Докторантурата

Здравейте, искам да попитам нещо и ще бъда много благодарна ако някой може да ми отговори!  
Докторант съм в БАН, миналата година - декември отложих (поради заболяване на член от семейството ми, не поради бременност/майчинство) с една година (до 15 декември 2015), преди няколко дни родих и честно казано ми се вижда абсолютно нереалистично да мога да предам до декември.
Въпросът ми е - дали имам право на още някакво отлагане освен тази една година, която вече е към края си и дали ако съм взела всичките си изпити могат да ме отчислят с право на защита, въпреки че няма да съм предала самия текст на дисертацията си?

Шехина, конкурсите за главни асистенти (и още повече за доценти) обикновено имат предварително одобрен кандидат; и преди е било така, и сега е същото. Можеш, разбира се, да се пробваш, но има голяма вероятност да останеш разочарована. Пробата не вярвам да доведе до сериозни негативни последици (академичната общност да те изолира или нещо такова, защото си объркала намеренията им), ще ти донесе само личен дискомфорт. По-реалистичният път е следният: опитваш да бъдеш назначена като асистент (не главен, а само асистент; преди се водеше "проучвател", "сътрудник" и пр. нелепи понятия); ще е под квалификацията ти, но е по-вероятен път за израстване. Така аз бях "проучвател" в продължение на 4 години след докторат. Обикновено обаче сроковете са по-кратки, до година (ти) обявяват конкурс и те правят главен асистент. Това се отнася включително и за вътрешните кандидати на институцията (и те чакат, рядко стават направо главни асистенти); какво остава за външните кандидати... Въпросът е как да се внедриш някак като асистент: обикновено става с лични контакти, за съжаление; те не са непременно корупционни - просто искаш препоръка от научен ръководител, от авторитетно лице, което познава съответните хора в този институт; ако не познаваш такива хора, опитай лично да говориш с членове от секцията, представи им твои публикации, популяризирай заниманията си, участвай в техни конференции, изобщо създай контакти. Но пак е добре да има лице посредник.

Това е по-реалистичният и прагматичен път; така обикновено нещата се получават - с повече или с по-малко чакане. Разбира се, винаги има изключения, включително и щастливи: при мен например нещата се развиха така, че не ползвах посредничества и "връзки" от описания по-горе характер. Просто отидох в Централно управление и сигнализирах за ситуацията си и всички неправомерности около нея; така "отгоре" решиха случая, а не притворно, подмолно, връзкарски. Но ако човек не иска да влиза в челни битки, избира другия път; той не е срамен, ако става въпрос за талантлив човек, от когото науката би имала полза.

Аглая Епанчина , от много време ти дължа благодарности за адекватно и полезно включване по моите проблеми Благодаря ти за споделения опит наистина - само не знам дали реално има подобни конкурси вече за асистенти в БАН - виждам, че в научния им състав още фигурират хора на длъжност "специалист" и пр., а не виждам да има конкурси за подобни длъжности изобщо, мога да се сетя каква е причината Както и да е, няма да спра да упорствам, дано в един момент има резултат от ината ми и желанието да се занимавам именно с това

Привет.

Някъде по-назад имаше въпрос за самостоятелната докторантура. Ако още някой се вълнува, пак да пише, защото не знам дали ще се прочете така или иначе, че да отговоря изчерпателно сега.

Относно амбициите, глас се става много трудно и почти само ако те поканят. Но защо да си глас, като може да си само ас? Асистентите преподават или водят упражнения и пак могат да се занимават с това, но им остава време и за други неща.

Така например аз работя в национална медия, имам време за самостоятелна докторантура и ще преподавам в частно училище, а догодина, може и във ВУЗ-а.

За бъдеще обаче, ако имам възможност или има място, бих предпочел (в СУ) асистентско място и това е. Имам достатъчно трудов стаж и опит във филологията и медиите, за да мога да науча на нещо идните поколения, но нямам амбиции за чиста наука и влизане в системата с доцентури.

Най-малкото защото трудовият договор с асистента е срочен и не може да бъде подновен. За гл. ас. е безсрочен и ти дава малко или много сигурност. След това ако искаш може и да не растеш. Ако просто "правенето" на наука не те влече - не пишеш хабилитационен труд и толкова.

Окей, да го наречем така, правенето на наука ме влече до една степен, а не е главното ми занимание.

Затова съм готов да си чопля в моята област и изследвания като същевременно преподавам натрупания опит и знания.

В моята катедра и глас са много напред в материала обаче.

Здравей,
Първо, трябва да си сигурна, че научният ти ръководител наистина иска да работи с теб:) не просто да се усмихва и да си любезен:) Второ - трябва да представиш разработен труд малко над средата или почти готов. Принципът е един и същ. Подава се молба за докторантура на самостоятелна подготовка и се внася текста, който имаш. Плаща се такса разглеждане на молбата, в случая на СУ - една минимална работна заплата от 360 лева.

В едномесечен срок катедрата, към която искаш да се зачислиш, разглежда труда и насрочва заседание, на което те кани. Ти си представяш темата, обсъждате я, решават ДАЛИ ИСКАТ да работиш по нея, или НЕ. И гласуват. Ако всичко е ок, ти гласуват ДА и тръгва процедурата. Плащаш (в СУ) 3 минимални работни заплати на година за три години и си освободена от няколкото вътрешни изпита + език. Трябва да се явиш само на вътрешния докторантски изпит, който обикновено е върху работата ти. Нямаш права на редовен студент, а права на задочен, демек - никакви.

И така:) В СУ е най-евтино. Във ВТУ беше 800 лева таксата и после големи, в НБУ беше 1500 на семестър - демек 3000 на година...

Благодаря за информацията Не знаех, че самостоятелните докторанти нямат вътрешни изпити. Докторският минимум само един изпит ли включва? Изпит по чужд език няма ли? Мисля, че научният ми ръководител наистина е отзивчив, не е само от куртоазия. Отговаря ми на въпросите по Скайп, заангажира се с мен без да му е работа това. А колко често се ходи в университета? Аз съм на 5 часа път с кола и ако често трябва да пътувам ще ми е доста трудно .

Реално зависи от специалността, която си ти. Ако изследванията ти предполагат работа в лаборатория, може да трябва да ходиш. Различни катедри по различен начин спазват правилата. Някои може понякога да те викат на катедрени съвети веднъж месечно, или да си квестор, но тези неща може и да не се спазват.

Докторантът на самостоятелна подготовка реално е точно такъв - на самостоятелна подготовка, но има пълните ресурси на университета. Нямаш вътрешни изпити, само един - докторантския минимум. Нямаш ЕЗИК поради някаква причина. Веднъж годишно пишеш своя план и нищо повече.

Но пак зависи от университета и от специалността ти. Имаш право и да преподаваш там някакви часове, но пак се уточнява допълнително.

Ако кажеш университет или катедра, може да знаем повече.

Благодаря за разясненията.    
Специалността ми е  Икономика и управление на индустрията. Не казвам Университета от
суеверие. Като ми харесат теоретичната част и ме зачислят ще се похваля.

Стискам ти палци скоро да се похвалиш:)

Привет на всички , не съм писала отдавна - все още нямам постоянна позиция, но ми предложиха работа като редактор в онлайн списание от типа open access и бързам да споделя за една възможност за желаещите от вас да публикуват. Накратко, издателството планира пускането на 10 международни списания, скоро ще бъдат регистрирани техните ISSN номера, очаква се първите броеве да бъдат достъпни онлайн в началото на 2016 г. Списанията са сериозни, текстовете подлеждат на peer-review от специалисти в отделните направления. Очаква се докладите да са с обем 7-17 с. и да са на английски, руски, немски или български език (разбира се, публикацията на чужд език прави по-вероятно текстът да достигне до по-широк кръг читатели). Списанията са 10 на брой и са в следните направления "Хуманитани и социални науки", "Биомедицински науки и науки за човека", "Технически и естествени науки", "Изкуство и култура", "Медии и реклама", "Бизнес и управление", "Литература и лингвистика", "Право и политически науки", "Психология и психотерапия" и общо списание "Science Review", което включва всички предишни направления, но се издава единствено на английски език.

Ако се интересувате от предложението, можете да получите повече информация, както и да изпратите своите ръкописи на адреса на редколегията – мога на лични съобщения да ви дам мейл и телефон за връзка. Важно е да имате предвид, че получените до 31.12.2015 г. ръкописи ще бъдат публикувани безплатно в първите броеве на списанията за 2016 г. От 01.01.2016 г. вече ще има други условия за публикуване, които ще включват и такса, близка до тази на утвърдените вече международни open access издания. Моята препоръка е да се възползвате от предложението – безспорно трудно е за един български изследовател да намери качествени open access издания, в които да публикува, при това без да плаща за това.

Още нещо: доколкото знам, все още се набират български специалисти за редактори в изданията, така че ако имате минимум докторска степен в изброените по-горе научни направления и владеете поне един от чуждите работни езици (английски, немски, руски език), можете така също да заявите желанието си да се присъедините към редакторския екип на изданията – това ще Ви даде възможност и да публикувате в тях при специални условия и след края на годината. Ще споделям и още информация по темата, но исках да напиша това, за да имат време желаещите от вас да подготвят и изпратят ръкописите си в срок .

Благодарим за споделеното. А има ли я тази информация някъде в интернет (може би някакъв линк)?

Btw какво ти включва работата като редактор?

Благодаря за споделеното! Вероятно ще се възползвам, тъй като в момента работя по проект и на практика анализът на данните ми е кажи-речи готов, а търся място за публикация на части от изследването.