Ще имам близнаци! Тема с продължение....15

Passionata, и аз съм инвитро. Тук дават прогестерон само по време на процедурите. После като им казах, че съм бременна ми казаха да го спра. Аз обаче исках да го свърша и не го спрях. След това продължих на Утрогестан. Имах малко останал от предишна бременност, а пък и чета, че в БГ след инвитро задължително го дават до 3 месец. Аз го слагах до трети месец само по едно вечер профилактично. Сега обаче като чувам, че ти взимаш исках да знам от кой месец е безопасно да се взима. Доколкото знам, повечето мами само в началото го взимат. Аз и магнерот пия по моя преценка. Тук в Англия не дават нищо, а аз като ви чета и си казвам и аз ще взимам, при условие, че не е вредно само може да ми помогне. Малко се самолекувам ама искам да ги задържа тези бебоци и се чудя защо в БГ дават и но-шпа и магнезий и прогестерон и какво ли още не, а тук нищо. Аз ще ходя на видеозон на 25, когато ще ми мерят шийката. Последния път беше 2.7 см, аз знам, че при такива размери в БГ правят серклаж ако очакваш близнаци. Тук казват, че е ок. Много се притеснявам, ама каквото Бог е отредил. Стискайте палци да го докарам до вашето положение.

Разбира се, че ще го докараш не само до нашето положение, а до края!!!
Между другото и аз знам, че методите на нашите лекари и на тези на запад (аз знам за Италия и Германия) се различават много. Там са по-натурално настроени, избягват лекарства, забраняват хиляди неща повреме на бремеността, настояват за ествествено раждане и т.н. Не знам кое е по-правилно, наистина. Но ако нямаш поводи да се притесняваш, защо го правиш? Имаш ли контракции, че взимаш магнерот? Моята шийка (дано не се лъжа), но беше 2 см и никакъв серклаж не са ми правили. А утрогестана мисля, че не е вреден по никое време, просто подсилва естественото производство на прогестерон за по-сигурно.

Passionata, благодаря ти за отговора и за милите думи.
Ти на 2 см шийка ли почна утрогестана?
Аз май и контракции нямам, но корема понякога ги чувствам много опънат и си мисля, че може и да са контракции.  Та затова взимам магнерот сутрин и вечер по едно.

Челси, добър съвет ми даде. Леле, как съм се мъчила. От едно разтворимо прахче с парацетамол ми се облекчи хремата и ми се отпуши носа. Thanks a lot girl.  
Сега пък започна една кашлица, но ще се обаждам да питам лекаря за сиропче. Май всичките симптоми ги изкарах, добре че температура поне нямах.

Верче, голяма помощ си. Много благодаря за обяснението за снимките. Ами аз все питах, но ти единствена се отзова.  

Даниелка, може и пък да намина през Мадрид да ядем заедно палачинки.

Пасионата, аз само се шегувах. Грип се оказа, но не толкова тежък. Морската вода не помага. Да ти кажа и аз не бих пила хапчета освен ако вече не стане много нетърпимо положението.  На теб, мила, ти остава още много малко, така че се моля дано по-леко го караш и да имаш незабравима среща с бебоците. И аз нормално съм на килограми колкото теб и си мисля че може да имам подобни проблеми с костната система. Например, вчера имах и аз изтръпване на дясната ръка до пръстите. Ама знам, че в един момент всичко ще премине.

Зайобайо, ама много са ти сладки момиченцата. И аз чакам девойки, та много се радвам на твойте. Благодаря за подкрепата. Грип е, но се справям, не е зле толкова.

Челси, и тук почти нищо не изписват след ин-витрото, но поне до 12г.с. ме караха да слагам прогестерон. Както каза Пасионата, много неприятно е, все носиш малка превръзка и тече постоянно, но щом чичи доктор казва........Мисля, че ти споменах че и аз се самолекувам с нош-па и магнерич, по същата причина, притеснявам се за бебчетата. Моята шийка последно беше 3,5см. и казаха, че е нормално, поне за едно нещо по-малко да се притеснявам. Но щом нямаш контракции мисля че би трябвало да си ок без лекарства.

Поздрави от мен на Михаела87 и Маги 29. Маги, дръж се , малко остава. Михаела, чакаме да кажеш кога ще е датата на великата среща.

Тази сутрин ще ви черпя палачинки, благодарение на Вера, която ме осветли как се вмъкват снимки. Разгеле!

Здравейте бъдещи майчета.

4elsy, аз пих Дуфастон до 4 месец включително. Неговото действие е като на Утрогестана, но е на хапчета, пък и всеки лекар си има предпочитания към лекарствата. Аз забременях естествено с близнаците, но при установяването на бременността се оказа, че имам миома голяма 4-5см. След това прокървих на няколко пъти по малко и затова лекарката ми прецени да пия Дуфастона, Но-шпа, Магнерич. След това минах на ГИнепрал(за задържане), пак Но-шпа и Магнерич. ПОстоянно бях с контракции. Серклаж не ми е правен, явно в началото шийката ми е била добре, но след 5-6 месец вече омекна. Тогава беше късно за серклаж и падна голямо лежане.
Всичко ще е наред. Повече пазене и положителни мисли. 

4elsy, и тук рядко назначават утрогестан след 12 г.с. Дозировката му обикновено зависи от броя на пунктираните яйцеклетки. 
На мен така около 19-20 г.с започна не да ми се втвърдява корема като при контракции, а просто го усещах по-стегнат някак си, напрегнат. Тогава ми включиха магнерота. За шийката не се притеснявай, само недей да стоиш много време права, защото това провокира скъсяване. Тепърва бебетата ще растат и ще натежават.
Но-шпа се дава в началните седмици за отпускане на мускулатурата, в последните седмици не е за предпочитане, защото влияе на шийката. Така, че не се впускай в самопредписвания.
 
 

  Пожелавам на всички мами на близнаци да родят максимално близо до термин. Все пак, поради риска от известно по-ранно раждане искам да пусна една статия за изцеждането и поддържането на лактация, при по-рано родени бебенца. Надявам се да нямате нужда от нея, но обикновенно дори и при родени почти на термин близнаци, често майките са разделени от тях първите дни (Осоено тук в Бг), така че винаги е от полза, ако желаете да кърмите да знаете, кога и колко често да започнете изцеждането.
  Начало на кърменето при преждевременно родено и/ли болно бебе

Aila, много е интересно и дано да помогне на майчет в нужда. Аз за съжаление и този път не успях да задържа ккърмата. Цедих се 14 дена, но в нашата болница не даваха да се носи кърма отвън. С помпата нищо не можех да изцедя и се мъчих на ръка. Накрая се отказах и оставих да ми спре кърмата.

Аз пък знаех, че трябва да се цедя и т.н. и какво стана...
То не  е съвет, но и до сега не знам дали не сгреших и какво трябваше да направя, зависеше ли нещо от мен за да ми тръгне повече кърма?
След секциото бях 24 часа в реанимация, там за цедене и дума не можеше да става. После ме преместиха в обикновена стая. По време на бременността нямах почти никакви промени в гърдите, нито коластра е изтичала. Само първите три месеца се понапомпаха, но после като че си върнаха нормалния размер. Та като ме преместиха в нормалната стая започнах да опитвам с помпата Авент - нищо. През два часа, през три - нищо. На третия ден след раждането пак нито капка, гърдите ми същите. Едно от момичетата в стаята имаше помпа спринцовка и ми я предложи. Реших да я пробвам и след едночасови усилия имаше една капка коластра. Буквално една. Чувствах се нещастна и подтисната от това, че майката на съседното легло дърпаше 60 гр и ги хвърляше в мивката за да й олекне, а при мен няма. Чувствах се притеснена и уплашена за децата си, не ми ги даваха,  информацията за тях беше оскъдна. Ако попитах някого, все едно питам за детето на комшийката. Отвратително отношение. Много ме болеше, че в стаята се изреждаха майки, дето си гушкат бебетата денонощно и си отиват три дни, след раждането.  Но аз се цедях, след като потече таз заветна капка, почнах с ръчната на авент пак. То изтичаше колкото да нацапа накрайника. Ставах през нощта и опитвах, даже и през нощта на  помпата в отделението ходих, че е електрическа и "отпушвала". Имах малки победи 10 - 15 мл на цедене, даже се уговорихме вече да давам кърма в детското. Е да, ама за уреченото хранене като се опитах да се цедя - нито капка ви казвам. Чувствах се неспособна и безсилна. Много плаках тогава. На седмия ден след раждането ми дадоха децата, имаха чудесен сукателен рефлекс въпреки биберона и адаптираното мляко, което им бяха давали до момента. Но от това не особено ефективно цедене, така си бях разранила зърната, че първото ни кърмене не беше като в мечтите.
После се опитвах да кърмя, дохранвах, цедих се и така до към шестия месец на малките, когато въпреки усилията ми и богатия хранителен режим, кърмата ми намаля. До толкова, че децата се ядосваха, плачеха, а за мен това беше още по травмиращо. Гадното беше, че тъкмо малкият се беше научил да захапва правилно, в началото му беше трудно да поема цялата ареола.
Така се отказах от тази битка. За мен си беше битка, не беше това съвсем естествено и приятно изживяване за майката  и бебето, защото изпитвах чувство на вина, че не се справям.
А може би истината е, че понякога въпреки усилията ни не винаги нещата се получават както искаме. И за това не е виновен никой.

*vera и при мен беше подобна ситуацията. 2 дена бях в реанимацията, много трудно се раздвижих. На дясната ми гърда и предния път и сега не успя да щтръкне зърното, а се надуваше много. Едва я цедях и на ръка и с помпа. Аз се обвинявам само, че не се реших да купя електрическа помпа, можеше да има ефект. Така или иначе кърменето и за мен не донесе положителни емоции, а напротив. Сега вече не го мисля, защото ако кърмех, незнам как щях да си почивам. И така не ми стига времето, въпреки че майка ми мъжа ми помагат много.

spinki, споделеното от теб ме провокира. Написах как беше при мен с идеята, че не винаги се получава, понякога просто не става. И сега си давам сметка, че няма смисъл от самообвинения. Отглеждането на децата е едновременно и прекрасно и трудоемко чисто физически и една затормозена майка не е най-доброто.
Аз примерно никога не съм мислила, че ще имам проблем с кърменето. Знаех, че ще се цедя и т.н и ще стане, е ама не стана и разочарованието беше голямо.

момичета ,от вчера корема ми е като камък твърд,изведнъж се втвърди.това ме притеснява много ,а пък не усещам да имам контракции.от какво ли може да е.дали да не ида до спешното.просто знам какъв ще е отговора там -да не се притеснявам  и ще ме върнат в къщи.маи-ще е по добре да си лежа и да не мърдам от леглото

Добро утро и от мен.
ДАНИЕЛА, отиди на лекар да ти е мирна главата. Те там ще те прегледат и най-добре ще кажат. Почиваш ли си достатъчно? С близнци трябва да го караш внимателно.  По принцип моя корем е почти винаги твърд и опънат. Даже днес си ме боли долу ниско, но предполагам е от разпъването. На който кажа за тази болка казва, че е нормално особено с близнаци. Вчера до магазина един час не издържах. Вече едвам напускам къщата, не че нямам желание да ходя навън. Просто от малко ходене и корема ми натежава, заболява и се чувствам ужасно. Снощи ставах 7 пъти до тоалетната, сутринта пак ми се гади   Наоплаквах ви се. Извинете ме.
ВЕРА, СПИНКИ благодаря ви за отговора. ВЕРА, знаеш ли от коя седмица но-шпа оказва влияние върху шийката на матката?
Когато те четох за неуспешното ти кърмене се просълзих. И аз искам да кърмя моите бебоци, дай Боже да мога. Мисля, че вината не е в теб. До известна степен обвинявам болниците, където си стресирана и притеснена. Изобщо не се обвинявай, каквото е такова. Сигурна съм, че бебетата ти са много здравички и добре гледанки с такава майка като теб.
На всички двойни и тройни мамита пожелавам лек ден и успешна седмица.  
 

  Спинки, Вера извинявайте че зачекнах тази болезнена за вас тема, но наистина няма никаква причина да се обвинявате. Не винаги се получава и наистина стреса в началото и липсата на подкрепа и условия в нашите болници влошават неимоверно нещата. Много поздрави на бебчовците.
  Спомням си със Спинки когато се видяхме веднъж в Добрич с големите дечица, че се чудеше как се справям с две, а сега и двете сме с по три бръмбара 
  А иначе за останалите мами мога да споделя, че и аз не бях особено подготвена с близначките, но те се родиха големи и нямаше нужда от цедене и предполагам че затова нещата потръгнаха. Сега втория път тъй като отново се наложи секцио мога да споделя какво направих аз. Още в реанимацията веднага след като ме преместиха и спрях да треперя от упойката през час започнах леки масажи на гърдата и цедене на ръка. Няма никакъв проблем да правите това, защото ръцете са ви свободни. Важна е стимулацията на гърдите, а това става по-лесно в началото на ръка. Количествата са по една, две капки най-много които аз просто леко попивах със салфетка. Няма за какво да се притеснявате за помпи, стерилизация и съхранение в тези първи часове и дни, много по-важно е да има стимулация на гърдите 

ходих в спешното.оказа се че имам контракции,казаха ми да лежа,да не стоя на крак много.за пореден път се убеждавам че неправят нищо за задържане.казаха миче са още малки и  немогат  да ги извадят ,сега нищо неможели да направят.навсичкото отгоре взех че припаднах  в спешното,не ми дадаха вода и аз се свлеках на пода.кагато се сабудих се бяха струпали 10 човека около мен .беше като някакав филм,имах чувството че сънувам .цял ден ме държаха там ,сумати изследвания ми направиха,но за кантракциите нищо не ми  изписаха