Бисквитената торта я спретнах и аз (двойна доза)
).

Брит, гледам от сега строго го раздаваш
Хавга, защо Али е в Плевен? Не я приеха в ясла ли? Пусни снимки да й се порадваме

За сега спирам - Костенури гладен .... май

Бисквитената торта я спретнах и аз (двойна доза)
).



И аз 6 месеца живях между София и Горна Оряховица. Бях се превърнала в катунар. Дрехите и багажа ми беше в раници и сакове. Непрекъснато пътувах, а моментите ми с Денис бяха откраднати мигове. Пропуснах първото зъбче, пропуснах прохождането и детето ми ме наричаше "БАБО".
Гледаха го прекрасно, за което ще им бъда цял живот благодарна, но не беше при мен. От мен съвет, пусни я на ясла, защото няма да свикнеш с това, че не е при теб. От около месец Денис си е при мен, ходи на ясла, а аз макар и доста уморена съм мноооого щастлива.



(защото беше състезателна количка).Зъбите ни са вече 16 и много обича да си ги показва с усмивка до ушите
За говоренето хич го няма,само ъ-ка и а-ка и сочи с пръст.Мерки и теглилки скоро не сме засичали,сега в четвъртък ще ходим на консултация и ще пиша,но си ми е слабичко детенцето,и бузките му се стопиха вече.
Вечерта ходихме на караоке клуб и се надивяхме на воля
относни наргилето и аз залагам на ябълка с мляко; един приятел пуши такова на караокето
и аз те мислих; дано скоро всичко се нареди и си вземеш детенцето при теб 

).По-лошото е,че детето ,което преди се хранеше с апетит сега не иска нищо освен мляко и по няколко хапки твърда храна,ако се правя на клоун.Както ви писах тук няма детска кухня и се виждам в чудо ккаво да готвя всеки ден,което от своя страна става по нощите.През деня като се изнервя и си го изкарвам на мъжа ми,който се опитва много да ми помага,но все пак ходи на работа.Да не говорим ,че за "романтика" грам време не остава........та така стига съм се оплаквала...Като казах на мъжа ми,че или ще хвърля Дара в реката или аз ще скоча 


.
. И за Мамадона ми беше много мъчно, но вие сте силни момичета
.
.
Изпуснах една стълба и полетяхме надолу. За да предпазя Пуканката от удар се сгромолясах на колена. Слава Богу за децата мина само с уплаха, но моите колена са в ужасно състояние и боляяяят.
Пак беше малкия дявол де. А ако щете ми вярвайте, но това е било най-големия ми кошмар винаги като слизам по стълбите (асансьор нямаме) и то да вземе да се случи. 

И това ще мине, а и вие с Дони сте силни жени.
Аз няма да забравя как ревах като магарица, когато лятото имаше вариант да оставя децата за цял месец в Бургас. 



. Като паднахме, съм си подложила двете ръце под него, иначе не ми се мисли:ooooh:,. Бяха ми обелени колената и лактите. Детето не успя да се удари, разплака се. Щеше да ми се пръсне сърцето от уплаха
, и аз ходих след това на църкава. Както казваш бил е малкия дявол.
Добре, че не повлякох детето... И аз се плаша от стълби, че рядко, но много качествено падам
Като тинейджърка пък паднах на една тераса, бях седнала на парапета и си закачих краката между пръчките и се клатя напред назад, че по едно време не усетих как полетях към пода...
2 години после имах белег на крака
А най-смешното ми падане беше като ученичка с едно гадже
зимата лед, студ вървим хванати за ръка и аз като се подхлъзнах, аз по очи, той по гръб, ама не си пускаме ръцете 
Ние ще пропуснем и тази година, на зима обаче трябва да си спретнем родова среща 


Разминахме се за малко предния път, но другия непременно ще се видим