В албумчето има качена снимка, не мога да позная момиченцето с червената блузка.
Надпиши я вместо мен моля 
Пиши всеки път,когато можеш
Преди си мислех,че ако ме няма покрай моята мома или пък я оставям на непознато място с непознати хора ще плаче или мрънка,ще ме чака...Нищо подобно С една съседка във входа/има момиче 2 дни по-малко от Моничка/се разбрахме да се редуваме за ДК-един ден аз,един тя/бавачката им/като или те гледат Моничка или аз и двете деца.Е хубаво де,но детенцето и плаче за нея и не я пуска и не иска с непознати,пък моята ми се хили щом я оставя и ми маха за чао и като я взема не иска да си ходи с мен 
Ми ще кажете какъв ми е проблемът-ми мъчно ми е,че детето иска да е с всеки друг но не и с майка си.Същата ситуация като горната се случва и с бабите-тук ли са ме забравя,радва се като излизам,рев като си тръгнат.Това според вас нормално ли е??Чета,че всички имате силна връзка с децата си,но при нас изглежда,че такава не съществува 
Много ми е мъчно,тя сякаш не знае коя е майка и и приема сърдечно всеки друг но не и мен,не е ли логичното за мен да плаче,мен да иска......странно ми се вижда това
гуш и подкрепа 
Препоръчани теми
