Есен вред разстила пъстро одеало, на раздумка сладка в Кипър времето е спряло~29

мастерче тва с варените картофки що?

Докато бях дете, имаше едни хора и места, за които често чувах, но така и не видях. Може пък някой от вас да ги е срещал, а?
   
   Зелен хайвер, оказа се, има, ама всъщност е жълт. Обаче как пък така за сравнително дълъг жизнен път веднъж не срещнах Аврам Бакалина и неговият другар Филанкишията, Гюро Михаилов и Марко Тотев, Аланкоолу и Кьорусрсунтабел, веднъж не стигнах до Аврамов дом или Джаджин дом, а къде бяха тези Вилинамогили. И още толкова забравени места и хора, близки и познати на Нашите Баби. Как ни хокаха и наричаха, с прекрасни определения като хаймана, келеш, келестурин, келеме, дилбедерин, хашлак,... - всяко си носеше определена емоция и заряд, имаше си тематични поводи за употреба. Помагайте - мъча се да ги наглася, ама нещо ми бягат - като се започнеше
   
   - Ааа, келеши с келешите ви, докато аз се блъскам като Гюро Михаилов, вие тука къщата на Аврамов дом обърнахте, всичко е Вилинамогили и сега кой ше оправя, а - Филанкишията ли, а ти бе,... Аланкоолу, тва да не ти е Джаджин дом, да си събираш партакешите (следва подръпване на уши), да, да - оплачи се, на Аврам Бакалина или на Арменския поп се оплачи...

   ...и малкият келеш - какъв е Марко Тотев - се чууди кой ли е тоя Алан Колю, къде да дири бакалията на Аврам, за поп да не говорим, на кой да се оплаче - нали ако каже в къщи, ще го отнесе наново....по Кьорурсунтабелата, или по Гьонсурата
   
   Да познавате някой от тая групичка, или други близки техни роднини?

А вие смело можете да допълните списъка с искрици от вашето детство. Искрица по искрица - пламъче става    и е добре да го поддържаме запалено, за да се сгряваме, ако ни лъхне студ.
 
 
Не изпускахме „детското” в 10:10 и 17:10., защото тогава Cartoon Network нямаше.
Любимите ни филми бяха „Синьо лято” и „Арабела”.
Любимото ни предаване беше „Милион и едно желания”. Милион и едно писма написахме, никога не изпълняваха нашите жалания.
А по „Студио Х” много страшни филми даваха   . Но за да ги гледаш, вашите трябваше да ти разрешат да стоиш до толкова късно.
Играехме на "Седморката на Блейк"   (аз все Джена бях; не ме оставиха да играя Ейвън   ).
„Учехме” бойни изкуства от филмите (после се създадоха истинските клубове, в които разбрахме, че нищо не сме научили   ).
Като даваха Златните ни момичета по телевизията, пред блока си измисляхме наши съчетания с обръчи и топки.
Като даваха Асамблеята, разчертавахме асфалта на квадрати и рисувахме с тебешир.
И всичкото това на чернобял телевизор го гледахме   . (Или поне до ’84.)
Играехме на ластик.
И на пансион.
И изнудвахме момчетата да играят с нас   .
Правехме си Тимуровски команди и помагахме на възрастни хора. Без никой да ни кара.
Ядяхме обикновени вафли, намокрени с вода.
И бонбонки „Детска радост”.
Който не дойдеше на манифестация, му пишеха отсъствие, забележка и мъмрене от директора. На 1. май редовно се омацвахме със собственоръчно направените хартиени макове, боядисани с червена темперна боя   .
Качвахме се на покрива на блока и си разказвахме вицове. Бабата от осмия етаж, като чуеше топуркането отгоре, търчеше да докладва на другите баби и всички вкупом ни причакваха на слизане. Който не бягаше бързо, си отнасяше боя  . Но никой не падна от покрива.
Даваха ни по 10 ст. за училище. Ако си ги събираш цяла седмица, цели съкровища можеше да си купиш!
Събирахме опаковки от шоколади, бонбони и дъвки. Също салфетки. И марки. Най-ценните екземпляри в колекциите бяха вносните!
Пишехме си с русначета. Конвенционална поща, не e-mail   .
Измисляхме си сценки и ги играехме пред възрастните.
Пиехме лимонада на прах. Е, не я пиехме на прах, разреждахме я с вода   . Едно пакетче за една чаша. Но можеше и без вода, ей така, изблизваш го от пакетчето. Пакетчетата бяха хартиени, синьо-жълти, с нарисувана чаша със сламка и балончета.
Искахме да станем космонавти като Люк Скайуокър.
Който удареше някого, ядеше бой от родителите си.
Като се стъмни, се скупчвахме и си разказвахме страшни истории   .
Викахме духове, надъхвахме се един друг, че са дошли и после ни беше страх да се прибираме в тъмния вход.
Хулиганите стреляха по птичките с прашки   . А тогава това беше престъпление.
Купувахме си наливен сок от 5 ст. в мръсна стъклена чаша и го пиехме на крак до бараката, от която сме го купили.
Играехме федербал. С моята приятелка задържахме до 100 и няколко пъти, без да падне ракетката!
Не минавахме под стълб на път за училище, за да не ни пишат двойка.
Двойката, изобщо, беше много лошо нещо.
Играехме на 3-5-8.
И на кент-купе   .
Изчоплихме всички градинки пред блока, за да търсим заровени съкровища.