Отбиване на пристрастено кърмаче на 2г 7мес. - как?

Ако става лесно с разсейване, значи не му е проблем на детето. Ако почне да истерясва - дай му, тъкмо ще намали напрежението в гърдите.

Ами щом детето приема добре отбиването, доколкото е възможно, продължавай все така. И синът ми се отби рязко, без истерии, а аз се бях настроила за ужасен период. Пишеш, че е спокойна, което също е много важно. Продължавай да я гушкаш, да я разсейваш.

И аз се зачетох с интерес, защото и за мен е актуална темата.
 Преди седмица Иван навърши 2 години и реших че сега е времето да се откажем от кърменето. Мисля че е достатъчно. Но истината е че съм раздвоена. Хем мисля , че е време да се откажем, хем изпитвам странно чувство - нещо смесено между тъга и вина. Но се убеждавам че колкото повече отлагам, толкова по-трудно ще ни бъде. 3 дни бяхме разделени, но утре ще го взема отново при мен. До преди това сме се разделяли 2-3 пъти за по една нощ само.  От известно време се кърмим сутрин, преди следобедния сън и вечер преди заспиване. Единствено си мисля че ще му е трудно да заспива следобед. Въпреки че без мен за тези 3 дни са се приспивали идеално. Това ме обнадеждава че ще се отбие лесно. Ще продължим да се гушкаме и носим, пък ще видим какъв ще е резултата.

Когато детето е спокойно и приема отлагането е чудесно. Възможно е да е готова или да е на път да порастне и да се отбие. Само трябва да се внимава с напрежението в гърдите, ако го има леко да се изцеди. Повечето майки изпитват лека носталгия, тъга, вина, може да има и известно балансиране на хормоните, а понякога човек дори може да си поплаче малко. Като всеки етап от развитието на децата и този си носи своите вълнения 

Здравейте! И мен ме тресе тази тема  Чувствам , че трябва да отбивам вече, а и става наложително ,защото започнах слеротерапия за премахване на разширени вени  и въпреки , че правим 24 часови интервали след инжекциите , предпочитам да съм сигурна , че детето не поема от лекарството чрез кърмата, колкото и малко да е тя. 

Мога да споделя какво помогна при отбиването на моя дзвер. Той се отби на 2,7 г. с мааалко помощ, но без драми и тъга. По този начин и аз се чувствах чудесно от това, че момчето ми вече не суче.

Първата стъпка беше да сключиме "сделка", че докато навън е тъмно, тоест нощем, няма да се суче. Имаше няколко кратки промрънквания, настояване, но много бързо прие положението. Към този момент вече спеше от известно време и при баба си, правили сме паузи за повече от 24 часа без да му липсвам и без гърдите ми да експлодират.

После бяха останали три или четири дневни посуквания, които отлагах с уговорки. Някъде в този период забременях и стана ясно, че при нас ще се наложи кърменето да се понамали и даже спре. Променихме си ритуалите за приспиване, започнахме да четем книжки, да си приказваме, гушкаме ... Обясних му, че ме боли когато суче дълго, че на бебенцето му става лошичко и той разбра. Баща му също помагаше с приспиването и нямаше проблем. Въпреки, че бях чела за мазането с горчивото, прецених, че това за Алекс не е удачен вариант. Оставянето при баба за по дълго също не беше решение според мен, защото не смятах, че раздялата ще помогне на детето, а само ще го стресира допълнително.

Последно отпадна сутрешното кърмене, защото тогава беше сънен и най не подлежеше на преговори. Нямаше рев, само дълги разговори, много обяснения и гушкане.

Истината е, че аз имах желанието да се поотбие младежа още преди тази възраст, но отбиването стана когато той беше готов и когато аз бях напълно убедена, че го искам. Докато изпитвах съмнения, носталгия и жал, не се получаваше. За мен формулата е готово дете и сигурна майка.

Мила-мама , кърмата спира бавно, много бавно и това е добре за гърдите ти, имат време да се върнат в предишното си състояние. При големите кърмачета липсата на кърма едва ли ще помогне да се откажат. А те са си вече индивиди и с тях може да се разговаря. Да, може би ще отнеме време, но хубавите неща стават бавно 

betynety , ако не си сигурна в решението си, опитай да си оставиш малко време за да се убедиш кога е момента. Момчето ти не бива да усеща колебанието ти, не бива да усеща отбиването като раздяла, а като нова стъпка. Давай с малки крачки и той ще си покаже кога е готов.

Някак "отбиване" може би не е най - добрия термин. Звучи като отхвърляне. А това е само малка промяна в общуването, не е наказание, забрана или отделяне. Детето пораства  И сега има най голяма нужда от мама и тати и гушкане и приказки и нови игри и много нови емоции.

Успех на всички   

Май постепенно и аз стигнах до тоя извод Благодаря ти за чудесното описание Точно от това имах нужда И Алекс се връзва на много обяснения
Лека бременност 

Шаманке, абсолютно си права. На тази възраст кърменето или "цокането" както му викаме ние, си е чисто емоционален процес. То е за успокоение , за почивка , за приспиване или просто за близост с мама. Точно за това и нашите големи кърмачета са толкова пристрастени към него. Ама то и ние сме си пристрастени и не ни се отказва още. 

Здравейте,
не знам дали е моето място да пиша тук, ама в крайна сметка може и да съм полезна на някой. Кърмих първото си дете 2 месеца и кърмата ми спря, в последствие се оказа, че ми се е образувало топче, което я е спряло първо в едната, в последствие и в другата гърда. През цялото време кърмех с мисълта, че едва ли не всеки ден ще спре, че на детето не му стига и прочие...
Сега имам второ, махнах си преди време оперативно топчето, за да мога да го кърмя, през цялата бременност живях с мисълта, че ще го кърмя и че всичко ще бъде наред. Сега е на 5 месеца и се кърмим, засега ни стига, той е усмихнато и прекрасно бебе. Малко се разкъсвам между мисълта, че можех да го оставя на майка ми и да отидем на ски с дъщеря ми или малко на почивка.... В същото време знам, че няма нищо по-важно за него сега да го кърмя, да е здрав, да го гушкам и да го слушам как гука... Зпочвам д амисля и за момента, когато ще трябва да го отбивам и мисълта затова ми причинява болка. Знам, че ще кажете, че живот и здраве има много време, но сигурно ще мине като миг - между коликите, проблемите с приспиването, захранването и т.н... и ще дойде и този миг. Чета какво пишат мамите нагоре - някои казват една година и му стига, други казват, че е добре да суче още... Ако го отбиеш рано няма ли да те гризе вина, че е можело и още... Ако го задържиш по-дълго пък мисълта, че ако е било по-рано е можело да мине по-лесно..
Стана ми мъчно за онова мъниче, за което пише dunaika - това за мен е престъпление - да си пратиш детето в чужда къща да си бие главата и да страда.. Детето, което си кърмил 2 години.. в смисъл тази майка явно не е от онези (и аз познавам такива 20 годишни и не само, които не кърмят, за да може да пушат, да пият кафе и да си оставят децата при бабите, че да се наспят....)... И самото заглавие... Пристрастено кърмаче... Звучи малко като наркоманче.. Навсякъде ни заобикалят предразсъдъци от всякакъв род, но една майка най-добре знае от какво има нужда детето й и когато прави всичко с вътрешна убеденост и дълбока увереност в собствените си действия, детет ще се чувства и то сигурно и спокойно и нещата ще се развият от самосебе си.

Поздрави на всички дългокърмещи мами, пожелавам си и аз да стигна до този проблем - "пристрастено кърмаче"

Мила-мама , благодаря  Такива са Алексчетата, разбрани душици (докато не си покажат рогцата) 

alabalaxx, така е, кърменето в тази възраст е вид общуване и си заслужава всяка минутка, защото е незаменимо. Точно за това е толкова хубаво когато свърши навреме, когато детето е готово. А като те чета, май скоро и при вас ще дойде този момент.

karaivanovae, когато синът ми беше бебе, замислих се един ден с ужас какво ще правя когато стане първи клас, как ще се справя, какво ще му кажа ... ами пубертета, ами като стане на 18 ... паника невероятна. Хубавото е, че тези важни моменти идват постепенно и така естествено, че успяваме да се аклиматизираме. Пожелавам ти краят на това кърмене да е далече и толкова естествен, че да ви направи щастливи и двамата 

А колко време ти отне това постепенно отбиване?

  A дано , ама надали   Дребната въобще не се кани да се отказва и на всеки отказ се реагира с тръшкане, а за мен кърменето се е превърнало в такова ежедневие ( и еженощие) и толова безсънни нощи ми е спестило, а и колко часове на спокойствие пред компа ми е дало, че по-скоро аз съм пристрастената   . Разделяли сме се за 5 дена, не подейства. Иначе когато ме няма си заспива и си издържа без проблем.   Смятам вече да пробвам с горчилка и Цитросепта ми се вижда добър вариант.
karaivanovae, успешно "пистрастяване" ви пожелавам! След първо неуспешно кърмене струва ми се пристрастяването за майката е по-силно. И аз не успях да кърмя сина си дълго  и честно казано се чувствах гузна за това. С второто бях твърдо убедена ,че искам да кърмя до около 9м-1г. и в началото се молех поне до 6м да изкараме, а ей го как мина почти 2,5г. Направо не ми се вярва 

Не съм съвсем сигурна, то нали реално отбиването започвало от захранването  Ако кажем, че истинското отбиване на Алекс започна със сделката за нощния сън, до баш края минаха няколко месеца. Ако не бяха затрудненията покрай бременността ми, щяхме сигурно поне още месец да откараме, по скоро от мой мързел  Аз си го отчитам като личен успех, че без драми го убедих, колко е хубаво и интересно големите батковци като него да си спят в леглото и да не сучат през нощта. Създадохме доста нови ритуали, песни и приказки и стана. Бях опитвала и преди, даже с "насилие", тоест оставяне в кошарата, но не беше момента и нищо добро не излезе. Просто в един момент го усетих, че вече е голям и готов.

Браво

alabalaxx, като чета като какво пишеш, все едно си ми влязла в главата... И аз в началото се молех да изкараме поне до 5-6 месеца, а сега беб4о е на 5 и една седмица и знам, че това го постигнах и някак си започвам да подозирам, че вървя в твоята и на много други мами посока... Малко ме "ужасява" мисълта да се докараме до 2,5 години, но знам ли какво ми предстои, нищо чудно и това да е... Лошото е, че и синът ми започна да прави обичайните номера на кърмачетата... Говоря така, защото съм видяла нещата и от двата лагера - имам предвид и от този на АМ.... Принудих се да спи в леглото ми, а с дъщеря ми за 6 години се е случвало не повече от три пъти - само когато е била болна с висока температура...  Освен че спи в леглото ми, от веднъж на нощ, на моменти ме пресуква по сто пъти на нощ и това ме влудява... ползва ме и като бибка да се успокоява... Опитвам се да се заредя с търпение, защото този списък май тепърва ще се удължава и силно се надявам след още време да не охлади ентусиазма ми да кърмя по-дълго.