Много сте мили 
Днес съм по-добре, май изгрява слънце и над моята дупка
Бях много притеснена последната седмица, като ме поча една серия от лоши случки, и като капак, вчера баща ми паднал от строежа, където работи. Той е архитект и геодезист, и отишъл да изконтролира строежа на МОЛ-а в Пловдив, и както мерел, сверявал с проекта, и се зазяпал в документацията...паднал и не могъл да помръдне. Дошла линейка, и решили, че е счупил гръбнака. Обадили се веднага на майка ми, и я извикали в Пловдив, а тя тамън беше дошла вкъщи да ми помогне с купчината за гладене, а аз с Миши бях на пазар. Майка ми от стреса хукнала към гарата и забравила ютията, и съответно се сеща след 15 мин., когато вече пътува, звъни ми, и ми съобщава първо, че баща ми е паднал и е обездвижен, и после, да бягам вкъще, че може вече да има пожар...Луда станах от бързане, аза тати много се притесних. Слава Богу, пожар не беше станал, и тати са го оперирали и вече се движи, няма травма на гръбнака, само натрошени ръце и крака...
Но трябва да съм благодарна, че е бил малкият дявол
После вкъщи ми се случиха още куп беди, ама не ми се пише, надявам се вече да са свършили .Иначе сме добре, всички сме здрави, да чукна на дърво. Миши ме радва всеки ден с нови думички - вече казва отчетливо Чао, Тори(отвори), Таря(затваряй), Дари(ударих се), и още много. Общо взето вече комуникацията вече е по-лесна, разбирам почти всичко, което говори

Вчера много се смях, пътуваме в трамвая, и Миши си иска цицата, а аз се правя, че не разбирам: тя-"Дай Ам ам", аз не давам и питам за пореден път какво иска, за да отложа даването на цица поне докато слезем...и накрая тя много се ядоса и и ми казва ДАЙ, хваща се с двете ръце за гърдичките си, и после си вдига блузата
Ами като майка й не схваща, трябваше да онагледи
. Ти кога щеше да идваш в Русе 

.


.



и чаша аромантно кафе 