Януарските деца са нашите писани яйца

Манана, честити ходещи крачета!  

Ели, въпросът, който повдигаш, има много измерения. Не знам къде сме се сбъркали по пътя, не мога да обвинявам, но когато аз бях дете, край мен нямаше деца с увреждания. Имахме само 1 съученик в периода до 5-6 клас и то не в нашия клас. Всички му се подиграваха, никой - дори учител - не ни обясняваше как да се държим с него. Не знам защо са криели всички тези деца и ми става мъчно - за всички предразсъдъци, за чукането на дърво, за плюенето в пазва и извръщането на глава...

Инак няма какво да се гордея, че дъщеря ми си играе с едно момченце с проблеми от аутистичния спектър в квартала. Няма нищо странно в това - децата са деца и нямат тези страхове, които имаме ние! За нея той е просто приятел, както много други! С едни намират общ "език в игрите", с други не. Точка. Иска ми се по-често да вижда дечица с проблеми и да общува с тях, за да се научи да ги приема, а не като мен на дърти години да започне да си отваря очите за истините в живота. Аз наистина преди да забременея и да се заровя в бг-мамма нямах представа, че същестувуват домове като Могилино и че всъщност от погледите ни има скрити и изоставени толкова болни деца!

Веднъж в градинката на Св. Троица видях група майки с деца в инвалидни колички - бяха 3 или 4. Какво направих ли? Гледах ги втренчено, чудех се как тези жени намират тия сили и как успяват с 1 заплата да отглеждат децата си, да им купуват консумативи, лекарства и да отделят и за рехабилитация. Хем ми се искаше да ида да ги заговоря, хем не посмях. Какво да им кажа? Да ги питам от какво имат нужда ли? Много исках, ама това как ще се изтълкува от тях? Да ги питам как се справят ли? И да им разраня сърцата отново...

Много, много трябва да се пише и да се говори, докато и у нас стане така, както Мопси описва...

Отплеснах се, извинете ме!

 

Ели, момичетата са изказали и много от моите мисли по темата за децата. С НИм се покриваме в разсъжденията.
Хубавото е, че вече много семейства не крият децата си с "проблеми", и те са човешки същества като всички останали. Животът им е затруднен, поради лоша инфраструктура за специфичните им нужди, поради ограничената им мобилност, контакти и пр. Голяма част от тях биха били самостоятелни, ако средата им позволяваше това.
Мислили ли сте да организирате празник навън? Да поканите странични хора, балони, лека почерпка за всички ...
Направете това, което е най-добре са децата, направете го така, че да не се стресират. Вие ги познавате най-добре
Възрастните лека полека променят отношението си към "невидимите" хора, а децата никога не са ги приемали за болни или различни. Така че, има надежда
Пожелавам ви успех, защото това е труден път, който всички ние в нашето общество трябва да извървим!   

Ман, честито ти проходило момченце! Целувки! 

Здравейте девойки. Ние с Габи сме  в болница. Ще се загубя за известно, та стискайте палци да ни изпишат бързо

   О,Цвета!Какво му е на Габи?
   Дано ви излекуват по-бързо!

Цвета и Габи са в детската белодробна болница (ако правилно го изписвам), като той е с диагноза бронхиолит и е на инхалации с Вентолин и АБ. Тъй като е много малък и поради ситуацията при раждането, са решили да ги приемат и да ги наблюдават стриктно до пълното му възстановяване в интензивен сектор. Миша също била с хрипове, ама нали е дърто магаре, та я оставили у дома.

Цвета звучи спокойна, ама само тя си знае какво й е отвътре. Миличките, много изстрадаха напоследък.

Ах, ах, миличкия Габи! Цвет, бързо да оздравява! 

Честито проходило момченце, Ман!  Сега верно дупе да ти е яко, ще се изфиниш съвсем без време! 

Норче, замисли ме... как бих реагирала- в никакъв случай не бих извърнала глава. Но усещането ми е едно такова неудобно, чувствам се по някакъв начин виновна, че имам нещо, което тези хора нямат. Знам, че не е основателно, но е такова и може би е следствие на редките контакти. Бих пуснала Пресиян да си играе с дечица с увреждания, даже бих го поощрила. Ох, много неща ми се въртят. Тези дечица, въпреки че са си дечица, са различни... или може би стават такива като поотраснат, за което ние, обществото сме виновни. Някак при общуването би ме било страх да не ги накарам да мислят, че общуваме с тях от съжаление... объркано стана май.

И още една мисъл, от която настръхвам - децата са много жестоки. Ужасявам се, като си представя какви неща може да си кажат помежду си... ясна бях, няма да изпадам в детайли.

Мацки, не мисля, че е до обучение  . Отношението към различните са си първите 7 години, ценностната система на човек. А също и по-чести срещи, за да може да се свикне с тези хора (Ним го е описала по-добре).

Цвет, Габи е силен мъж, ще се оправи! 

Здравейте мацки. Моите юнаци от днес на АБ. Хич и не смея повече да караме на хомеопатия с тая хрема нестихваща, която поражда почти непрекъсната кашлица  и температура Аз също се влача едва, едва, но нямам възможността да легна и цял ден да не мръдна от леглото 
Цвета, стискам палци с Габи скоро да сте си у дома  Да ви прави впечатление, че тая година вирусите са много по-свирепи от предходни 
Ели не знам какво да ти кажа ... На морето до нас имаше момченце със синдром на Даун. Приемахме го съвсем нормално, Веско също - играеше си с него, опитвахме се да разговаряме, доколкото ни беше възможно. Това, което ми направи впечатление е, че неговата майка се притесняваше то да контактува с нас  Иначе ми се струва, че ще приема напълно нормално, че някой, който природата е отредила да бъде по-различен от нас, се разхожда сред нас. Всеки има право свободно да се разхожда, забавлява и т.н. По скоро би ме било страх, че аз ще бъда отхвърлена, защото хората в неравностойно положение се страхуват, че всеки опит за контакт е опит да бъдат наранени.
Клеми интересно четиво си предложила мацко  Да го търся ли в клюкарника 
Деска поне видя какво те чака след някой и друг месец 

Оххх, стискам палци на Габи и Цвета.  
И на всички други болни мъничета и майките им  

Анджи ние сме правили тържество с торта, балони, игри, на което децата присъстваха, защото едното от тях имаше рожден ден. Това беше първият им сблъсък с много различни от тях деца и възрастни. Реакцията - уникална. За първи  път видях две от тях да се усмихват, чувайки, че около тях се случва нещо интересно.
Освен това, когато ги изкараме в сензорната градина, могат да идват и деца и майки от квартала и да се забавляват заедно, вратата на градината е отворено, те го знаят и вече идват.
Освен това, вече казах преди време, две от тях ходят в МАСОВО училище, не в помощно.

И нещо, което ми напави много силно впечатление вчера - това, че две деца са с увреждания, не означава автоматично, че те могат да се харесат и да са приятели. Точно затова, трябва да имат право на избор и да се срещат и с различни от тях деца.
И приключвам по темата, но ще досаждам и ще ви държа в течение.  

Ох, мацкиии, тази година наистина всички се натръшкаха от вируси.  Струва ми се, че е поради това, че 99% от децата вече не са изолирани в домашна обстановка, а не поради естеството на вирусите.
Ман,язък, а можехме да пием. Не съм пускала в клю-то, не ми се занимава.
Цвета,почти бях сигурна, че така ще стане...много е малък, за да издържи без да се предаде. Стискам палци бързо да ви изпишат. 

Манана, честито то проходило момче   Устремен и все напред да върви

Мойте девойки са с херпангина Писна ми да не ви казвам на кое от тези болести. Ходиха само седмица на градина и ми Биш го довлачи, а Ая се зарази и сега вече има Т

За различните - никога не ми е минавало през ума, че може някой да страни от такива деца, а и да не позволява на децата си да общуват с деца с увреждания. Ако някой го прави, то за мен това е признак на тъпота! Сега като се замисля, освен с даунчета не сме се сблъсквали с други дечица с увреждания.

Ох, Цвета и тя бая си изпати Габи е борец, ама като гледам се е метнал на майка си    
 

Оф, Сту, бързо да оздравяват! 
У нас е същото положение, една седмица единия, на следващата другия е болен като Ники е по-кекав и по-бавно оздравява 

Официално абдикирам от клюкарското съсловие - изтървала съм цяла тема за Ива в клюкарника   
Ив 

Миличкият Габи! Надявам се под лекарско наблюдение бързо да се излекува и да се приберат в къщи с мама. 

Сту, бързо оздравяване на твоите момиченца 

На всички болнички от сърце желая бързо оправяне и никакви усложнения!