за мен емоциите и вярата,че ще стане и че всичко ще бъде наред са първият и основен фактор за успешно забременяване!
Виж целия пост
Смятате ли, че емоциите и мислите са фактор за успешното забременяване
- Публикувана: 14 окт. 2009, 15:03 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2011, 15:52 ч.
# 15
17 окт. 2009, 22:15 ч.
# 16
17 окт. 2009, 22:42 ч.
Колко познати имена 
На въпросчето - аз вярвам, че освободеното съзнание и необременността с това, че нещо трябва да стане на всяка цена е много важна, ако не и най-важна...
При мен нещата се стекоха така, че никога, ама никога не съм си мислила, че едно дете ще осмисли живота ми...Моля никой да не се шокира, точно така съм го чувствала, не съм чакала някой да се появи и да ми осмисли живота, имах други мечти, желания, хора, на които да помагам и така...годините си минаха. После на 33 срещнах мъжът, с когото реших, че ще продължа живота си, той също мислеше така, и продължихме да правим всички неща, които двамата харесвахме. На 38 бях убедена, че аз собствени деца няма да мога да имам, но пък можем да си осиновим, толкова деца имат нужда от грижи...И така, никога не съм следила овулация, не съм се напрягала да забременея, не сме се подтискали от мисълта, че животът ни ще бъде безсмислен без деца, и съвсем скоро след като решихме, че то така и няма да стане...всичко се обърна
Малко дълго стана, но исках да кажа, че положителната мисъл е важна, здравословните проблеми не са за пренебрегване, но за решаването им също трябва положителна настройка...И нека не натоварваме прекалено много децата си, още преди да са се появили на бял свят вече да искаме от тях да осмислят живота ни...нека го осмислим самите ние и те само да допълнят хармонията, която ние вече сме създали
Виж целия пост
На въпросчето - аз вярвам, че освободеното съзнание и необременността с това, че нещо трябва да стане на всяка цена е много важна, ако не и най-важна...
При мен нещата се стекоха така, че никога, ама никога не съм си мислила, че едно дете ще осмисли живота ми...Моля никой да не се шокира, точно така съм го чувствала, не съм чакала някой да се появи и да ми осмисли живота, имах други мечти, желания, хора, на които да помагам и така...годините си минаха. После на 33 срещнах мъжът, с когото реших, че ще продължа живота си, той също мислеше така, и продължихме да правим всички неща, които двамата харесвахме. На 38 бях убедена, че аз собствени деца няма да мога да имам, но пък можем да си осиновим, толкова деца имат нужда от грижи...И така, никога не съм следила овулация, не съм се напрягала да забременея, не сме се подтискали от мисълта, че животът ни ще бъде безсмислен без деца, и съвсем скоро след като решихме, че то така и няма да стане...всичко се обърна
Малко дълго стана, но исках да кажа, че положителната мисъл е важна, здравословните проблеми не са за пренебрегване, но за решаването им също трябва положителна настройка...И нека не натоварваме прекалено много децата си, още преди да са се появили на бял свят вече да искаме от тях да осмислят живота ни...нека го осмислим самите ние и те само да допълнят хармонията, която ние вече сме създали
# 17
17 окт. 2009, 22:47 ч.
Емоциите и мислите определено са могъщ фактор, както за постигане на желаната бременност така и понякога за неволното стопиране на процеса.
Човек трябва да намери вътрешната си хармония, за да успее.
Силно ти препоръчвам да погледнеш книгата на Джон Кехо "Подсъзнанието може всичко".
И трите ми бременности бяха желани и планирани, две от тях бяха и изстрадани във времето и чакането ме е разсипвало, затова добре те разбирам.
Но и трите пъти забременях в моменти, в които съзнанието ми беше заето с друго, а не непременно с мисълта за забременяване \ тя пак си беше там, но някъде дълбоко скрита\.
Последното ми забременяване беше най-точния пример за това. На доста години все пак и с огромно желание да имаме още едно дете, бяхме зациклили в кръга - овулации, клиники и изследвания - бебето не идваше година и повече.
В един момент решихме да се откъснем за седмица от сивия делник - просто така. Отидохме с група приятели на приказно място, отдадохме се на страхотни емоции - нови места, всеки ден впечатления, красоти, обиколки - тотално забравихме, че "правим бебе" и каква беше изненадата ни - то дойде още в края на този прекрасен месец
Така че помисли какво би донесло - радост, спокойствие и хармония на теб и съпруга ти и ще видиш че ще се получи - от все сърце ти го пожелавам!
Виж целия пост
Човек трябва да намери вътрешната си хармония, за да успее.
Силно ти препоръчвам да погледнеш книгата на Джон Кехо "Подсъзнанието може всичко".
И трите ми бременности бяха желани и планирани, две от тях бяха и изстрадани във времето и чакането ме е разсипвало, затова добре те разбирам.
Но и трите пъти забременях в моменти, в които съзнанието ми беше заето с друго, а не непременно с мисълта за забременяване \ тя пак си беше там, но някъде дълбоко скрита\.
Последното ми забременяване беше най-точния пример за това. На доста години все пак и с огромно желание да имаме още едно дете, бяхме зациклили в кръга - овулации, клиники и изследвания - бебето не идваше година и повече.
В един момент решихме да се откъснем за седмица от сивия делник - просто така. Отидохме с група приятели на приказно място, отдадохме се на страхотни емоции - нови места, всеки ден впечатления, красоти, обиколки - тотално забравихме, че "правим бебе" и каква беше изненадата ни - то дойде още в края на този прекрасен месец
Така че помисли какво би донесло - радост, спокойствие и хармония на теб и съпруга ти и ще видиш че ще се получи - от все сърце ти го пожелавам!
# 18
19 окт. 2009, 08:40 ч.
Не мисля че само положителната нагласа и позитивните емоции ще помогнат за забременяването.Имам позната която беше в супер стрес от опитите за бебе до раждането.А от нетърпението си няма как да избягаме...Колкото повече време минава,толкова по-невъзможно е да се запази спокойствие.Която го може-браво на нея!
Виж целия пост
# 19
19 окт. 2009, 12:48 ч.
Подкрепям всички мнения, че целенасоченото бебеправене натоварва психиката, изнервя ни и само ни отдалечава от желания резултат.
Първия път забременях след 2 месеца, без никакви "помощници". сега вече трети месец купувам тестове за ову, меря БТ, следя физически признаци и само за бебеправене мисля и.......нищо
Виж целия пост
Първия път забременях след 2 месеца, без никакви "помощници". сега вече трети месец купувам тестове за ову, меря БТ, следя физически признаци и само за бебеправене мисля и.......нищо
# 20
19 окт. 2009, 16:51 ч.
И аз като всички тук подкрепям мнението, че насочването на мисълта само към бебеправенето оказва ефект на емоциите ( а няма как да не мислим). Няколко месеца със съпруга ми пробвахме и не ставаше, аз започнах да се изнервям, ходихме на лекари - всичко ок... Стана в месец, когато ни съкратиха от работа, бяхме улисани в започването на новото място (секса си беше секс, а не бебеправене) и хоп, в един момент се замислих, че евентуално трябваше да ми дойде тези дни!
Най - искрено желая успех на авторката!
Виж целия пост
Най - искрено желая успех на авторката!
# 21
20 окт. 2009, 21:09 ч.
Според мен също влияят и то много
Колкото по положително мислиш, толкова
по-лесно става всичко
А пък колкото повече не го мислиш, а се отдаваш на
положителни емоции, толкова по-неусетно става
много ми харесва, остава само да го следваме и в живота
Виж целия пост
Според мен също влияят и то много
Колкото по положително мислиш, толковапо-лесно става всичко
А пък колкото повече не го мислиш, а се отдаваш наположителни емоции, толкова по-неусетно става
много ми харесва, остава само да го следваме и в живота
# 22
20 окт. 2009, 21:32 ч.
И с мен беше същото, тестове за овулация, секс по график и не става и не става. Мислех почти постоянно за това. Лекарите казваха, че няма причин да не мога да забременея. Бебето стана в момент, в който изобщо не съм мислила за това, просто ми беше хубаво. Дори като ми закъсня не очаквах, че съм бременна, мислех че има някакъв проблем, защото една нощ се събудих от много силни болки в корема и бях решила да ида на гинеколог, тест си направих за всеки случай - да не е все пак да има бебе, да знам да не ходят да ме бъркат. Направо не повярвах, като видях двете чертички и после доста дълго не можех да повярвам.
Виж целия пост
# 23
20 окт. 2009, 21:52 ч.
Повечето мами казват, че бебетата стават, когато най-малко се очакват.Може би така е по-сладко.Една хубава изненадка.
И аз така: не го мисля, не го мисля, омммммммммммм
Виж целия пост
И аз така: не го мисля, не го мисля, омммммммммммм
# 24
21 окт. 2009, 20:13 ч.
Забременняването е сигурно един от най-естествените процеси в природата, резултат е от емоционалните и физически отношения на двама души и в тази връзка си мисля, че бременността настъпва тогава, когата партньорите са отдадени един на друг и на желанията помежду си. Всъщност всичко е толкова просто и красиво.
За съжаление знам какво може да причинят думите "стерилитет" или "проблем" на психиката на една жена. Тогава именно се почва с графиците, часовниците, термометрите. Мисля си, че ако има здравословен проблем в семейството, той трябва предварително да бъде отстранен и след това животът да си продължи по старому- любов и секс, без излишно затормозяване.
Виж целия пост
За съжаление знам какво може да причинят думите "стерилитет" или "проблем" на психиката на една жена. Тогава именно се почва с графиците, часовниците, термометрите. Мисля си, че ако има здравословен проблем в семейството, той трябва предварително да бъде отстранен и след това животът да си продължи по старому- любов и секс, без излишно затормозяване.
# 25
22 окт. 2009, 13:04 ч.
Напълно съм съгласна с това,изхождайки от личния си опит.
Виж целия пост
След 2 неуспешни бременности , се връщам назад във времето и когато се сетя за момента в които съм забременяла сме правили не секс а истинска любов без грам умисъл , а само с чуства и удоволствие! 
Имам предвид , че задължението да правиш секс в точния момент го е нямало , а просто ме се отдавали на любовта си ! Незнам , но мисля че това е важно ! Успех на всички бебправешти !
Имам предвид , че задължението да правиш секс в точния момент го е нямало , а просто ме се отдавали на любовта си ! Незнам , но мисля че това е важно ! Успех на всички бебправешти !
# 26
24 окт. 2009, 09:29 ч.
Как да не се затормозяваш когато всеки познат когото срещнеш те пита "да не си бременна" - а аз просто напълнях от хормоните с които ме тъпчат. Много тежко преживявям въпросите на свекъра ми ама всяка седмица сякаш може да се забременява веднъж седмично. При мен положението от гледна точка на това "не го мисли и ще стане" е много зле, та аз само това мисля, секса е изчислен и дори когато го правим мисля за това дали ще стане. Никакви успокоения не могат да ме откъснат от тази мисъл, изчела съм всичко тук знам, че не трябва така но не мога - искам бебе. Работя на главната улица в моя град и покрай мен минават имам чувството всички майки с бебенца в града, поплаквам си понякога след тях, друг път ги закачам тайничко и те ми се усмихват, това ме прави щастлива.
Виж целия пост
# 27
6 ноем. 2009, 21:36 ч.
Това с фиксирането в/у желаното забременяване е много ключов момент от проблема!
Баща ми е психолог и работи и с много жени, които не могат да забременеят дълго време и той ми е казвал, че почти 1/3 от всички жени, при които бременността закъснява реално се самоблокират с притесненията и нервите. (При останалите се дължи на някакъв медицински проблем).
Някакъв хормон се освобождавал като се фокусира една жена много върху това и колкото по-яростно го желае и се фиксира, толкова по-трудно е на организма да зачене.
Именно заради това често работата става именно когато жената се разсее с нещо или по някаква друга причина забрави да мисли за проблема - защото тогава е оставила организма си "на спокойствие" и става почти веднага...
Успех на всички момичета искащи бебе!!
Виж целия пост
Баща ми е психолог и работи и с много жени, които не могат да забременеят дълго време и той ми е казвал, че почти 1/3 от всички жени, при които бременността закъснява реално се самоблокират с притесненията и нервите. (При останалите се дължи на някакъв медицински проблем).
Някакъв хормон се освобождавал като се фокусира една жена много върху това и колкото по-яростно го желае и се фиксира, толкова по-трудно е на организма да зачене.
Именно заради това често работата става именно когато жената се разсее с нещо или по някаква друга причина забрави да мисли за проблема - защото тогава е оставила организма си "на спокойствие" и става почти веднага...
Успех на всички момичета искащи бебе!!
# 28
7 ноем. 2009, 16:27 ч.
Мисля,че преди всичко имам нужда от психолог, но в малкия град в който живея просто няма. Как да се справя сама? Как става да спреш да мислиш за това, да не го превръщаш в единственото нещо за което живееш?
Виж целия пост
# 29
7 ноем. 2009, 16:33 ч.
opsss , товеа е може би най-трудното нещо на света-да се научиш да не мислиш за най-голямата си мечта.Но наистина, може би в момента, в който решиш да си дадеш почивка и сметнеш че няма шанс да стане точно при тези обстоятелства, се получава.
Късмет и дано щастието споходи всички
Виж целия пост
Късмет и дано щастието споходи всички
Препоръчани теми