Тема за страстта към пътешествията

  • 18 925
  • 337
# 15
При мен, френската поговорка "Апетитът идва с яденето" важи в пълна сила за пътешествяиата. Преди години още в училище като нямаше много финанси и визовите проблеми си бяха налице обикалях надлъж и нашир из родината.

После съседните Балкански държави, Европа ми бяха голям мерак, после като пообиколих тук-там из Стария Континент се прехвърлих на Северна Африка и Близкия Изток, сега си мечтая за още по-далечните дестинации - в Азия най-вече, Централна и Южна Африка..... Определно ме привличат по-различните страни като култура, природа, манталитет, кухня, климат, не че не е останало още какво и в Европа да се види  Peace, но друго си е тръпката от непознатото, екзотичното  Flutter, а и все търся някъде на топличко да пътувам  Blush

Иначе като се върна от пътуване, понякога съм в еуфория от видяното, преживяното, но друг път ме обхваща една тъга, носталгия, защо още не съм там, вместо пак в ежедневната рутина. Планирането на пътешествията го правя, като имам идея в близките например 2-3 години, какво искам да видя и какво е реализируемо на този етап все пак.
Виж целия пост
# 16
Мен ме е страх примерно да почна да си правя някакви планове и списъци за бъдещи дестинации, защото се депресирам, че толкова много не съм видяла. Все ми се струва, че няма време. Една от мечтите ми е да отида до Китай по суша (тоест с кола, влак и тн.) Аз не искам просто да пътувам, искам да пътувам дълго време, за да достигна до дестинацията.
Виж целия пост
# 17
Тук, така като чета сме се събрали да ви кажа само болни, направо сме за диагноза.. Laughing

Това е добре, за мен, защото се оказва, че има и други и ,т.е. не съм само аз...Чувствам се малко, как да кажа по - спокойна.. Laughing
ох, не съм единствена... Hug
Както споделиха някои от вас, направо си  живееш само за да пътуваш, организираш следваща почивка, нова дестинация и т.н.
Ох, така ми се пътува, нямам търпение да "стегна багажа", да зарежа всичко и да избягам...
При мен се стигна до там, че започнах да си търся работа в агенция, за да мога да предам част от всички тези позитивни емоции на хората, да работя това което ми доставя удоволствие, и така или иначе по цял ден ровя в различни сайтове за почивки и агенции, тук и там, поне да работа това с "кеф", че дай Боже..и пари да изкарвам от това...
Е, дълго време чаках работата...тя  най - накрая дойде при мен, и сега се надявам да се получат нещата..нямам търпение..
Виж целия пост
# 18
И аз си търсех работа в тур агенция по тази причина  Laughing  но, не се получава. Те имат изисквания, на които аз не отговарям. А, често в офисите ме обслужват момичета, които имат много по- малко информация от мен...
Виж целия пост
# 19
Понякога и аз съм си мислела, че това е идеална работа за мен  Mr. Green
Смятам, че бих била много полезен турагент. Даже, като се замисля, аз и сега си го работя, само че не изкарвам пари от това  Crazy
Виж целия пост
# 20
pina какви са изискванията на туристическите агенции
Виж целия пост
# 21
Ами, искат да си завършил туризъм, а аз не съм и образованието ми не е близко до тази сфера. Искат винаги стаж в тази област, а аз нямам такъв. Отделно, че често искат по 2 чужди езика, което аз не мога да предложа...
Виж целия пост
# 22
Наистина е доста трудо за получиш именно такава работа,
едно от най - важните изисквания е да имаш IATA  и Amadeus,
Това са курсова за продажба на самолетни билети, иата е е по - точно е въздушна транспортна асоциация, а амадус е по - специфичния курс за прадажба на сам. билети...Трудното е от гледна точка на това, че са взаимно зависими, едното без другото не може, т.е Амадеус без Иата, не може.Иата курс е с продължителност около месец и е почти по цял ден, нищо като лекции, после има и изпит..Струва 2000 лв., (това е другата трудност),Амадеус може да бъде изкаран само в София за една седмица и е 150 евро.Иата се кара или във Варна или в София.
Други изисквания са минимум три години стаж в областта на туризма, естествено, висше образование, и задължително език, ако може и два.. Heart Eyes
Ами това е, не е лесно, но.....
Все пак всичко е въпрос на шанс и късмет...може би и намесата на съдбата...
Виж целия пост
# 23
Е, аз исках просто да стоя в офиса на някоя агенция и да обслужвам клиентите. Да им говоря за дестинацията, да ги насочвам в избора им, да отговарям на въпросите. Това може и без Иата. Повечето служителки в такива офиси не са завършили тези курсове  Wink
Виж целия пост
# 24
Пина, напълно те разбирам, така е, аз също исках точно това..и трудно се получаваше..

Но както казах, с късмет и шанс, огромно желание, силна и аргументирана мотивация и т.н. се получават  нещата...
Някак си, когато силно желаеш нещо и се стремиш към него, то просто си става...
Тук важи и сентенцията да си на точното място, с тчните хора в точния момент...
Виж целия пост
# 25
Тук, така като чета сме се събрали да ви кажа само болни, направо сме за диагноза.. Laughing

Това е добре, за мен, защото се оказва, че има и други и ,т.е. не съм само аз...Чувствам се малко, как да кажа по - спокойна.. Laughing
ох, не съм единствена... Hug
Както споделиха някои от вас, направо си  живееш само за да пътуваш, организираш следваща почивка, нова дестинация и т.н

Това ми беше идеята като пуснах темата, да се съберем и да разберем, че не сме сами  Mr. Green И да споделяме, като ни тежи когато не можем да заминем някъде.
Виж целия пост
# 26
Тук, така като чета сме се събрали да ви кажа само болни, направо сме за диагноза.. Laughing
Още една за диагноза  Mr. Green
Обожавам да пътешествам, без значение близо или далече, важното е да се пътешества  Grinning!
Виж целия пост
# 27
И аз съм с диагноза. При мен заболяването е заразно - така заразих съпругът ми със страстта да пътуваме, че май той вече е по-болен и от мен. И децата са заразени - обожават да пътуват. Да пътувам това е нещото, което най-много обичам да правя. Няма значение как, къде или с какво. Просто трябва да съм някъде. Май си падам и малко мазохист - обожавам да планирам пътуване. Купувам билети за някъде за след пет-шест месеца и докато дойде моментът живея с приятното усещане, че ще пътувам. Сега чакам така един Лондон през май догодина. Планирала съм и пътешествие през август с децата - маршрутът е измислен. Луда работа. За мен това е начин на живот. Не мога да си представя да живея по друг начин.     
Виж целия пост
# 28
Аууу, ужас! Това най- го мразя... да чакам! Плащала съм 3-4 месеца по- рано, то душа не ми остана от чакане...  ooooh! Crazy
Аз пък искам, днес да реша, внезапно и след седмица да тръгвам. Давам си една седмица за подготовка, все пак. Но, за някои дестинации, така съм подготвена, че тръгвам сега! Ей, сега, за 5мин съм напълнила куфара и тръгвам. Мисля, че за 30мин мога да съм на летището, тъй като сме съвсем близо до булеварда, който води до там. Мисля, че вече и задръстванията са намалели...  Laughing Laughing
Аз съм толкова импулсивна, че... и толкова нетърпелива. Сутрин няма нужда да навивам часовник да ми звъни, сама съм будна 1 час по- рано от нужното. Няма време, да тръгваме!  Mr. Green
Виж целия пост
# 29
На мен ми се е случвало да ми кажат тръгвай утре и аз тръгвам. Иначе предпочитам да има някакъв период на подготовка, по-скоро психическа, от около седмица. Куфара и аз го пълня бързо, ама после почвам да махам това онова та да се вместя в колограмите (като заминавам за повече време, особено в зимния сезон). И аз се будя сутрин лесно, лошото е като трябва да се прибирам вече.... един път за малко да изпусна полета  Mr. Green (не нарочно  Wink )
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия