Скрит текст:
Израснах в такова семейство-баща ми пребиваше майка ми. Пред нас.Ние също ядяхме бой- рядко, но жестоко. Веднъж той ни изгони трите. Аз бях в пети клас, сестра ми- във втори. Когато след три дни ни прибра, майка ми беше облекчена. Споделяхме с близки, търсехме помощ- никой не ни помогна. Остро го осъждаха на думи, но никой не ни помогна. А майка ми оправдаваше собствената си нерешителност , твърдейки, че стои при него заради нас 
Тогава нямаше закон за домашното насилие.
Някак, криво- ляво, със сестра ми пораснахме и си поехме пътя. Майка ни продължаваше да търпи побоищата и не го напусна, колкото и да я увещавахме и да й декларирахме подкрепата си. В крайна сметка, след една ексцесия, я изведох от дома им , когато бях на 25. След месец тя се поддаде на молбите и обещанията му и се върна. Продължи да живее в ада още пет години, когато , с помощта на ММ, пак я изведох от дома им, след като я беше замерял с ножове. Той отново се домъкна с крокодилски сълзи и обещания- не го допуснах до нея.
Две седмици след това той се самоуби. Беше на 49 години- все още силен, прав и здрав мъж. И всички роднини вкупом ни обвиниха-мен, майка ми и сестра ми, за неговата смърт. Изоставили сме го били, той затова го направил :ooh: А къде бяха те, когато той ни убиваше бавно с години? Що за майка беше майка ни, че допусна двете й дъщери да живеят в този ад? Никога няма да й го простя.
Сега и аз, и сестра ми сме насилници по характер. Боря се много с тая своя черта, но успявам да я овладея единствено по отношение на детето. Майка ми се посъвзе психически, но година след смъртта му заболя от диабет, после получи бъбречни усложнения, има проблеми с кръвното, с вестибуларния апарат. Развалина е.
Аз често изпадам в депресии, в емоционални пикове и кризи, чувствам постоянна неувереност, съмнявам се в преценките си, избухвам, трудно контролирам гнева си.
Така че, мили дами, ако някоя от вас е решила, че може да се примири да бъде боксова круша, нека погледне в очите на децата си. Истината и правилното решение е там.
Тогава нямаше закон за домашното насилие. Някак, криво- ляво, със сестра ми пораснахме и си поехме пътя. Майка ни продължаваше да търпи побоищата и не го напусна, колкото и да я увещавахме и да й декларирахме подкрепата си. В крайна сметка, след една ексцесия, я изведох от дома им , когато бях на 25. След месец тя се поддаде на молбите и обещанията му и се върна. Продължи да живее в ада още пет години, когато , с помощта на ММ, пак я изведох от дома им, след като я беше замерял с ножове. Той отново се домъкна с крокодилски сълзи и обещания- не го допуснах до нея.
Две седмици след това той се самоуби. Беше на 49 години- все още силен, прав и здрав мъж. И всички роднини вкупом ни обвиниха-мен, майка ми и сестра ми, за неговата смърт. Изоставили сме го били, той затова го направил :ooh: А къде бяха те, когато той ни убиваше бавно с години? Що за майка беше майка ни, че допусна двете й дъщери да живеят в този ад? Никога няма да й го простя.
Сега и аз, и сестра ми сме насилници по характер. Боря се много с тая своя черта, но успявам да я овладея единствено по отношение на детето. Майка ми се посъвзе психически, но година след смъртта му заболя от диабет, после получи бъбречни усложнения, има проблеми с кръвното, с вестибуларния апарат. Развалина е.
Аз често изпадам в депресии, в емоционални пикове и кризи, чувствам постоянна неувереност, съмнявам се в преценките си, избухвам, трудно контролирам гнева си.
Така че, мили дами, ако някоя от вас е решила, че може да се примири да бъде боксова круша, нека погледне в очите на децата си. Истината и правилното решение е там.
Силен човек си и факта, че осъзнаваш слабостите си, говори точно каква сила притежаваш.
+ 1
Бронте 
Баща ми е биел майка ми, но тя се е развела, когато съм била на две години. Брат му и до ден днешен бие жена си, синовете му също бият жените си. Имам страшна непоносимост към насилието, не съм удряна, нито от майка ми, която ме е отгледала, нито от мъжа ми. За щастие мъжът ми не е склонен към насилие, за 12 години не си е позволил и децата да пошляпне даже по дупетата, какво остава да ги удари както трябва. Но пък около мен има семейства, които си живеят на принципа "бий ме, обичам те".
Не го намирам за нормално да удряш жена. Такава агресия е болест на ума. 
. Много се надявам публикацията ти да не е с цел изтъкване "виждате ли, имал съм позиви да удрям, обаче съм предпочел стената".
Нелош инструментариум.
Като цяло е много търпелив човек, но когато му накипи, просто ме завлича в спалнята и си изкарва агресията чрез секс. 