Докторантурата

Без да се засягате и вие, но колко хора са придобили докторска степен без да знаят ,не  е истина.Има докторски дисертации, в които няма изследвания, а обобщаване на данни .Въобще живеем в България.

Не виждам за какво да се засягам. Моето е минало и заминало, надявам се да съм оставил поне мъничка следа в научната си област.
Впрочем, западният (по-скоро англо-саксонският) модел за придобиване на PhD е именно обобщаване на данни.
Поздрави.

Смисълът на темата е да се задават въпроси и да се обменя информация. Всеки е на различен етап и въпросите са част от процеса. По-полезно би било, ако към тях се добавя и конкретна насока, а не само мнение.


Относно запитването за кандидат-докторантски изпити :
Ще споделя от моя опит (преди 2 години) , като имайте предвид, че има разлики според университета/ института и специалността.
Писменият изпит по специалността при мен беше около 4 часа – обикновено се развиват 2 въпроса от конспекта. Не се гони толкова обем, колкото яснота и логика – важно е да покажете, че разбирате материята, а не само да я възпроизвеждате.
Устният изпит беше по-скоро разговор с комисията. Задават въпроси по темите, понякога свързани с написаното на писмения, и се търси начин на мислене, не просто заучени отговори.
Относно изпита по език – при мен беше по-скоро на ниво разбиране и работа с текст. Имаше превод  на специализиран текст (по темата на специалността), както и въпроси-интервю (неща свързани с образованието и очакванията от докторантурата ). Не беше нещо прекалено сложно, но се очаква да имате базово ниво и да се ориентирате в терминологията.
Моят съвет е: учете по конспекта, опитвайте се да обяснявате темите със свои думи и прегледайте терминологията на чуждия език, свързана със специалността ви.
Успех!

Може ли да разкажете по-подробно за това?Интересно ми стана и не съм чувала за техният модел.Благодаря, ако го направите.

И на мен ми е много интересно да прочета по-подробно разяснение. Все си мислех, че съм добре запозната с "англосаксонския" модел, но за първи път чувам, че дисертацията няма нужда да включва оригинално изследване. Може би става въпрос за някакви определени специалности.

На момичето, което зададе въпроса, пожелавам късмет - аз имах същите въпроси преди много години, когато решавах дали да се явя на кандидат-докторантски изпит в СУ. Надявах се, че за четвърт век процедурите и очакванията са станали малко по-прозрачни.

По въпроса за англо-саксонския модел, не съм се изразил пълно, за което моля за извинение.
Естествено, че в дисертацията трябва да има личен принос, в противен случай говорим за елементарно обобщение на състоянието на науката в съответната област.
Става дума за това, че за разлика от българския модел, в САЩ, например, докторантът трябва да изложи в работата си всички известни възгледи, схващания, теории и пр. по темата, която е избрал.

ianajar, питането на DoctorToBe_PhD е по-скоро насочено към това какъв обем следва да напише при писмения изпит, как се провежда устният изпит (разговор или класически изпит) и строго ли се оценявало и трудно ли се получавало оценка 5+. Това са все въпроси, които не прилягат на кандидат за докторант, а на студент-първокурсник. Не е написал нито специалността, нито висшето учебно заведение, за които кандидатства.
Колко страници трябва да се напишат? Това е нонсенс въпрос, който е без отговор. Броят страници, първо, зависи от почерка на пишещия. Второ, обемът зависи от спецификата на специалността - в случай, че има много фактология, следва да се опише, съответно - написаното ще бъде повече. Трето, но не по значение - не броя написани страници, а съдържанието на написаното е важно.
На следващо място, с оглед липсата на информация къде и какво ще кандидатства питащият, как да му се отговори по какъв начин се провежда устния изпит?
Последното питане - колко строго се оценява и трудно ли се изкарва оценка 5+ няма нужда от коментар, още по-малко от отговор. Човек, задаващ подобни въпроси, не следва да се занимава с наука, защото тя не е в сърцето му.

Няма нищо тайно и секретно при провеждане на този вид изпити. Има общи неща, но и специфики при отделните висши учебни заведения и различните специалности. Така например, провеждането на конкурсен изпит по научната специалност „Социология” в УНСС обхваща писмен и устен изпит (общо за всички университети), но писменият изпит е разделен на два модула (специфично за тази специалност в УНСС) - писмено развиване на тема по въпрос от конспекта и развиване на социологическо есе. Повече подробности тук: https://departments.unwe.bg/soc/bg/pages/11434/кандидат-докторантски-изпит.html
В Софийския университет няма подобно разделяне на модули на писмения изпит: https://www-it.fmi.uni-sofia.bg/PhDstudents/docs/normative/pravi … /pravilnik_su.pdf
Поздрави.

Това,което сте написали е абсурдно!
Ако трябва да се направи такава библиографска справка по даден въпрос, то това за дадени области в науката би отнело години.
В дисертацията се решава конкретен проблем. Прави се справка на база достоверни източници в последните
10 -15 години .
Има дисертации по 30 страници ( в областта на математиката ) с цитирани около 20 източника и по 300 страници в философията с цитирани над 1000 източника.
Всеки източник трябва да може да бъде достъпен и независимо проверен. При положение, че все още има засекретени изследвания, не се знае дали в даден момент докторанта прави собствена разработка или се е сдобил по някакъв начин с такава информация която представя за своя.
За това на запад дисертациите се правят като работиш в някакъв екип, който работи в дадена област от години. Даден ти е проблем, който решаваш и така се спестяват научни справки, въпроси за актуалност, както и дублирания.

Кое е абсурдното в мнението ми?
На днешно време, с помощта на изкуствен интелект и дигитализацията на хартиените носители библиографска справка се прави сравнително бързо.
Защо справка на това кой и какво е написал по конкретния въпрос да се прави от достоверни източници само през последните 10-15 години? Нека си представим следната хипотеза: даден научен проблем не е решен отпреди 100 години. По въпроса са писали десетки учени, направили своите изводи. Появява се нов учен, който има за цел да реши нерешеното. Трябва ли да се ограничи до изследванията на авторите, писали само през последните 10-15 години или е нужно да се върне до трудовете на първия автор, опитал да реши проблема? При решаването на проблема новият учен стъпва върху изводите на предишните, при това следва да сравни и да намери пропуски в работите на всички, които имат принос към решаването му. Може най-първият автор да е използвал грешни методи, изводите да са му грешни и пр. В случая времевото ограничаване до 10-15 години ограничава възможностите за решаване на нерешеното.
Кой е достоверният източник? Т.е. кой е верният източник? "Светилото" в дадена научна област цитира в труда си по-стар автор. При проверка се установява, че по-старият автор изобщо не е написал цитираното или написаното от него има друг смисъл.
Некоректно Ви е сравнението в обема на дисертациите в областите на математиката и на философията. Колко и как ще се цитира зависи от цитиращия автор - ако търси "плява" за обем, ще цитира по конкретен въпрос множество автори; ако търси стегната дисертация - ще цитира един-двама, най-много трима автори, писали по въпроса.
Що касае засекретените изследвания, то те са именно "секретни", т.е. не са общодостъпни. Достигането на някой учен до сходни или идентични изводи, съдържащи се в секретни изследвания, не го правят автоматично плагиат. В крайна сметка, който твърди нещо, следва да го докаже (че авторът е получил нерегламентиран достъп до засекретено изследване, че го представя като свое и пр.). Има, обаче, много случаи, когато един и същи проблем в дадена научна област се решава сходно или идентично от учени, които не се познават, не познават трудовете си, дори живеят в различни държави. Това не ги прави плагиати.
Винаги ми е бил интересен въпросът с екипната работа. Безспорно, науката или поне някои научни области като природните науки, предполага съвместна работа, която облекчава изследванията и пести време. Този подход, обаче, според мене не е приложим при дисертациите. Работили 10 души екип, от които единият подготвя дисертацията. Как ще се отдели неговият принос от този на останалите? Същото е и със статиите със сто души автори. Да не говорим, че в България съществува непочтената практика "силният на деня" да възлага написването на статия, за която няма и частица принос, но после името му стои сред тези на реалните автори.
Поздрави.

Само да се включа по въпроса с литературните източници от последните 10-15 години - не съм съвсем съгласна, защото, макар и по-стари, има фундаментални научни трудове, които е грехота да не цитираш и използваш само защото са публикувани преди 30, 50 или 100 години. Особено в областта на историята, философията, филологиите и изобщо хуманитарните науки.

За екипната работа - важи при публикации извън темата на дисертацията, но дисертацията си е самостоятелно изследване (максимум с помощ от научния ръководител). Именно това е целта на дисертацията - докторантът да демонстрира, че може да извърши самостоятелно научно изследване.

Това е нещо съвсем различно - донякъде съм съгласна, но много зависи от областта на изследването. В някои области и за някои докторски комисии наистина е важно литературният обзор да е кажи-речи половината от дисертацията и да показва пълно познаване на литературата по съответния въпрос. Не непременно всичко, но достатъчно, за да е очевидно това познаване. Но това е остарял подход, типичен за хуманитарните науки, който в днешно време в САЩ рядко се прилага - сега дисертациите се пишат с цел да са веднага готови за публикуване, което означава литературният обзор да е пестелив и много целенасочен.


В САЩ това е вярно за някои точни науки, но съвсем не за всички и съвсем не е вярно за много от хуманитарните области. В литературата, историята, философията и т.н., никой не работи в екип и на никого не му дават проблема, по който да работи. Аз съм лингвист и при мен намирането, формулирането, и защитаването на тема за изследването ми си беше част от дисертационния процес. В Европа системата е по-различна и там по-често докторантите са приемани да работят по точно определен изследователски проект от ден първи, не сами да си търсят проектите и финансирането.


Не бих се наела да определям от бегъл прочит какво е в сърцето на непознат човек. Непонятно ми е благоговеенето пред докторската степен, тя е просто едно по-обширно изследване, нищо мистично няма в нея. Моят личен опит е, че за да я завърши човек успешно, му трябва организация и инат, не непременно някаква огромна любов към науката (която и да я имаш в началото, към края на процеса вече съвсем тлее). А и съвсем не е задължително всеки, защитил дисертация, да се занимава точно с академична наука до края на живота си - всъщност много няма и да получат шанс да се занимават, защото поне в САЩ завършващите докторанти са в пъти повече от работните места в университетите.

Да, наистина в повечето случаи малката докторска дисертация не е някакво велико научно постижение (казвам го като човек, който притежава тази степен). За разлика от големия докторат (доктор на науките), който е обобщение на десетилетия усърден труд и траен научен интерес в дадена сфера. Там изискванията са много по-високи.

Обикновено малък доктор се става с определена цел - най-често да може да се заеме академична позиция в университет или научен институт. По-рядко с цел развитие в бизнес средите или частни корпорации, където служи по-скоро за престиж, а не като задължително условие за наемане/оставане на работа.

mordohai,
Ще ти отговоря директно, защото тонът ти изобщо не беше ок.
Зададох конкретни въпроси за обем, формат и оценяване, защото искам да се подготвя адекватно. Това са напълно нормални неща за човек, който кандидатства, особено при положение, че има разлики между университетите.
Да ги наричаш „нонсенс“ и да правиш заключения дали някой трябва или не трябва да се занимава с наука на база няколко въпроса е, честно казано, доста прибързано. По-скоро показва желание да се правиш на много знаещ, отколкото реално да помогнеш.
Ако ще говорим кой трябва да се занимава с наука – според мен това са хора, които могат да мислят аргументирано и да отговарят по същество, без да лепят етикети на непознати. Всичко друго остава на ниво лично мнение, не на научен подход.
Питам, защото ми пука и защото искам да съм подготвен. Така че нека се придържаме към въпросите, а не към квалификации кой за какво става.

Драги ми, DoctorToBe_PhD,

В основата на човешкия живот стои възпитанието. Аз не Ви познавам, нито Вие мене, поради което възпитано е да използвате учтивата форма на обръщение. Това като първи съвет.
На следващо място - не смятам, че имам знания, по-големи от другиго, тъй като този, другият, няма моите знания. Как да Ви помогне човек, след като не сте написал нито научната си специалност, нито висшето учебно заведение, където имате намерение да кандидатствате?
Не на последно място - всеки има своите мотиви да защити докторска степен, но да се задават въпроси от рода на тези, които сте написал, както и фактът, че ще обикаляте висшите учебни заведения, без да сте наясно къде обучението и средата за научни изследвания по избраната от Вас специалност е най-добро, на мене ми говори не за реални научни интереси, а за стремеж единствено да получите докторска диплома. Това имах предвид, като написах, че нямате сърце за науката. Но....хората непрекъснато грешим в преценките си. Надявам се да ме опровергаете. Успех в новото начинание!

Точно защото има разлики между университетите, дискусията е тотално безпредметна и логично се е  превърнала в надцакване и празно говорене. Без конкретика няма да постигнете нищо друго.

Здравейте! Нахлувам в темата с вече предрешено решение, но исках да си сверя часовника. Въпреки че, като Ви чета, съвсем безмислено ми се струва да Ви занимавам. Бихте ли се явили на конкурс за асистент, ако знаете, че мястото е за конкретен човек? И има ли значение колко подготвен ще бъдеш, ако не си правилният кандидат? Има ли предимство отчислен докторант или все пак, най-важно си остава кой искат в катедрата?