволява да вижда детето. От една страна страдам от скруполи и се чувствам виновна към нея, от друга не мога да не призная, че ми изнася тази дистанция......

Гледам, че докато словоизлиятелствах, eldivine го е написала доста по-кратко. Направи всичко възможно да се отделите от тях, по възможност по-далече - друг град, дори друга държава..... Гледай да убедиш мъжа ти с други мотиви - по-добра работа или нещо подобно, че да не реве за майка си и да те зареже заради това, че искаш да го отделиш от тях.....

Момичета,включвам се само да ви кажа,че много ви обичам!
чета отзад напред и сега съм на подсъзнанието 15 тема. Прекрасни сте,толкова е уютно тук.Обещавам да споделя и за моя източник на сила -исихазма.Има много вдъхновяващи неща навсякъде около нас.Моят малък син -на 10 мес. е едно от тях,но не дава много много да пиша на компа...Обаче съм с вас в сърцето си нон стоп
Желая ви чудесен ден-днес едно желание ще стане реалност за всеки от нас

Наистина е добре и полезно за развитието ни да има промени на местожителство, месторабота и изобщо да има промяна на местата, в които пребиваваме. Казвам "местата" в най-обикновен и чисто пространствен смисъл    Защото както знаем, енергиите на различните места са различни. И например някои въпроси, които си задаваме, може би няма да намерят с години своя отговор, ако стоим на едно място, а пък други въпроси изобщо няма и да възникнат пред нас като проблем  
Объркано се изразих, но вярвам, че сте схванали смисъла на това, което имах пред вид.

Чак сега изгледах линка с медитацията на Писка Лиска. Там има и препратка към един друг сайт, където открих много интересни нещица - молитви и афирмации за прошка и други разни. Има ги както на английски, така и на руски. И на датски дори  

http://www.howardwills.com/prayers.php#

Благодаря ви за съветите. Лошото при нас е, че мъжа ми не дава и дума да се каже за квартира, кредит за собствено жилище също не иска да теглим, не мога да изляза на глава с него. Ако отидем при нашите- там пак няма да сме самостоятелно, а като знам те как също я глезят, положението няма да е много по- различно. Тук поне имаме шанс да се отделим, когато свекървами се осъзнае и се реши да слезе на 1-я етаж, обаче е такава змия проклета, че не вярвам скоро да го направи.
Иначе аз тук си намерих хубава работа, мъжа ми също има добра работа и в това време на безработица не вярвам, че е най- удачно да отидем на друго място. Иначе отделянето ни от свекитата винаги е присъствало в желанията ми, постоянно визуализирам как сме си самички на етажа и си живеем в хармония.....както и да е, не искам да ви натоварвам допълнително. Сигурна съм, че до 2-3 г и това ще стане, пък това, че ще са само един етаж по- надолу не ме притеснява, тъкмо ще могат да гледат детето, когато имам нужда.
Иначе съм им благодарна за много неща- за това, че помагат финансово, за това, че винаги като реша да ходя някъде или имам някаква работа не са ми отказали да гледат детето...но то едното за сметка на другото.

И в този ред на мисли искам да ви питам за желанието ми: Искам да цивеем самостоятелно" дали съм го формулирала правилно, защото е в множествено число

Може да си искаш цял живот и нищо да не стане  Замени "искам" с "Ние живеем самостоятелно" 

Уф, толкова съм сбъркана, добре, че го написа, за да си видя поста, точната формулировка на желанието ми е "Живеем самостоятелно и сме щастливи"...та даже и с грешка съм го написала, ама нали бързам докато шефа не се е появил.

Lilian_V , на 15 страничка си пуснала един много интересен линк за индигото. Исках да споделя с Вас, че преди доста време с мен се свърза едно тъжно и много "болно" момче. По това време се бях заела да отговарям на деца,  пак го правя де но това е друга тема. От твоя линк се прехвърлих в онзи форум и се регистрирах. Бях много изненадана , по скайп се свърза с мен онова момче, и ми пусна линка   Аз му казах, че вече имам регистрация там и той ми се похвали, че е направил този форум Много се зарадвах, че работи по въпроса и не се е оставил на самосъжалението и тъгата, а се е заел да събира индиго та

Ето едно поздрав че за Вас мили момичета с един младеж на 3 годинки рисува   

http://www.vbox7.com/play:4286e8f2

ако някой иска да помогне на Вики, от благотворителния форум да ми пише за подробности, в събота ще я посетя в Монтана. Вики е на 23 години и сама се грижи за малко бебенце ,живее на квартира и наскоро и откриха тумор. Предстои операция.

Момичета-кокичета  

Дарена, линка ти не се отваря....показва"грешка"

Мише, честито ти ново аватарче...беше брюнетка, а сега блонди   Аз нямам  кой знае колко голям избор с моя аватар, освен да сменя от червено на ..бяло винце...

Корал, с нетърпение ще чакаме разказа ти

Яница,мила, много съжалявам, че нещата при теб са така. Развълнувах с от поста ти!  От личен опит знам, че ако детето расте с нашите родители/независимо мои или на мъжа ми/ , става много разглезено и после нашата задачка става доста по-сложна, да му изграждаме други навици и да го превъзпитаваме наново. Ад за нас и за детето.

 Виждам от отговора ти, че ще ти е трудно да се отделите от свекитата и невъзможно да смените мястото на живеене. Тогава има друг вариант, който ще е добре да опиташ, защото ВИНАГИ има решение на ВСЕКИ проблем.  Трябва  да си поговориш с тях, сериозно и да им кажеш, че си им много благодарна за всичко , което правят за теб и за детето, но че желаеш те да не се намесват във възпитанието на малката. Обясни им защо, че така малката се раздвоява....баба казва едно, дядо друго, мама трето...и че това не е благоприятно за малката. Постави условията си, защото това е ТВОЕ ПРАВО... И в края на краищата дъщеря ви  Е ВАША  , а не ТЯХНА .

 Сигурно ще има отпор и роптаене от тяхна страна  в началото и евентуални сръдни от страна на мъжа ти" че не се доверяваш на техните" ...НО,  както с казва в притчата " И това ще премине.." и те ще свикнат с това, което  е.   Много е важно ти да си твърда и силна в позициите си, но с добри намерения!

Би било добре също , ако поговориш със съпруга си сериозно за това, че ти страдаш от това  и да го помолиш да поговори с родителите си,  ако държи на семейството си,  и  че имаш нужда  от неговата подкрепа като баща на детето и  като твой съпруг. И  че всичко това е  за добро на вашето семейство. Постави картите на масата и кажи какво правиш ти  за него: че заради него  оставаш тук, а би желала  да се отделите, и да живеете в самостоятелна квартира,  но ето,  правиш компромис , така че и той трябва да направи  някакъв компромис. ..а той е :ДА ЗАСТАНЕ НА ТВОЯТА СТРАНА И ДА ТЕ ПОДКРЕПИ. Аз виждам такъв вариант за решение....и мисля, че си заслужава да се опита!   Прегръщам те  

Непрекъснато ви чета и ви се радвам! Не пиша много, но пък се възползвам от написаното тука!! Нещата и при мене се развиват благоприятно в разни посоки!Имам едно въпросче обаче, което не знам как да го формулирам! В смисъл имам едно  имотно съдебно дело, което се влачи с години! Как да си формулирам утвърждението към благоприятно приключване в моя полза? За всяка насрочена дата какво ли не казвам и какво ли не правя и....все се влачи!Явно бъркам някъде! Нали ще ми помогнете!!

  Яница, минах по твоя път. За щастие детето си го гледах вече в самостоятелен дом, колкото и трудно да ми беше и още е, за нищо на света не бих заменила самостоятелността си.
И при нас имаше всякакви доводи против отделянето, щадях хората покрй себе си и си съсипвах здравето и нервите си.
Когато нещата опряха и взех категоричното решение, че ще изляза, изведнъж се намериха и пари, и свеки не умря от разрив на сърцето (тук щях да сложа една икона, ама хайде  ) и изобщо се оказа, че можело.

Абе за какви "разриви" говорим, за какви чудеса??  
Това в България е толкова вкоренено в съзнанието и в манталитета ни - "децата" да живеят при мама и тате до 35-40тата си годишнина, та и след това,  че чак ми става смешно
Разбира се, че след една определена възраст най-нормалното нещо на света е децата да заживеят отделно от родителите си. Неслучайно в Америка тези, които живеят при техните ги считат за loser-и или се чудят какво им има. А в България все сме " в криза", все "работа трудно се намира", все "наемите са високи" и пр. пр. мисъл-форми, които на навсякъде около нас и ни влияят и подсъзнателно, и съзнателно.

Винце, брютетка съм в живота, но ми допадна атмосферата на това аватарче  

Винце, явно нещо не се справям.

ще го пльосна целия, не става иначе

http://video.google.com/videosearch?hl=bg&q=%D0%BA%D1%81%D0% … ;ved=0CBQQqwQwAA#

А снощи , нещо не ми се спи и ставам като си мисля ,че е вече сутрин. Поглеждам часовника на печката- 3:33. А викам си  - нещо не е в ред часовника. Поглеждам мобилния 3:33.   .... Чак тази сутрин се сетих, че това може да е знак.

Винце, благодаря, че си се постарала в този дълъг пост да намериш решение и да ми помогнеш.
Лошото в случая е, че и това съм опитала, то какволи не съм опитвала де, за това се реших и тук да споделя.
Всичките тези разговори, които описваш съм ги провеждала. единственото, което се промени е, че свекърва ми на моменти действително не угажда за всичко на детето, но свекър ми продължава да го прави. Мъжа ми по никакъв начин не иска да ми влезе в положението и да разбере, имали сме куп разговори и с него. т.е монолози от моя страна и нищо, за него мама и тати са прави- детето не трябва да плаче, нали него по цял ден го няма и не вижда истинската страна на нещата.
Но здраве да е, дала съм си 1г за промяна в това отношение и ако няма развитие на нещата си заминавам при нашите, щом никой в тази къща не иска да ми влезе в положението, дори съпруга ми, нямам място там, най- вече заради психическото и емоционално развитие на детето.

Благодаря ви от все сърце за обърнатото внимание. Без вас съм за никъде. След работа пак ще се прибера с усмивка и добро настроение, пък каквото ще да става.

и извинявайте, ако ставам нахална, но дали някой ще може малко светлинка да ми даде по тези въпроси:


Амбер, радвам се, че рака са се стекли нещата при вас. Разказа ти ми вдъхва надежда, а и аз не спирам да търся варианти за решение на проблема, въпреки че напоследък не гледам на ситуацията като на проблем, а като възможност да променя към добро живота на семейството си. Само трябва да открия най- подходящия път.

Желая ви много усмивки до края на деня, наслаждавайте се на слънцето, че скоро ще го търсим