Тинче, и аз като теб често се чудя, дали не й пречупвам характера като всеки ден по безброй много пъти казвам "не". От друга страна, психолог ми е казвал, че децата между 2 и 4 години определят границите на поведението си. Винаги подлагат на съмнение думата "не", за да видят дали е наистина сериозна забраната, дали наистина трябва да се съобразяват с нея и естествено гледат да натрупат собствен опит като проверят какво точно се случва като не се съобразят с мама или татко. Т.е. нашата главна роля е да казваме "не" за да ги научим кое е правилно и кое не. Въпреки това, аз все се съмнявам, че не се справям достатъчно добре с възпитанието, всъщност подозирам, че направо се дъня в много насоки.
angelfish, радвам се, че се разписа. За съжаление все по-малко време имаме всички, а ти щом и за изпити учиш, направо не знам как се справяш. Прекрасно е това, че Сияна се чувства добре в яслата. Аз съм на мнение, че там децата се развиват много добре, бързо научават нови неща, създават полезни навици, но това само при условие, че детето се чувства добре.
Диди, моля те, дай някакви новини за вас!




Когато прави нещо непозволено /например бърка в шкаф със стъклени чаши и ги разнася/ аз я питам какво прави там, при което тя лекичко оставя всичко обратно, докато си дърдори нещо и се изнася елегантно все едно нищо не е направила
Друг е въпроса, когато например поставя лъжици на пода, след което иска да си чеши венците с тях - тогава директно правя строга физиономия и започвам сериозни обяснения, а тя... надува гайдата, но разбира, че й се карам и тръгва след мен да ми се жалва /сигурно от лошата си майка
Та такива работи с нашето възпитание.


л Милата Дея, дано скоро да оздравее за да се успокойш и ти и да се радваш и вълнуваш на бременността си както на първата.
Цяла минута и половината издържаха в тая поза.
Ще взема аз да гаврътна саностола вече, дано ме ободри.