Докторантурата

При свободна докторантура не се държат входящи изпити, но всички останали са налице-докторантски минимум, език, компютърен курс и поне два специализирани предмета (последните три неща са изискване на БАН, не съм сигурна дали важат и за ВУЗ-овете, но първите 2 са по закон). При зачисляване на свободна докторантура има законово изискване за някакъв процент "готово", но си зависи от нагласата на институцията и хабилитираните лица в нея - на практика може да се започне от нулата.
kasis, не съм попадала на нищо по темата, но не виждам какъв е проблемът. Просто искай да те отчислят без право на защита 

Стискайте ми палци-след две седмици се отчислявам с право на защита, почти моментално апробирам и когато новият правилник влезе в сила-защитавам 

Какво значи апробирам? А имаш ли някаква представа, колко време след отчисляването трябва да защитиш? Защото и мен ме отчислиха с право на защита, но за срокове след това не знам нищо.

Апробацията е нещо като предзащита. Преди се апробираше пред научния съвет, като форма на репетиция с критики преди ВАК. И след отчисляването трябваше моментално да се апробира и максимално бързо да се защити, въпреки че много колеги се офлянкват с години    Но в момента защити няма. Поне в БАН. Доколкото разбрах към април се очаква да заработи новият правилник.

Апробацията се отнася до резултатите от научното изследване, направено в дисертацията и представянето на тяхното приложение в практиката. Най-често в автореферата се отчита апробирането, т.е. прилагането на резултатите /или предложените нови методи, модели, открития и пр./ при решаването на конкретен проблем в конкретно предприятие или организация /или в лабораторни условия, ако става въпрос за такъв тип изследвания/. Именно на тази база след това се искат отзиви за приложението на резултатите от изследването и тяхната достоверност и целесъобразност от съответните организации /т.нар. "потребители на дисертацията"/.

при нас апробацията се казва вътрешна защита - с рецензенти и всичко останало. но не пред специализиран научен съвет, а пред научния съвет на съответната катедра или научно звено. има изискване в състава му да има поне 7 хабилитирани в специалността на темата.
след вътрешната защита имаш две седмици да оправиш нещата по препоръките на рецензентите и после внасяш в СНС готовата дисертация и проекта за автореферат и пр. СНС ти избира официални рецензенти, които имат три месеца за рецензия и после получаваш дата за публична защита.

пак казвам, ако нещо ви съмнява изпратете запитване към НАРИК по отношение на признаването на степените в Англия. има значение и годината на дипломиране. струва 20-на лири доколкото помня...

Може би има разлика в зависимост от научната област, но апробацията и вътрешната защита /поне в моята област/ са две различни неща.
Най-добре е да се провери, наистина какъв е конкретния случай, тъй като очевидно има много и различни практики в това отношение.

Проблемът е, че една от причините да се отказвам е научният ръководител... Според индивидуалния план все още трябва да съм на вълна изпити за минимум, обаче според ръководителя ми трябва вече да съм разработила половин дисертация...  Не знам това ли е нормалното протичане на докторантския труд?
Просто вече имам стрес от въпросния човек; освен това се съмнявам, че докторската степен ще ми послужи реално в живота, освен като диплома, която да си закача на стената. Необходимо ли е тогава да си тормозя душата, като мога да си посветя времето на далеч по-градивни занимания, като например един курс по гръцки (което ще правя с удоволствие)?!

Нещо не мога да разбера. Защо изобщо си кандидатствала и си започвала докторантурата, след като мислиш, че никога няма да ти трябва докторска степен? Научната работа и ученето на езици нямат нищо общо, така че не мисля, че са сравними занимания.

По отношение на изискванията на научния ти ръководител - мисля, че трябва да му покажеш индивидуалния си план за работа, който той би следвало да е одобрил и да му кажеш, че следваш етапите на работа, предвидени в него. Така хем няма да се разправяш, хем ще спреш неговия "устрем". Ако си първа година докторант, не мисля че трябва да си разработила половин дисертация....Ако имаш все пак някакъв интерес към тематиката и желание да довърши започнатото, можеш да смениш научния си ръководител. Причини все ще се намерят. Разбира се, в български условия /пък и не само/ това е един опасен ход, защото обикновено такива се обиждат и после тормозят докторантите /особено по време на защита/.

Ако пък съвсем не те влече всичко това, зарязвай доктората и прави, това което ти е интересно!

kasis, няма да говориш черногледо! Довърши си дисертацията. Всеки от нас чувства някаква доза напрежение, което има източници, които в повечето случаи са различни от ръководителя. Ръководителят се появява, изюрква ни и дай да му се сърдим. Успкой се малко и седни да работиш. И си вярвай повече!
Що се отнася до това за какво ти е докторската степен - ти си я вземи, пък все ще намериш пред кого да я размахваш. Времената се менят и възможностите нарастват. 

аз пък мисля, че касис трябва да ходи да учи гръцки. да направиш докторат предполага да имаш реален принос в съответната област. и това не може да стане без сериозен труд и мотивация. и не разбирам защо трябва да се размахва докторска степен и диплома. или може би станаха с репутацията на магистърските степени.
 

Всеки има различен стимул.
Тя може да е нямала, да го е направила за спорта.
Като чета в някой специалности няма нито наплив, нито кандидати. Т. е. явяваш се (подготвен) и влизаш. Това е. И после се чудиш какво правиш там.
В други пък е връзкар до връзкаря, миля моя майнольо и преценяваш. Или търсиш връзки, или се отказваш или правиш салто мортале, за да защитиш.
Много е различно.

сигурно си права. незнам. при нас е много трудно да защитиш, защото цензът е необходим за хабилитация, а това е минимума за административни позиции и растеж в кариерен план. и съответно пациентела и пари - нали българина ходи при началник на доктор хахахах
и все пак според мен се изисква много повече да завършишш един докторат отколкото да спечелиш редовна докторантура. за свободната няма да коментирам, защото самото зачисляване предполага, че си стигнал доста напред с проучванията...
така че ако касис няма желание е по-добре да спре сега отколкото след 4-5 години незащитила и пропуснала други възможности

здравейте, изчетох темата. Свободната доктурантура излиза над 3000 лв. Това разбрах в единсвения цитат за сума около нея.Така ли е?

Зависи в кой университет си. В някои свободната докторантура струва около 2000 лв. на година. Т.е. 3 години по 2000 лв. са 6000 лв. плюс 2000 лв. за защитата - 8000 лв. Но има различни такси. Трябва да провериш в съответната научна организация.

Според някои от вас свободната докторантура е едва ли не по престижна, че видители вече има разработена част, демек човек  е доста на "ти" с науката и вече е учен... Да ама НЕ !!!
 
В свободна докторантура се встъпва, ако си намериш ръководител, който има тема и иска да я разработи и му е нужен докторант да вършат работата заедно (това е в повечето случаи). Така те разработват основната част и когато е готова зачисляват докторанта, а не кандидатът да му идва свише темата и да я направи сам и после само да намери преподавател/ръководител и да се зачисли!!! Така че , да говорите наизуст неща е меко казано смешно.

Свободна докторантура обикновено карат работещи в университета (асистенти), които си имат базата и им е по-лесно.

Тук, други изказвания също ме шашнаха. Примерно това, че докторантурата била на нивото на магистратурата, и че не било толкова важно да си доктор.

Напротив, докторантурата е мн повече от магистратурата. Тя е последното, на-й високо ниво/степен на висшето образование и първото ниво в научните степени, затова докторантурата е образователно-научна степен, а не както др степени преди нея- образователно -квалификационна!

Изказвания от рода на..... " свободната док била повече от редовната " е ужасно невежо  да с еказва!!! Защото  за свободна док ви описах как се става, а за редовната се иска ужасно мн учене и притеснения, които никой не може да ти ги компенсира с нищо!
Аз лично се готвих 4 месеца за изпити, размазах се от учене докато започне кръв да ми тече от носа, но изкарах пълно шест на писмения и  пълно шест на устния по специалността, изкарах и петица по чуждия език и вече съм редовен докторант.
 Смятате ли, че свободния докторант е повече от мен?
Смятате ли, че е учил и притеснявал повече от мен? Смятате ли ,че е по-престижно да си намериш някой , който да те вземе за докторант и да ти спести всички тези тегоби по подготовката,  или е по-престижно  сам да се готвиш  и да учиш до лудост, да се пребориш със всички останали кандидати , да покажеш че си решителен и смел да се явиш на конкурс ,и накрая  да спечелиш?!

Извинете.....