Удрял ли ви е шамар мъжът ви

интересна статийка от днес, още пари  http://www.blitz.bg/news/article/248508

Тъжно.

Къде отиде любовта?!

За последно е срещана в края на XIX век. С навлизането на глобализацията и индустриализацията човешката психика претърпява изменение, ценностите се изместват и начинът на живот се променя. Уж се усъвършенстваме с времето, а то се оказва, че с всяко отдалечаване от първоизточника практика е точно обраното.
В модерното общество можем да говорим за его, суета и интереси, дори за симпатии и привързаност, но за любов - трудно. Тя самата по себе от сбор от много специфични чувства и ценности, които са непрактични на индивида днес, както крилата на щраус са т.н. рудимент (орган загубил напълно или частично своите функции).

Е, всеки съди по връзката си.
Аз казвам, че любовта съществува.

Да намериш истинската л#бов е трудно, но да, тя все пак съществува .

Ужас.Аз не съм проклета,но той беше подпийнал,и го удари на ревност към въображаеми съперници,забрави за предупреждението че вдигне ли ми някой ръка,било мъж или жена  ми пада пердето и не се контролирам,макар че е имало само 3 такива случая и се надявам да няма повече.Той бедният се осъзна и адски се сконфузи,беше мега ревнив а то е като болест та не знаеше какви ги върши,но никога повече не ми вдигна ръка, умираше от срам че се е принизил дотам да ми посегне и то без да имам никаква вина,не можеше да повярва какво направих,но добре че остана жив,разкайвах се но то е по-силно от мен-не понасям да ми посягат,иначе съм адски търпелива и толерантна и не съм тип мъжкарана с бойни умения

Ооо да,съществува,просто хората станаха слепи и глухи за нея

Не си наясно с любовта.

 

Вчера се случи,след 5 годишна връзка,с малко дете и въпреки,че съм му казвала как ако някой ден ме удари ще ни е последно виждане.
Прибра се много пян,залитна и счупи една кана и аз веднага се нахвърлих да крещя,той ме напсува съответно и аз него.И така както си викахме ми лепна един лек шамар,естествено отвърнах.След малко започна да се вайка какво сме направили,как за секунди сме съсипали 5 години заедно.После почна да ми крещи,че ако му забрана да вижда детето щял да ме размаже,хвана ме за вратъ доста силно,а аз в опита си да го ударя загубих равновесие и двамата паднахме.Скандала продължи още,но не направи опит да ме удари пак,въпреки че моята уста спирка няма,само стискаше юмруци и целия трепереше от нерви.
И така,сега не мога да реша дали наистина да събирам багажа.Никога до сега не е имало дори намек,че е възможно да ме удари.Разбираме се и си живеем добре заедно и не съм сигурна дали искам да съсипя всичко,но убидата е голяма,а и ме е страх след време да не си отпусне нервите пак.От визическа болка не ме е страх въпреки,че той ако реши може да ме занити.Но унижението,предаденото доверие......дали може да се прости....
Не мислете,че чакам някой да реши вместо мен,просто имах нужда да го напиша за да си проясня мислите,и тук ми се стори подходящо.

Не си постъпила много мъдро в случая предвид обстоятелствата и с конфронтацията си си го търсила. Такива неща се дискутират на сутринта. Не е бил прав да те напада в случая, но ти си очевидно по-глупавата, ако при първият по-сериозен конфликт поставящ егото си над брака ти (респективно и децата ти).

Често ли се прибира пиян?

min, по-напред в темата писах нещо. Прочети го.

1.Прибира се пиян,2.Позволява си да ти крещи,след като той се прибира пиян и ти си в пълното право да му крещиш ако искаш и до другия ден,3.Наглее многоо лошо,като те удря(дори и леко)4.Вместо да се извини,че е постъпил отвратително,той цитирам "стиска юмруци от нерви",защо?Да не би случайно да ги изпусне пак ли? И въпросът му трябва да е ,не какво направихМЕ,а какво направИХ!Докато не намери грешката в себе си,няма оправия.Казвам това,защото преди няколко години ми се случи нещо подобно и за нас,намерих правилния изход от ситуацията.Естествено нещата са много различни(т.е. ние чак сега ще градим семейство),но реших да споделя малко личен опит.Значи за 8 години приятеля ми не ме е удрял никога,по никакъв повод,при положение че съм го обиждала по всевъзможни начини,удряла съм го многократно,крещяла съм,(в моменти на ярост,разбира се).За сметка на това винаги ми е стискал китките силно,за да ме спре.Та на въпроса,в един прекрасен ден,при един скандал, човекът ме блъсна колкото сила има (което за мен си е равностойно на огромно унижение от негова страна) и паднах на леглото,следователно си събрах нещата и си отидох вкъщи,въпреки това,че той търча след таксито с молби и глупави обяснения.След около 1 месец молби,смси и обаждания по никое време и още какво ли не,реших да му дам шанс с уговорката,че ако ме докосне някога пак,няма значение как и за какво - първо ще изчакам да заспи, ще му фрасна нещо тежко в главата и след това ще си събера дримшите ,и никога повече няма да ме види,този път без всякакви компромиси.От тогава до сега е по-нисък от тревата.Смятам,че на мъжете избор в такива ситуации не трябва да се дава,независимо за какво става въпрос.Притискаш го и това е,иначе има вариант да се повтори пак,а това ще доведе само до раздяла,то е ясно.