църковен брак - какво се носи??

gergandi знам вече, защото веднага след това проучих нещата. За жалост нашите свещенници наистина не си знаят каноните, но тогава нямах време да търся и доказвам правотата си, а сега вече и не желая 
Благодаря ти за изчерпателната информация 

много ти благодаря за изчерпателната информация!!      
а халки нямаме, въпреки че имаме сключен граждански брак. харесала съм едни, но трябва да се изръся 700лв. за тях, което в момента ми е много като разход, затова предпочитаме да изчакаме, но да си вземем тези, които искаме. и затова са ми и такъв проблем за църквата. аз скоро бях на сватба, беше около 20 мин и не видях никъде да използват халките в ритуала, затова си помислих дали не можем да ги пропуснем, но явно на място ще трябва да говоря наистина с попа.

мерси още веднъж!

rummi_pl, разбирам те напълно, аз затова твъъърде дълго отлагах самата да се кръстя. Поведението на православните свещеници е отблъскващо и това е тъжно. И тези хора трябва да се грижат за душите ни...

rika, успех! (Аз имам една позната, която сега, заедно със сестра си, носят първите халки на техните, понеже родителите им не са имали пари да си купят златни, та са едни сребърни, много готини и сега момичетата ги носят. Много е готино. Това също е вариант, но винаги може да поговорите със свещеника!) 

И протестанти няма право да откаже да венчае - канонът важи за всички християни, а протестантите също са такива.
Съпругът ми е протестант, както и кумът ни. Аз и кумата сме православни. Свещеникът каза, че църквата няма право да отпрати християни, независимо към коя деноминация на Църквата принадлежат. Единствено за кръщене има изискване кръстникът да е православен, за да може да предаде на кръщелника си основите на православната вяра. Венчани сме. Единствено за кръщенето на децата /понеже искахме кръстниците им да са семейство/, поканихме моята леля и мъжа й, вместо нашите кумове.

Напротив, има един проблем, който не се решава от канона, не от страна на православните и католиците, обаче, а от страна на протестантите. Канонът казва, че всеки, който е кръстен в името на Отца, Сина и Св. Дух, е християнин. НО има една малка подробност и тя е тайнството свещенство. При всички протестанти, освен при англиканите, които на практика са католици, но не почитат папата като първенствуващ по власт (същото като православните, между впрочем), такова тайнство не се практикува, т.е. няма как свещеноизвършителната сила да се предава. Затова е възможно да не се признае тайнството кръщение при простенатите (има протестанти, при които и то не присъства като тайнство). От друга страна, по икономия (т.е. поради условността на света тук и сега) е възможно дори кръстен мирянин да кръсти друг, така че тук се отваря вратичка за тълкуването.
Така че, въпрос на еднолично решение на енорийския свещеник е дали ще признае протестанта за християнин или не. Ето това е въпросът. Но иначе да, канонът важи за всички християни (с една бележка - за тези, при които все пак има свещенство, т.е. се предават Даровете на Св. Дух и тайнствата, извършвани от апостолите).

Нали се сещаш, че не може за едното тайнство да важи едно, а за другото друго. Така че твърдението, че за венчанието важи това с деноминациите, а при кръщението - не, показва доста странно и със сигурност не православно разбиране за тайнствата.

А аргументи от рода, че кръщелникът няма да предаде православната вяра на детето, ако не е православен, са направо фанатични и не могат да се подкрепят от никакъв канон. Християнството по канон не се дели на деноминации, ето в това е проблемът, затова отношенията между отделните деноминации се решаваш много трудно, тъй като няма как да се решат от позицията, че има само една вяра - трудно е да решаваш как да действаш с несъществуващото. Като четеш катехизисите, всеки е написан така, все едно става дума за една единствена Църква и вероизповедание, така че другото се решава на практика политически между т. нар. деноминации. Проблемите са сериозни, но не нерешими. Все пак, затова е свещеникът, да преценява на място, той има властта да "връзва и развързва".

gergandi, съпругът ми принадлежи към църква, която признава кръщението за тайнство и кръщелното му свидетелство е признато от БПЦ.
Относно кръщенето, ние самите искахме православно кръщене и православни кръстници - свещеникът само ни подкрепи.

Иначе, по отношение на религиите, аз лично приемам теорията, че Бог е един, независимо от вероизповедание, религия, наименование, деноминация и т.н. и в близкия ни приятелски кръг има хора от всевъзможни религии. Важно е какво човек носи в сърцето си, а не сляпото следване на каноните (в това отношение май съм успяла да се повлияя от протестантското възприятие на религията).

azaf аз разсъждавам по същият начин    Най-общо казано Бог е един и същ независимо кой как се обръща към Него. Всичко друго е показност. И твърдо вярвам, че чува молитвите ми без значение къде са изречени. Дали в църквата или вкъщи 

Това е много либерално и съвременно разбиране и го адмирирам, но при него няма никаква необходимост от църковен брак - безсмислено е, защото се превръща в гола показност, както румми казва. Не само няма необходимост, но дори е неправомерно, защото наистина подобно разбиране е в разрез особено с православната традиция и учение.

gergandi, не сме правили църковен брак, поради показност, а по вътрешно усещане и убеждение. Няма нищо неправомерно, когато то е продиктувано от сърцето. Говоря за вътрешна необходимост, а това, че аз съм избрала да съм православна (защото подобно решение не се диктува от това какъв си се родил, а какъв си избрал да бъдеш като зрял човек), не означава сляпо да следвам някакви ограничения. "Учението" е едно и не се дели на православно, католическо, протестантско и т.н. - то се нарича Библия (не обичам да говоря на тази тема, но точно там пише за единството на религиите и за това какво е църква).
И за мен църковният брак има смисъл, точно защото е брак пред Бога, който аз съм пожелала, а не съм последвала сляпо някаква традиция, което означава, че никой няма правото да определя моя брак като безсмислен!

е без халки няма как да минеш и то не е нужно да са халки или да са еднакви ами просто пръстени които да ви харесват на вас  ......... знаеш ли ...сега са много актуални а и изглеждат доста бляскаво ей ТЕЯ от стомана (имам познати които зарязаха златото зарад тях   ) виждала съм ги наживо и повярвай блазнят окото  .... ако си  присъствала на поне една церемония ще разбереш защо ....включени са в церемонията .За това че си бременна няма да ти направят проблем а ако случйно ти направят .. ми сменяш църквата и готово   ... Свещи - ми няма нужда да са скъпи   може и от онея по 1 лев там .... завързваш ги с една пандела такава за цветя и готово..... пък една бутилка вино не мисля че е проблем  

Мимичета, имам въпрос. май не съм в най подходящата тема, но съм сигурна, че ще ме насочите в правилна посока. Искам да сключа брак на борда на кораб, без предварително да съм подписала в БГ. Възможно ли е и какви са опасностите? Мога ли да легализирам брака си после в БГ?
 

Рика, ако свещениците спазват твърдо канона няма да те венчаят в този момент. Може след като родиш. Ако съображението ти е заради детето не е страшно - венчавка винаги може да се извърши, най-важното е искреното желание за това.

Сибила, единственото, което знам за случай като твоя, е на Цецо Елвиса - има напълно законен брак в САЩ, но тук не му го признават и се води неженен Защо не питаш в някоя ритуална зала или мама-адвокат от форума. Направи си отделна тема, така въпросът ти ще се открои.

Благодаря за отговора, аз разбрах, че ако искам да направя опит да легализират брака в БГ ще трябва да ходя в страната, под чийто флаг плава кораба и там да се легализира, което не е гаранция че в БГ ще го признаят. Ще направя тема по въпроса, сърдечно благодаря