В дните (пpo)хладни есенни, заповядайте при нас на топъл симит и кестени – TR 26

Много си права ДЕЛТА.
най-важното е самия човек ,как е възпитан,а не от кой край е родом.
А за турската баклава не ми се и мисли щотоооо.....
Е нема такова чудо ви казвам.

Уточнявам веднага.

Да направим един Шекер празник и на него да се организира дегустация на Иракска и Турска баклава. И после да има лекция на тема какви са разликите (щото съм уверен, че и двете ще са вкусни и ние няма да ги намерим).

Леле ако колко добре ще бъде пък ако баклавите се направят пред публиката, та всеки да види как става.

Между другото някой от вас ще ходи ли на кулинарната среща на 14-ти ноември.

готово, ама къде ще намерим място да ги правим. а за коя кулинарна среща става въпрос. аз все изоставам.

За добрите идеи място винаги се намира.

Иначе ти говорих за това:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=437310.0

Добър вечер на всички и добре дошли на новите в нашата компания!
Тези дни ми се отвори доста работа.Медиите изпълниха задачата си по всяване на паника.Всеки,който кихне и се закашля, търчи на доктор да се преглежда,да не би да е хванал свински грип.Като цял ден слушах най-разнообразни оплаквания, накрая започнах и аз да се чувствам болна.
Слава Богу, един хубав сън и чаша топъл чай спасиха положението.
Виждам,че тук се е отворила сладка раздумка за пътувания из екзотични страни...Разказвайте,споделяйте впечатления,моля! Аз съм пътувала много малко,за съжаление,та поради това искам всички най-малки подробности.Музеите и историческите забележителности са ми интересни,но най-любопитни са ми хората в различните страни...Всичко ме интересува-всички дреболии и "чудатости",присъщи на живота в непознати близки и далечни места...
Така че,с нетърпение чакам още разкази.
bz,да знаеш,като каза,че заминаваш към NY,първото,за което си помислих е есента там.Като съм гледала невероятните есенни картини в американските филми,винаги съм се чудела възможна ли е такава красота.С нетърпение чакам да видя снимките,които си направила.
Дискусията относно разликите между хората в различните райони на България е много интересна.Честно да ви кажа,струва ми се, че в повечето места,където съм била (с много малки изключения),хората са по-готини,по-позитивни,по-приветливи,по-гостоприемни, отколкото във Варна.Много ми е тъжно за това,понеже Варна е моят град и много си го обичам.Винаги съм се чудела на какво се дължи тази особеност на хората тук и не мога да намеря отговор...Защо например в София питам за някаква незначителна джунджурийка продавачката в малко магазинче и понеже тя не разполага с търсеното от мен,се вдига(въпреки че имаше проблеми с краката,въпреки че я моля да не си прави труда) и отива на стотина метра в друго магазинче,за да ми донесе това,което търся.
Във Варна,ако питаш за нещо в магазина и това нещо липсва,отговарят ти "НЯМА",просто с КЕФ!Няма неудобство,че не са били подготвени за желанието на клиента,няма желание да помогнат по някакъв начин...Къде ти!...В тона на отговора аз долавям:"Само стоките,с които разполагаме заслужават да бъдат продавани и който търси друго,нищо не разбира и не заслужава никакво внимание!"
Или пък защо в Смолян,преди години,сервитьорката отиде до съседното заведение,за да ни донесе последната пъстървичка (беше много късно), абсолютно без да сме я молили,без лепкава сервилност от нейна страна,по един очарователен и непосредствен начин(този жест сложи начало на едно добро приятелство). Във Варна най-често сервитьорките се държат като надменни принцеси,които по някакво невероятно нелепо стечение на обстоятелствата са се озовали в ситуация да ти сервират,за което трябва да си щастлив и много да внимаваш да не им досаждаш.
Нямам обяснение за тоя варненски феномен...В последно време наблюдавам положителна промяна.Дано да се закрепи.
Пак се раздърдорих.Почна ли,няма спиране.
Лека нощ на всички!

Минавам само да ви поздравя  Невероятно интересна тема сте започнали и аз имам много да пиша, но утре, че сега е много късно (ама какво да се прави, оставихме дечко на бабин дом и се позаблявахме). След 5 часа съм на работа, а тепърва ще бягам към банята и лягам  . Утре вечер като се върна ще се впусна в дискусията.
Bz Добре си се завърнала , липсваше ни 
hadil   Добре дошла сред нас!

Лора-Ди, те сервитьорите из Варна, в 90% от случаите не са варненци, а са наскоро (последните 5 години) придошли.
Аз също съм карашик(както казвате ), но съм родена и цял живот живея във Варна, та се имам за варненка. Не зная студени ли са варненци, но напоследък тълпата из улиците ми се вижда просташка    В едно градче в Родопите - Брацигово, хората имаха доста по- интелигентни и приятни лица от тукашните.
Последните години съм станала доста по- дръпната, или поне така трябва да изглеждам отстрани.... Ми то, по улиците кой ли не те спира - искат пари за какво ли не - един продава картички по 10-20лв, уж за благотоворителност, друг проси (във Варна имаше мода, млади момичета и момчета, чисти и спретнати - нормални, да те спират да ти искат пари за влака или за храна или нещо подобно. Чиста просия, но замаскирана. Скоро не съм виждала от този модел). Дърпат те някакви луди.... Раздават листовки за избори, за заведения, за секс шопове, за стрийптиз барове, искат да ти продават магически одеалца и магнитни гривни.... В къщи звънят за пари - цигани, българи, едните за благотворителност, другите гладни били, третите някаква друга история.
Аз само подминавам и не слушам дори какво ми се говори. Така мога да не отговоря на някой, който търси някоя улица или иска да го упътя в някаква посока.  В къщи не отварям вратата! Който идва на гости се обажда предварително. Ако е неочаквано за нещо, пак звъни по мобилния отдолу, ние си имаме ключове. Аз врата не отварям, колкото и да се звъни.

Гутен Сабаааалеееен
Ха'ди на закускЪтЪЪЪЪЪ
Много убаФ лаф мухабет сте заформили снощи, ама аз рано си отидох, още във 9. 30 сЪ трЪшнаФ във лИглотУ
Дааа и Пина и Лорчето са прави. Само аз при тая мешавица продължавам да съм любезна към хора които ме питат за дадена улица.  Не се тупам по гърдите момичета и Дедко-ще дам пример. Връщам се от някъде си и съм на площада на Операта  и съм си почти у дома когато една жена със две момиченца ме пита къде е еди коя си улица. Гледам ги със пътни чанти и питам от къде са и познават ли Варна. Ми хората от Русе не познават почти Варна а тази улица не я знаят а момите на другата сутрин са на изпит във ВИНСА- ми как да ги оставя. Тя уличката във ГръЧката маала, а който е от Варна знае там уличките как са. Няма как да им обясня. Еми тръгнах със тях и ги заведох. После питам знаете ли де е Унито.  Не ги оставих сами и за там. На отиване казвах и на момичетата и на майката да помнят на отиване и на връщане от къде минаваме за да не закъснеят за следващата сутрин. На Връщане момичетат ми показваха от къде да минат за квартирата си. Бях много доволна и спокойна за тях. Щяха да се справят а не сутринта да губят време да питат колкото и рано да станат за изпита. Та така де -може и аз да съм на тяхно място. А и знам какво е да ти кажат , че незнаят къде е дадено място и да те подминат все едно си стълб.
Много ми е мило когато някой ми помогне и оценявам това страшно много. Малко ни трябва за да сме добри едни със други, съвсем мъъънчико ни трябва.
Но пък като Пинчето вече подминавам просяците, не мога да дам на всички. А съм имала и случаи като не дам и да те кълнат ама вече пък не ми пука. Не съм аз тази която може да ги нахрани. На мене никой не мидава- само Бете де

Здравейте момичета  ,
отдавна не съм писала,но пак си имам основателна причина ....вече съм за постоянно на турска земя Тука много писане,много нещо,новата тема(браво на Бз пак) почти сте я преполовили
Радвам се,че има нови попълнения,добре дошли Имате си терлички,почерпили са ви както си му е реда
Хубава тема сте захванали,сега като се наложи покрай преместването често да пътувам Тр-Бг и разликата у хората е потресаваща .Много се е егоизирал нашия народец,то верно ,че не му е лесно, ама пак това не е решение
от мен за сега толкова,че бързам Скоро ще споделям нови впечатления от тук:)

ИЛЮЖЪН-
Браво на тебе бе Разправяй как си там. Видя ли разликата там и тука ааааа? Аз ко им разправям на нашите тука. Ама ме гледат така Забравихме да сме френдли беееее, забраИхмИИИИИ, резиииил

Illusion, тази сутрин си мислих за теб, ако искаш вярвай.
Не само до френдли, Делте, и други неща има, ама не ми се коментира сега, че съм тъжна и крива и ще излезе мазало.
Днес в една книжарница попаднах на тази книга : - това е на кратко за нея: http://books.janet45.com/books/376
Четох и душата ми се обръщаше. МНого добра подборка на автори и много силна поезия. Съчетано с прекрасния есенен ден...

Здравейте "стари", нови и най_нови момичета_ приятелки!  
Бз, здравей душата! утре живот и здраве очи в очи!
Анджи, честита придобивка Бонусът към книгата (Мевляна)е определено по_интересен от гледна точка на историческия принос_наследство на тези земи Мевляна е страааашен и много добре познат в Америка и Европа, даже по_добре отколкото в свои земи : "Ким олурсан ол гел" (Kim olursan ol gel!): Който (какъвто) и да си, ела! /  Я олдуун гиби гьорюн, я да гьорюндююн гиби ол! (Ya olduğun gibi görün, ya da göründüğün gibi ol!: Бъди такъв какъвто изглеждаш или изглеждай такъв, какъвто си! Голям философ и мистик( )

като се заговорихме за турска поезия, да ви кажа за едно стихотворение, което е тъжно, но е сред най-силно впечатляващите в турската поезия - заради поетът, заради историята и заради детайлната картина, която извиква, без да е детайлно самото описание.

английският превод е по-добър от този, който аз бих направила, но ако все пак някой държи да е  на български ще се опитам да го преведа.

Привет на всички и от мен
Като стана въпрос за продавачи те май повечето вече са нелюбезни.Да не кажа ,че едва ли не ще те набият защото си влезнала в магазина и прекъсваш спокойствието им.
Преди няколко години за една коледа обикалях магазините и исках да си купя нещо.Понеже съм пълна ,когато питах има ли по-голям номер,всечки продавачки с такова пренебрежение ме поглеждаха и казваха троснато и надуто''НЕ НЯМАМЕ НИЩО,КОЕТО ДА ВИ СТАНЕ.''
И до тук с любезните продавачки.Виж в Турция друго яче стоят нещата.Още от улицата почват да те дърпат и да те приканват да си купиш нещо от тях,а ако нямят кяквото търсиш веднага намират при кой да те пратят.
Еееееехххххх,колко различни светове.С всеки изминал ден се възхищавам все повече на турския народ.Било то от приказките на Ердал(моят любим),от сериалите и от всичко което чета.

охххх, това с големите размери е страшно гадно.... аз не съм пълна, а съм си направо дебела. та тези продавачки ме гледат, сякаш нямам право да живея щом не ми стават стандартните размери. мъка, мъка, мъка.... и голям смях