Февруарско бебче в коремче лудува, а мама вкъщи мързелува... (25)

Хехе, а аз мога и да се изпишкам на затворена врата, ама само до след мъничко. Днес сме решили да я оставим за следобеден сън, обаче никой не се появи заранта, за да потвърди, че може, та сега очакваме гневно обаждане (или на мен, или на Лъвю). Няма да ида в 12:30, пък да видим. Калина определено не иска да спи там, както и тук, де.

Благодаря Ви, момичета за милите пожелания   Много ме трогнахте!
Сега малка почерпка и се връщам да ви прочета

нали се разкрих, че съм му върла почитателка, не мога да не сипя по едно


_{и да се похваля, че камен ми подари най-хубавия люлеещ се стол......мемория, добре, че беше ти за да си избера такъв хубав и приложим подарък}

Сиянче, сладки са наистина, но забравих да споделя какъв точно ни е основния разговор. Значи майка му мръзне в банята на отворена врата, той стои пред вратата, сочи едно място, където собственоръчно откъсна парче тапет и пита "Тати ли направи тази беля?", при положение, че знае, че той го е направил.   И аз все трябва да му отговарям "Не, ти я направи белята!" и това действие се развива в десетина дубъла и въпроса все си е един и същ.  

Ника така ме разсмя, както ме болеше корема взе че ми мина  

Определено обичат да навиват и повтарят като развалени грамофонни плочи, но наистина са големи бонбони. Калина пък държи да влиза при мен в тоалетната и да затваря вратата отвътре, за да слушала "чешмичката". През това време, разбира се, разговорите са достойни за театъра на абсурда.

Е, смехолечението винаги помага, за пореден път се убедих!

Добър ден и от мен
Два дни не съм сядала и не мога да изчета всичко!
Сега честит празник на ройденничките,желая ви здраве и най-големите подаръци през февруари разбира се
Бръмби,за бременните е нормално да изпадат в най-различни депресивни състояния,тъй че не мисли че си за психиатър,мисли си само позитивни неща,и само се замисли как Бог ти дава най-големия дар на природата-да бъдеш майка
Хубав ден от мен аз отивам да  

Привет и от мен мили дами!Честит рожден ден Сиянче и Петя!     Да сте живи и здрави, големи късметлийки и февруари да посрещтнете най-сладките пухкави и здрави бебета!    
Добре се завърнала Мемория,липсваше ни, разказвай!
Аз продължавам с основното почистване на къщата и вече май ми писва,ама няма начин -завирам си носа във всеки шкаф,вадя всичко,премивам,препирам ,бърша и пак прибирам.Луда работа и после питате за упражнения,че аз по цял ден се кикерча по шкафовете.Мъжо ми обеща ,че ако продължавам да се катеря по столовете щял да им остави краката по 10см ,за да е спокоен че няма да се изтърся от някъде,щели сме да минаваме на японски тип обзавеждане   Ужасен е, него ако питам леглото е най-високото място дето ми е позволено да се качвам.
Следобед от 5:30 съм при Марков на ФМ.Да ви замоля да стиснете по един палец, че си ми е притеснено.Уж няма защо,но все пак.....

Хелоу

Аз още ви чета ама мятам по един белтък и на днешните мнения  

Аз да си разкажа - тръгнахме на уикенд на Смилян - беше много хубаво там в планината.  

После продължихме към Кърджали, където живее мама като планувахме с мъжо да останем само един ден. По стечение на обстоятелствата обаче аз останах цялата седмица, че мама нещо не беше на център и то от месец някъде, а не ми е казала нищо   Та така - погрижих се да започне пак да яде и така се освинвахме накрая вече, че не можех да спя от ядене   Така де - сега вярвам, че вече са по-наред нещата, че ако и следващият път и погодят подобен номер, който да я изкара така от равновесие - отивам с пушката ...  
На прибиране м/у Кърджали и Асеновград, там в прохода попаднахме на катастрофа с 3- ма пострадали. 2 момчета и едно момиче.

Момичетата, тези от вас, които имат страх от кръв да не четат !

Бяха се изтряскали челно в тир, защото са се движели с висока скорост. Ужас ви казвам - 2-те момчета мъжо и още някакви хора ги измъкнаха от колата и едното момче беше изпаднало в шок - не знаеше, че се е ударило, а главата му беше на дроб, така се беше изтряскал в челото, че му се виждаше черепа. Постоянно искаше да става на крака, та се наложи почти да му седна отгоре, за да стои легнал. Постоянно питаше какво се е случило, къде му е телефона, какво ще каже на родителите си и 40 мин общо взето отговарях на тези въпроси - постоянно забравяше какво е питал и питаше пак - абсолютен шок. Това момче е стояло на задната седалка без колан и явно при удара е полетял и се е ударил челно в таблото м/у седалките...
Другото момче - шофьора, май беше със счупен крак. И той бая се беше поударил в главата но беше най-адекватен. Момичето беше най-зле. Седеше до шофьора и колата почти я беше затиснала до кръста, но беше в съзнание. Май чак бърза помощ успяха да я изкарат от колата - рязаха вратата ли, не можах да разбера. Накрая са ги откарали в болница - ние потеглихме като качваха 2-те момчета в едната от 2-те линейки.
 Интересно ми стана, че имаше поне 10 коли спрели на мястото, а само 3-4 мъже се мъчиха да помогнат, и то всички бяха скупчени до колата в опит да отворят вратата на момичето. Нямаше кой да обърне внимание на 2-те момчета. Аз останах при тях, докато сестра ми търчеше да носи аптечки и триъълници и ръкавици, а Веско помагаше на другите мъже за вратата и спираше движението, че колите от в насрещното имаше така засвяткали се, че на няколко пъти свиреха набити спирачки...
По едно време се завъртя една жена, която се оказа лекар и после изчезна.
Веско и сестра ми, милите така се бяха притеснили да не ми се случи нещо от гледката, че постоянно се опитваха да ме изтикат настрани, ама как да се мръдна като нямаше кой дори да почисти 2-те момчета, да не говорим, че едното постоянно искаше да става, а кървеше зверски и беше със сътресение и в шок - ако беше станал, можеше много на зле да отиде  

Та така - разказах си, и на мен да ми поолекне, че уж съм корава за такива работи, ама си е страшно да видиш до какво може да доведе глупавото и неразумно шофиране  

Извинявам се за обстойния разказ, но според мен тези неща трябва да се назовават с имената им, за да се избягват...

Да ви призная, чак се бях затъжила за София малко на прибиране вече  

Направих мусака за вечеря и с мъжлето почистихме, та за днес ми остава само прането  


Най важното пропуснах, ух, че съм кукумявка - Беб е добре, ритка си, скача с 2 крака на пикочния ми мехур - както се казва всьо в порядки 

  И вие ме разсмяхте.
Моя син има още един ужасен навик - помни къде е ходил до тоалетна.  
Не знам защо толкова се впечатлява от това нещо, но знае къде са тоалетните на всички хипермаркети, ресторанти и т.н. И винаги, когато е посещавал ВЦ-то заедно с баща си, при повторно пребиваване в ресторанта например, се чувства длъжен да съобщи на всички от околните маси, че "Тати там ака!" сочейки тоалетната, да не останат недоразбрали. Колкото и да му говорим, не схваща, че другите не се интересуват от баща му и физиологичните му нужди.

Мемория  ти си силна жена, признавам те. 

Ееех, Мемория, голяма драма се е разиграла тия дни пред очите ти. Пу-пу, да забравиш и да не се повтаря никога с никого!

Ника, като те чета, явно туй ще да е типично за малчуганите, това откровеничене по отношение на физиологичните ни/им нужди.

Калина пък, освен всичко друго, има навика докато ходи по голяма нужда да обяснява, че "акитата не са вкусни, защото са отровни." Простете, ако някой закусва, но говорим за факти.

А също така дълго и пространно разказва как по тръбите, които баща й не е замазал от години, тече вода и плуват рибки, които папкат познайте какво... "Нали, мамо?"

Свидетелствам и за тапетите, че с Мони са подели кампания по свалянето им както в коридора, така и навсякъде, където сме сложили. Ако до края на живота си лепна тапет някъде вече, да не ми е името както ми е!

mariq_lakova  стискам палци за ФМ, всичко ще е наред, после да се отчетеш.
Мемория, ужасно е това което сте преживяли, но са малко вече хората като вас които са готови да жертват собственото си удобство за да помогнат на други-
Ника и Мяу, успяхте и мен да разсмеете, а това си е постижение достойно за награда, забравила бях колко са сладки дребосъците, с този мой син пубертет, които боботи сърдито.

Мемория много е страшно това което си видяла!
Мария ще стискам палци-всичко ще е супер ще видиш!Чакамете на отчет после!

Memoria, уффф какви работи се случват по улиците! Да забравиш бързо гледката! Иначе да, много достойно е това, което сте направили, няма спор!
Мария, имаш  и от мен! Чакаме да се похвалиш после!

Аз ще трябва да преодолея днешния си мързел и да изляза да напазарувам, че след 2-дневния лазарет вкъщи нищо не е останало...

Мерси, момичета, важното, е че е малкия дявол, както се казва    

Рали, аз съм наясно с голямата сила на моя мързел, така че снощи напазарувахме с мъж ми и днес буквално си клатя краката между пералните....

Иначе одеалцето, което плета за синчето напредва - аз нали се похвалих, че по примера на Роси съм хванала куките 

А и наблюдавам, че мойто пъп още си е вдлъбнато...май така ще си и остане до раждането на бебун Матей 

Адашче, стискам големи палци за ФМ-то и да се похвалиш после