Направо се потрисам
Направо се потрисам


Всички се заливаха от смях, само на мен сърцето ми се къса, но се правя и аз, че ми е весело
В момента се сбъдва най-големият ми кошмар/страх – детето ми да расте без баща. Е, вярно вижда го веднъж в седмицата, но изобщо не смятам, че това е достатъчно. Дано скоро да сме си пак заедно 
Мисля, че има шанс да приключа с моята депресия!
Гадно е без тати за толкова дълго, но без пари е още по-гадно. 

А Сами все ми иска кутийката със захарина, мисля, че си чеше зъбите като го хапе. А той ближе дупчицата, откъдето излизат зрънцата и му е сладкооооооо...
Дени много яко това, то ние като бяхме в Мелник точно така се лекувахме - свинско и винско ......
. Съвсем скоро и ние ще се виждаме веднъж седмично с мъжа ми и ми се свива сърцето. И аз като теб се надявам скоро да се съберем
. На фона на момичетата, които не се виждат месеци с мъжете си, това си е като глезотия от моя страна, но не съм свикнала да живеем разделени. Не помня да сме се разделяли за повече от седмица откакто се познаваме и знам, че ще ми е трудно
Бобо пак стана с кокошките 
Прочети и старите теми, има доста интересни неща. Аз почнах линковете , но те са цял куп и не знам кога ще смогна 

не го мисли, че ще ти е по-гадно
Докато го няма обърни внимание на себе си, гледай филми, чети книги, работи върху себе си - все неща, които остават на заден план, когато мъжът се прибере от работа 
Аз се ровя из темите, следя ги, чета и много други неща, свързани с тези работи, но всъщност имам още много да работя. Важното е, че сме стъпили на пътя, важен е процесът, не целта 
Никола показва къде е Нико (сочи себе си), но на въпроса къде е мама и къде е тати пак сочи себе си
Проблем с идентичността нещо май







Сигурно си забелязала, че от доста време се мъча да поема на някъде, питаш ме за това-онова, засичаме се в разни теми, но не бутна едно рамо от къде точно да започна
И за миг не съм си помисляла да се бъзикам със старите, даже още ме е страх да пиша 
. Добавих си във "фейвъритс" линка с темата за хармонията и смятам да чета задълбочено. Това са неща, които са ми интересни и ме вълнуват, а в същото време познанията са ми крайно недостатъчни и повърхностни.
, а баща му все още не му липсва. Имам приятелка, която отглежда съвсем сама детето си, то не е виждало никога баща си, тоест не може да му липсва нещо, което не познава, но и то е залепено по същия начин. Според мен си е до темперамента на детето. Алекс беше точно обратния случай - заменяше ме за първия непознат, изпречил му се на пътя и дори не ме поглеждаше. Като сравнявам двата типа, май по-се радвам да сме скачени
! Пожелавам да запазите любовта и романтиката през целия си живот! Препоръчани теми