Докторантурата

То нашата акредитационна система от НАОА често пъти се завишава поради обясними субективни причини. Важното е да се вземе под внимание НЕ националната акредитация, а международната, защото при последната обективността в оценяването е в максимална степен. Предполагам проблемът е по-скоро финансов и затова се стремиш да запишеш докторантура в АУ в Пловдив - лошо няма. Но според мен, ако целиш да придобиеш ОНС Доктор, то по-добре ще да е в университет, който има висок международен рейтинг. Засега у нас това е единствено СУ - той, според последната Европейска класация, е на 321 място, следващият наш университет е НБУ, но... на 2400 и някое си! Оттук можеш да си направиш изводите АУ на кое място е в класацията. Шанс на АУ не можеш да дадеш, а по-скоро дай шанс на себе си да отделиш 3 години и половина в нормален университет. Все пак, според т.нар. Болонски процес, състоял се в началото на 90-те години на миналия век, се стигна до споразумение всички страни-членки на ЕС да признават дипломите за средно и висше образование в това число и докторатите. Следователно и дипломата ти, дай Боже, за доктор ще се признава на територията на ЕС, че и извън нейните предели. Но има едно голямо НО! Колкото е по-престижен университетът, толкова и възпитаниците му се по-котират като специалисти. Това го знам от личен опит. Спомням си, че веднага, когато докторирах бях на една конференция в Австрия заедно с един мой колега, който също докторира в същата област като моята, но в Шуменския университет. Веднага се направи преценка кой е доктор на СУ и на ШУ. Не казвам, че е бил посредствен доктор, но все пак името на даден университет говори сам по себе си. Ето защо ти препоръчвам да докторираш в авторитетен университет. Вярно е, че в БГ образованието е силно занижено, но това е отделен въпрос. Но това е Минке положението... Най-добре е в чужбина!

Интересно, кой я направи тази преценка и в какво се изразяваше тя? Австрийските ви колеги с нещо показаха, че името СУ нещо им говори, а името ШУ - не? Това ще да е нещо ново.

Осъзнавам че си  прав по отношение на всичко казано до сега.Чуждестранната репутация е за предпочитане пред нашата. Но нима реалността е толкова фрапиращо жестока, че да оставя името на университета да представя човека (докторант). Нима качествата и способностите  не се ценят. Май някак съм се отнесла далеч от реалността! От  пребиването ми отвъд границите на БГ знам, че ако си чужденец в една страна никога не е лесно винаги си на  двата полюса (обичан или мразен). Не знам, когато гледам на пред в бъдещето ми се иска да преподавам. Звучи ли глупаво?

Истината е ,че не знам каква е точната причина  за избора ми - вероятно  има и финансово влияние, но него винаги го има.Все пак в живота ни парите не са най- важното нещо ,но липсат им се усеща    .Може и пък да не е толкова лошо да се върна обратно в София .
Не за първи път ми се налага да избира.Когато записвам магистратурата ми се наложи да избирам между СУ и УНСС, тогава предпочетох УНСС, но  този път знам ли... Ако продължа да си коментирам плюсовете и минусите  нищо чудно и да опитам да вземе още приемен изпит СУ.
Вкарваш ме в много дълбоки размисли за това какво да правя...и не знам накрая какво ще излезе  .

П. С -  сега погледнах в СУ имат Икономика и управление по отрасли (Аграрен сектор) само задочна бройка, а това не ми харесва.

Ами за теб явно е ново. И на колегите от нашата област знаят какъв е цензът на тези от СУ и на останалите ВУЗове по отношение на научната им област. А ако ти е интересно, ще те запозная на лични. Нека се замислим: дипломата по Инф. технологии еднаква ли е като ценз от тази в СУ и УНИБИТ? Айде поомувай над това. Аман от философи...

Виж, това, което казах е лично мое мнение и на никого не целя да го наложа. Задочната форма е кофти, защото няма стипендия, която е в размер на 450 лв месечно. За съжаление финансовият фактор е решаващ, поради което много кадърни млади хора се отказват от следване и научно израстване. Защото качественото следване изисква неимоверно много усилия, последователност, концентрация и т.н. и т.н. Да не говорим, че ако си се запътил към научна кариера това в пъти се умножава. Качественото образование изисква непременно и солидна финансова инвестиция. Парадоксалното е, че у нас има млади хора, които с цената на множество лишения и мизерства успяват да покажат блестящи резултати. Но тези резултати са с една много голяма цена: почти никакъв личен живот, никакви развлечения и прочие... Превръщат се в едни отшелници, защото с малкото средства с които разполагат, ги насочват единствено за своето образование и за никъде другаде. Направи точна преценка за себе си и направи своя избор. Ако бях на твое място, щях да отида в СУ в Стопанския факултет и щях да говоря с титуляра на дисциплината, по която е въпросната задочна докторантура. Често пъти има случаи, когато може тази задочна докторантура да се трансформира в редовна, ако, разбира се, не е запълнена някоя друга редовна докторантура. Но това става след решение на съответния Факултетния съвет. Отиди и говори с титуляра на научната дисциплина. Имаш време. И още: има и т.нар. втори прием за докторанти, който е през юни месец. Този прием е, за да се попълнят незаетите места от редовната декемврийска сесия. Често обаче се обявяват и допълнителни места. Но за всичко това трябва да попиташ на място. Не настоявам за СУ - моля да бъда правилно разбран, - но е хубаво да докторираш на хубаво място. Не че СУ е Харвард, но в БГ си е Харвард. И накрая: обръщай внимание на международната рейтингова скала на европейските университети - нашата я заеби.

Ами не, струва ми се, че ако ще "омуваме" над това, то трябва заедно да го правим и то пред всички, след като го зачекваш като важен критерий. Да, има разлика между престижни университети (като за такива обикновено се смятат първите 100 в света, не първите четиристотин и незнамсиколко, та да стигнем до СУ) и останалите, но да се твърди, че СУ е толкова известен навън, та чак чуждите ви колеги правят разлика между докторанти от СУ и такива от друг също толкова неизвестен им български университет, е смешно според мен.  Вътре в България, във вашите си общности, и то основно сред СУ-възпитаниците, има значение, но навън всичките сте им еднакви. А иначе като ценз, докторските степени от всички български университети са еднакви. Няма степен "доктор от по-така университет" все още.


Акаши - какви са плановете Ви за след докторантурата? За какво точно смятате да я използвате? Отговорът на този въпрос има голямо значение за избора Ви на университет (и да, Бобо е прав, че по-добър университет е по-добре, но в България го има и моментът с назначаването на асистенти сред "нашите" докторанти, например, така че и това трябва да се вземе под внимание).

Ами както писах по горе винаги съм искала да преподавам.Така че се стремя към това-а докъде ще стигане само живота ще покаже.Докато следвах имах една преподавателка, която беше първата която ме накара да се замисля по въпроса дали не бих искала да продължа, да се развивам в тази област.През годините благодарение на нея винаги съм  успявала не само да намирам актуална информация по въпросите които са ме вълнували ,но и ме свързвала с много хора от практиката.И така  дойде моето време ,вече мога да опитам да сбъдвам мечтата си.Сега не знам до колко ясна е представата ми за бъдещето ,но ще положа усилия за да бъда повече от асистент, а за това ми трябва докторска степен.Не се заблуждавам, че ще е лесно. Знам че ще е трудно.Всеки преподавател си пази часовете и даже и да имаш късмет да те остави да водиш може накрая да не ти  ги признаят.През повече време вероятно го играеш момче/момиче за всичко.Правиш каквото ти кажат и когато ти кажат .А междувременно четеш,учиш, пишеш...Съответно има и много преподаватели ,които са пред пенсия или вече са пенсионери ,но си пазят местата- все пак имат клас прослужено време и много други облаги. Но някои хубав ден може и да пробиеш.Реалността е такава, че където и да си се бориш.Ако знаеш към какво се стремиш и си сигурен че го искаш  ще се наложи да се бориш и да правиш определени компромиси. А пък и през годините докато се мъчиш над дисертацията можеш да се запознаваш с хора , да създаваш връзки.
Предполагам че някои минал по този път има по реална представа за нещата.Това беше и причината да почна да пиша тук.Между това как ти е представяно нещо и това с какво се сблъскваш в действителност има разлика.Четенето  на  нещата тук ми дава и други гледни точки и подготовка за това какво предстои  . Затова се радвам ,че отговаряте. Благодаря  .

Яна, определено тонът ти НЕ ми харесва, поради което спирам занапред да отговарям на коментарите ти. Заядливият ти тон може да върви в чужбина, но на мен не ми се нрави. Види се, че си "хванала дедо Боже за шлифера" като си завършила в чужбина и си станала преподавател в университет. Аз, като простосмъртен доктор на СУ, не бих си и помислил да омаловажавам твоето високо и компетентно мнение. Като сме ти еднакви всички тук, що тогава не ни оставиш да си тънем в мизерията?! И ще допълня само, че факултета, който съм завършил и ценза, който съм получил от него е ВСЕПРИЗНАТ АБСОЛЮТНО НАВСЯКЪДЕ поради ред причини. Едната, от които е, че моите преподаватели водят курсове в Сорбоната, Оксфорд, Кеймбридж..., да продължавам ли? Така че, като не си в час недей да философстваш високомерно. Адски ми е неприятно да водя диалог с хора, които са толкова надменни, че се вземат за Платон и Айнщайн наедно. Няколко пъти ПОДЧЕРТАХ пред момичето, което търси отговор на своите въпроси, че моето мнение по отношение на университетите НЕ го налагам на никого!!! Явно, че в подобни форуми има субекти като теб, които при всяко несъгласие почват да се държат надменно и да размахват пръстче. Това обаче, ако минава пред други твои познати, близки и прочие, пред мен твърдо не. Пожелавам ти с твоя характер след няколко години да станеш и нобелист. Честно!

Сега към девойката: един съвет от мен.
Не разбрах сега от теб, ти искаш да станеш преподавател или искаш да градиш наука? За университет е наложително да станеш доктор, за да упражняваш преподавателска дейност. НО! Преди всичко университетският учен е ДЛЪЖЕН  да твори наука, а не да преподава едни и същи лекции цял живот. Преподаването идва от само себе си. Познавам много университетски преподаватели, които с цената на всичко са успели да станат такива, но през 30-годишния си стаж, че и повече, имат около 20-на публикацийки и то измъчени! С други думи: трябва да се твори наука, за да се развива, а преподаването съвсем закономерно си идва. Така че нека науката бъде водещият фактор у теб, а не самото преподаване. Успех ти пожелавам и попътен вятър!

Дамата, която при всеки удобен случай влиза в пререкания с мен, нека ти съдейства със стипендия и те изтегли в чужбина при нея. Тя е на достатъчно високи позиции - така поне съдя предвид своеобразния пиедестал, на който се е качила, - за да те поеме. Пък и тя май е завършила такъв университет, който влиза в 100-те...

Благодаря

Нали научният ти ръководител беше идиот, който бил написал само някакви си 15 статии? Това са твоите думи. В три страници постове обясняваш колко зле е положението в България, защото преподавателите (явно твоите) са захлупени старци, които не ценят младия ти гений. А сега изведнъж не било всъщност толкова зле, водели курсове в Сорбоната.

Радвам се, че тонът ми не ти харесва. Сега знаеш колко надменно звучи твоят тон, когато арогантно обясняваш на мен и на другите, учили в чужбина, как точно стоят нещата в нашите държави. Не храня особени надежди, че ще се размислиш много-много, но кой знае, може да ме изненадаш. Иначе реакцията ти с нищо не ме изненадва, типична е - ти можеш да ръсиш определения на килограм за други университети (НБУ бил виц, АУ бил умрял), нищо, че в тези университети също има и преподаватели от чужбина, и програми за сътрудничество, и какво ли още не, но никак не ти харесва някой друг да прави същото по отношение на твоята алма матер. Неудоволствието от разговора е взаимно - и аз не мога да понасям надути момченца, които са решили, че те "са запознати" с неща, от които хабер си нямат и всички са длъжни да ги възприемат сериозно. Правя си труда да ти  опонирам, защото аз съм учител - това ми е работата, да упорствам, когато някой има нужда да бъде научен на нещо. Не че нещо влиза, така като гледам, но кой знае - след време и малко житейски опит, дай боже навън, че да можеш да погледнеш нещата от друга гледна точка, може и да разбереш за какво говорим и аз, и Девора, и Макарон. Дано.

На акаши не мога да давам съвети, защото тя не е в моята област. В темата пишат достатъчно икономисти, които биха могли да я насочат далеч по-добре.

Яна, учителко "любима", ти си гордостта на България! Как можах аз нещастният идиот да ти опонирам?! Ти, която си светило на световната наука! Моят професор е тъпанар, но останалите са на ниво и то на достатъчно. И ако обичаш, не ме наричай подигравателно "момченце", защото не съм ти ученик или студент. Вярно е, че този форум, за съжаление, е загуба на време... Предложих няколко концепции за работа, защото виждам, че има млади доктори, които работят като продавачи и прочие дейности. Ти постоянно контрираш от позицията на - видите ли - аз коя съм, а вие кои сте. Като не даваш съвет, а само контрираш, тогава недей да опропастяваш всяка идея. Ти си поредното доказателство за човек с диагноза "учител". Не желая повече да говоря с теб. Пък и ти говориш само с людие, които искаш да ти правят само евала, защото си голямата работа. 

При нас (в БАН) нямаше опция да си самоосигуряващ се по време на редовна докторантура. Съответно няма трудов стаж за 3-те години. Зачитат се за стаж по специалността, т.е. се отразяват на заплатата.

А ти всъщност защо задаваш този въпрос?

Пред тебе има много варианти:
1. Можеш да учиш успоредно с работенето.
Познавам докторант по право, който работи в дилинга на една от големите банки. Докторантура още не значи, че искаш да се отдадеш на университета. Спокойно можеш да учиш и да си правиш изследванията успоредно с частна практика или заетост като служител в голяма компания.

2. Можеш да си преподавател и да се отдадеш изцяло на изследвания.
Това си е твоят избор и е нормално възпитаните хора да го уважават. Финансовата ти реализация зависи от сферата, специалността, целта, поради която записваш докторантурата, какво смяташ да правиш с тези знания. Най-общо казано зависи от тебе самата.

Рози и рози е много права! Дори адски много права!!! Аз познавах един докторант, вече доктор, който докторираше в областта на психологията и успоредно с това работеше в отдел Човешки ресурси в Технополис - Коко Шпионката го наричаха. Дори беше ръководител на отдела. Успяваше да съчетава отлично задълженията си на докторант и работник. Сега придоби много опит и отиде в по-голяма Компания да работи, и то за твърде добри пари.

Има научни обрасти, които са рентабилни от гледна точка на добра реализация на пазара на труда, не визирам научната дейност. Но има и такива, които доктората не носи абсолютно нищо, освен персонално удовлетворение и съответно... празен джоб.

Не, въпросът е, че излагаш аргументи за чужди образователни системи, които аргументи не "стъпват" на достоверна информация. И го правиш с убеденост, увереност и самочувствие, което ги прави да звучат убедителни, освен ако човек не е бил в системата на съответната държава. Аз, примерно, не познавам българската образователна система достатъчно, за да правя смели изказвания. Някой бъдещ докторант може да се подведе така.

И да, елитните университети са в топ 100, но това е само един от факторите.