Навсякъде ми е чуждо - от 10 месеца живея с детето при родителите ми. Първите 3 месеца багажа ми стоеше в саковете. Сега продължавам да се чуствам на stand by.
Виж целия пост
Кое е мястото,което наричате Дом?
- Публикувана: 14 окт. 2009, 20:33 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2009, 23:56 ч.
# 16
15 окт. 2009, 09:35 ч.
Моят Дом е Домът, в който в момента живея с моето семейство... съответно това са децата и мъжът ми 
Виж целия пост
# 18
15 окт. 2009, 10:01 ч.
в една много любима книга беше написано нещо от типа /по памет/: "домът ми не е място, а хора!"
Виж целия пост
# 19
15 окт. 2009, 10:09 ч.
И моят. Никъде другаде не бих се чувставала по същият начин.
Виж целия пост
в една много любима книга беше написано нещо от типа /по памет/: "домът ми не е място, а хора!"
И моят. Никъде другаде не бих се чувставала по същият начин. 
# 20
15 окт. 2009, 11:16 ч.
В началото на връзката с мъжа ми у дома виках на семейното жилище на майка ми и баща ми.Бях изпаднала в една предродилна депресия и си се качвах при тях всяка нощна смяна на мъжа ми.Родих, мъжа ми си смени работата(за да ми помага) и лека -полека сами си се устроихме.Сменихме обзавеждането, направихме разни преустройства ит.н..Това сега е моят дом и го считам за такъв.Тук ми е уютно и спокойно!
И аз като Белинда казвам- при баба ти и при дядо ди.
За авторката: Говоря за къщата, в която живеем.В нито едно от другите ни жилища не се чувствам така, както у дома!
Виж целия пост
И аз като Белинда казвам- при баба ти и при дядо ди.
За авторката: Говоря за къщата, в която живеем.В нито едно от другите ни жилища не се чувствам така, както у дома!
# 21
15 окт. 2009, 11:35 ч.
Определено свързвам семейното щастие с усещането за Дом. По време на първия ми брак, когато ходих за нещо у майка ми казвах, че отивам "вкъщи", въпреки, че със съпруга ми живеехме в собствен апартамент. Сега не живеем в собствено жилище, но съм си "вкъщи", това е само нашето си място, където на 4-та ни е "тясно заедно", както казва мъжът ми (това като перефраза на едно детско филмче, в което кученцето каза на котенцето:"Хайде да се страхуваме заедно!").И аз като Белинда - и на хотел да сме, щом сме заедно е "вкъщи".
Родната ми къща ми е любимо място, но най-после е домът на родителите ми, мястото където съм станала човек, не е "вкъщи" вече.
Виж целия пост
Родната ми къща ми е любимо място, но най-после е домът на родителите ми, мястото където съм станала човек, не е "вкъщи" вече.
# 23
15 окт. 2009, 12:23 ч.
Там където съм се оказал е моето жилище, а там от където идвам и искам да се завърна е моят дом. Като ученички със сестра ми често повтарях тази мисъл, когато се налагаше да се приберем при мама и при тати, за да ходим на училище моят дом е на село при баба ми и дядо ми там съм израстнала и имам куп хубави спомени. Сега вкъщи ми е квартирата и при мама и при тати, но моят дом завинаги си остава онова място с високите борове скрито в полите на Рила.
Виж целия пост
# 24
15 окт. 2009, 13:51 ч.
Дом не се прави с тухли, а с хора! -китайска поговорка
Пък аз съм архитект и само я повтарям на клиентите:)
Виж целия пост
Пък аз съм архитект и само я повтарям на клиентите:)
# 25
21 окт. 2009, 22:00 ч.
Там, където е сърцето ми. При хората, които обичам истински.
Виж целия пост
# 27
21 окт. 2009, 22:16 ч.
Сложен въпрос..., до 18 домът ми беше домът на мама и тате...
после студентски квартири , където се чувстваш, като у дома си.... После отново у дома, защото вече живееш самостоятелно.... изведнъж сменяш държавата .... В един момент не знаеш, къде е дома ти... там където си оставил скъпите за теб хора... или тук където живееш...
От както се роди дъщеря ми апартамента ни отново се превърна в дом..... сега това е нашия дом....
Виж целия пост
после студентски квартири , където се чувстваш, като у дома си.... После отново у дома, защото вече живееш самостоятелно.... изведнъж сменяш държавата .... В един момент не знаеш, къде е дома ти... там където си оставил скъпите за теб хора... или тук където живееш...
От както се роди дъщеря ми апартамента ни отново се превърна в дом..... сега това е нашия дом....
# 28
21 окт. 2009, 22:16 ч.
домът ми е там където е мъжът ми и сме заедно. няма ли го него - не съм вкъщи. вещите, стаите и мебелите нямат и никога не са имали чак такова значение.
Виж целия пост
# 29
22 окт. 2009, 01:01 ч.
Домът ми е там където са ми любимите неща.Казвам неща защото в детството са били родителите и при тях ми е бил дома,след това студенските общежития-хубави моменти,спомени,млади хора и т.н.,след това вече вещите и заобикалящите хора останаха след детето и така.
Може би дом е мястото в което багажа не ти е по сакове,тоалетните принадлежностти са подредени в банята,а не са в несесер
-подредил си мястото по свой вкус
-живееш с любими хора
-в момента градиш спомени,а не са само в миналото.
Нещо подобно ...
Виж целия пост
Може би дом е мястото в което багажа не ти е по сакове,тоалетните принадлежностти са подредени в банята,а не са в несесер
-подредил си мястото по свой вкус
-живееш с любими хора
-в момента градиш спомени,а не са само в миналото.
Нещо подобно ...
Препоръчани теми