и още една
малко по-бебешкаа ето и една забавна
Весел и усмихнат ден, макар и мразовит на всички мами и дечица! честито на празнуващите!
малко по-бебешка

Снощи лекарката като водихме Вальо на преглед ( има и ангина + варицелата
Но всеки човек си има различни приоритети и виждания за живота!
Е, сега отиваме при свеки; като си го е възпитала така сега ще ни търпи всички. Аз и да искам нямам друг избор за момента, при баща ми няма място, пък и чака гости за 2ва дена тази вечер. И ако сега след всичко това майка му си замълчи ще остана като гръмната! Аз вече ще си мълча и ще си гледам мирно и кротко детето, те да се оправят. Като тръгне на ясла дребчо и си намеря хубава работа така добре ще му бия шуба, че свят ще му се завие.


Сутринта стана с 37.9 Т и се наложи да си остане в къщи, за да го заведа на лекар. Обаче както се сещате по закона за всеобща гадост днес е карнавала за Хелоуин.
Бяха страшни драми и панаири сутринта, че и със страшен костюм се бяхме издокарали, ама....Ходихме до лекарката, висяхме пред кабинета от 9 до 11
Купих един Осцилококцинум за Денис, дано поне на него му се размине
Днес ще пътуваме за Горна, че ще оставяме Денис на свеки за 2 седмици, дано по пътя не го прихване като пътуваме в една кола
На вас приятен уикенд, пазете си здравето и до понеделник! 
При тоя номер от днес, просто нямаше да е жив вече
И как сега в тоя студ ще се пренасяш с малкото дете и къде ще отидеш?
Това със свекърва ти нали знаеш че не е вариант
/. Всичко се връща в този живот и не наказан няма да остане, а да не говорим, че най-голямото му наказание ще бъде детето да го заплюе!
или да го прави от разтояние и то финансово, а като гледам това не му е присъщо та не знам... 
Тази шарка ми съсипа детенцето, днес пак има температура и пъпките продължават да излизат
На всичко отгоре и тази ангина... тъкмо се похвалих, че от януари не е пил АБ и хоп

Мисля си, че не заслужават чак толкова внимание и обсъждане...Шегата настрана-трудно е съжителството с друг, а пък ако този "друг" се окаже и рядък чешит, вече си е сериозно...Знам само, че компромиси трябва да се правят, но до време и трябва някакъв праг на търпимост, над който не си струва да се бори човек за една връзка...Имам край себе си много примери за провалени животи както от прекалено много компромиси, така и от пълната липса на такива и демонстрации на инат...Онзи ден чух едно много хубаво изказване по ТВ от журналистът Георги Тошев; беше нещо от сорта, че най-добре може да се прецени дали си с правилния човек след като страстта си отиде. Ако, след нея останат любов, приятелство, опора, нежност, доверие и т.н., значи това е Точния човек, с който трябва да остарееш...Аз наистина си се представям и след 40 години с този мъж, въпреки, че и ние сме минали през какво ли не...
Аз съм лаик в тази област, но имам претенции да съм естет-разбирам и ценя красивото 


И въпреки това знам, че трябва да намеря сили и да я отпразнувам както трябва-това ще е първата Коледа за Мари вече като малко полуразбиращо човече, първа Коледа от 8 години с брат ми, който толкова ми липсваше....и първа Коледа без непрежалимия ми татко
. Толкова е сложен живота, мамка му! Аз винаги съм била вярваща, макар, че отраснах в семейство на атеисти, но напоследък избягвам да влизам в църква, защото се чувствам лицемерка...Трябва ми време, за да успея да си върна Вярата...

, а по тялото нямаше празно място, та си представям пък в комбинация с ангита колко е гадно
За ангината много добре действа Тантум Верде спрей, ако случайно не си го взела бягай до аптеката.
аз съм на същото мнение за "по-лошите" ни половинки. Аз също на дърти години все с този човек се виждам. Не че няма огън и дим, ама какво е къщата без него
Супер си ми е той
А за Коледа, какво да ти кажа
Някак си Господ винаги балансира нещата. Баща ти няма да го има, но пък брат ти си е тук, а и вълнението на децата, първите реакции на Мари като види снега и светлинките на елхата смятам, че ще стоплят достатъчно сърцето си и ще повярваш пак че на Коледа стават чудеса!!! Не забравяй и нашето чудо преди две Коледи
...
) съм била винаги атеист, но вярвам, че има нещо, някаква сила, която някои наричат бог, съдба или с друга думичка... която подрежда живота ни
Да ви кажа сега сряда какво ми ни се случи, излизам да простирам на терасата, Вальо лежи на спалнята с Т, Кирил снове между мен и батко си... влиза...излиза... докато в един момент не бутна вратата да я затваря, а ръчичката му се заклещи между вратата и стената, аз като бутна и го прищипвам още повече, трябва той да си я дръпне, а то милото като не разбира и реве и се бута към мен... добре, че беше Вальо, извиках му да стане и лекичко да го дръпне назад... Тогава се замислих, какво нещо щеше да стане, ако бях сама
Та мисълта ми беше, че всичко е предопределено в този живот и както има една груба приказка: Ако ти е писано да се обесиш, не можеш да се удавиш... И така човек трудно контролира някои ситуации, тогава поглеждаме от друг ъгъл на нещата и всичко изглежда всякаш подредено, макар и в друг порядък...

