Не знам какво да ти кажа , според мен майката постъпи много детски, защото не е хубаво да взимаш едно коте, да привикне към един дом, после към друг, като си знаеш, какво ти е детето... Но пак добре , че още не е късно, котето е само на 3 месеца, въпреки, че отрано й казах да го върне веднага, щом се съмнява, че ще й се наложи...
Дъщеря й има астма, като получи астматичен пристъп и отидат при докторите, какво мислиш, че им аказават, като разберат, че гледат котка - "Разкарай котката - ВЕДНАГА!"
Аз , когато получих едни петна, също ми казаха докторите така - алергия към котки, на което им казах - "И какво предлагате - да си изхвърля котките ли - не благодаря, ако ще да умра!" Пък после се оказа псориазис, от анемията Б12 , а сега дори го няма, при положение , че беше пълно с котки доскоро у нас - двете ми котки + 4 малки. На сестра ми - преди години - също така й бяха казали - "котешка алергия", пък след това излезна алергия към някакъв плат , така че докторската омраза към котките си я знаем и могат да си я з.... о... Аз от залъка си деля да дам на котките, не спя, когато са болни, денонощно съм кърмила с хумана последните, при положение, че си бях почти отишла от този свят и едва ме спасиха в болницата, така че просто не желая да слушам на някои прости хора приказките "ама това са само едни котки", еми това само едни хора, какво хубаво мога да видя от тях, че досега не съм видяла , да знам, да се подготвя за големия миг...
Дано никога не ми се случва да изживея такава дилема, защото отсега си знам, че решението ми ще бъде в полза на ... котето... без дете и сега съм, без мъж също съм била, преди да взема моя Мечо, но без котка - досега не ми се е случвало и няма да го бъде...