За човек който познаваш от два месеца не можеш да кажеш, че изпитваш любов. Това може да е тръпка, страст, хормони, фантазии...
Истинската любов е преди всичко решение. Обичаш не защото обекта на любовта ти е най-добрия, защото е най-красивия, защото има невероятна стойка. Просто го обичаш. Ако обичаш някого ти не би го наранил по никакъв начин. Аз не бих могла да се влюбя в някой друг, защото съм наясно, че и на другия му миришат чорапите, че не мога да съм сигурна, че неговите чувства няма да са преходни и това че сега ме кефи не означава, че ще мога да живея с него...
Това не означава, че любимия не ме ядосва, настъпва по мазолите или не покрива очакванията ми, моята любов е константа.
Любовта е посвещение.
Любовта е да можеш да дадеш живота си за другия. В по-практичен вариант, да "умреш" за своите си желания, мечти, удоволствия...
Такива неща като живота преди и живота сега... Като решиш да живееш с някого, трябва да си наясно с какво се променя живота ти. Ако живота ти сега не ти харесва, можете да го промените заедно. Не да идва някой от вън и да искаш да си върнеш стария живот. Това означава, че носталгията е по-силна от чувствата ти към любимия... Или имаш грешна дефиниция за любов.
И накрая ще пейстна дефиницията която аз харесвам:
"4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи."
1Корнтяни 13 глава
Само че вместо бананите са ягоди