Докторантурата

Записвам се да следя и се връщам отначало, за да ви чета 

Стига бе хора, не се хващайте само за тия пари като заплата!

Ами лично на мен ми е неудобно да седя пред студентите с едни и същи дрехи. Преди дни си слагам дамската чанта до тази на една колежка-студентка и ме досрамя като ги сравних. Добрия външен вид не изисква само да си чистичък и спретнат, нали за да застанеш и говориш спокойно трябва да си със самочувствие. А за да изглеждаме добре пак са нужни пари.

Ами ето сега се връщам от командировка /служебна/ еми че то само за нея литнаха тия пари дето ги дадоха за стипендия. И още много неща има, но изглеждам супер меркантилна, а не е целта да говорим само за пари.

Унизително е това което правят с докторантите!

Я дайте да си спретнем един профсъюз 
 

То има няколко организации, ама дейност нещо не отчитат  

Най-неприятното знаете ли кое е? Прецакват ни самите ни колеги доценти и професори. Не отвън при финансирането, а отвътре при самите условия, които се предоставят. Аз нямам против да си платя висока такса, но досега за две години редовна докторантура освен 3 консултации общо, не съм получила никакво обучение. И се питам къде и за какво отиват тези пари, както и дотациите за докторантите. Аз, ако принципно разчитам някой нещо да ме научи, както неука си влизам, така неука и ще изляза, а точно това не ми се иска да се случва, защото това не е наука, а пародия.

Тихичко ще приседна в ъгъла и ще ви чета. Това е най-приятната тема в целия форум за мен, чета я от първия пост. Попивам всяка една дума с удоволствие. Пък кой знае, може един ден и докторантура да запиша  
Простете за спама 

А защо чакаш, а не пробваш? Ако имаш желание и преподавателската професия те влече трябва още тази седмица да отидеш да говориш в университета, който си харесала.  Хич и не е страшно 

Може и да го направя, Дорис. Най-вероятно няма да е другата седмица, но някой ден, може би 

По-добре другата седмица ) Да имат време да ти определят ръководител и самата катедра да подаде заявка, тъй като се гласуваха някъде януари. Ако не го направиш, губиш година и половина минимум.

Ако питаш за еднократната помощ за майки-докторантки, те са били предвидени като допълнение на Закона за семейните помощи, но поправката е отхвърлена сега през септември. Ето и материалът:

Отхвърлиха поправки в Закона за семейните помощи

Явно фиктивно записващите някакво висшО образование "студентки" имат право на пари, на които докторантките нямаме. А и като нямаш и социални осигуровки през 3-те години, ситуацията с едно евентуално майчинство става още по-интересна

По дискусията - аз ще сложа акцент върху друг проблем, който, струва ми се, не сте засегнали. Не ви ли дразни крехката, почти несъществуваща връзка, между докторантурата и евентуална академична работа след това. Всъщност не знам как е в другите факултети и специалности, но при нас във Философски факултет, СУ, става така, че докторантите са много, малко от тях защитават, но дори и тези, които успеят, рядко имат възможност да станат асистенти. Просто защото места няма, назначени са вече хора, които имат 3 години срок да защитят, за да запазят местата си и, естествено, те със зъби и нокти ще се борят това да стане. Реално при нас "академичната кариера" е докато си докторант, след това ... дебнеш да се отвори някое асистентско място... някога, някъде, ако изобщо ...

Шехи, точно за този срок говорех. Един от юрисконсултите на СУ ми сподели, че дори и да не завършат в срок своите докторантури, вече назначените не губят своите работни места, само не могат да се изкачват по-нагоре по кариерната стълбица, тъй като са в заварено положение. И именно тук идва безумието професори, които са станали такива без да са завършили дори дадената специалност да си седят по местата и да не отстъпват пред хора, които не само, че са завършили специалността, но са се развили като специалисти в нея. Аз съм далеч от мисълта да се борим за трудови места за сметка на някой друг, но набелязвам, че такъв проблем съществува и той е много сериозен, защото студентите биват отвратени от качеството на обучението. В този смисъл всички приказки за качествено образование са просто прах по вятъра. Според мен решението е премахване на безсрочните трудови договори. Въвеждане на атестация за всички преподаватели, като се отчита и мнението на студентите (то обаче няма как да е напълно меродавно, защото не си представям любим професор по сапромат например или морфосинтаксис на староанглийски език).

Освен това смятам, че дори е редно да няма изискване абсолютно всеки да пише докторантура, за да стане доцент или професор. Така не може да се отчете изобщо някой блестящ практик. Как изглежда доцентът спортист или оперен певец ми е чудно. Трябва ли блестящият педагог непременно да пише методики или е достатъчно да се оцени, че на практика готви бъдещи педагози? Трябва обаче да се намери форма да бъдат оценявани и специалистите практици, като бъдат отделяни от мързеливците, които не са нито практици, нито теоретици.

От друга страна няма как да се гарантира работно място на завършил докторант, също така, както и на завършил студент. Това, че сме завършили дадена образователна степен не значи, че имаме предимства на пазара на труда. Как може да се реши този въпрос. Най-малкото с преразглеждане на политиката на университета (говоря за СУ) спрямо хоноруваните позиции. Не знам как е при вас, но при нас с години не се е обявявал конкурс за щатно място, при условие, че часовете, които водят хоноруваните надвишават броя на часовете на щатните. Нещо повече, хонорувани асистенти водят основни предмети, което е пълен абсурд. Нито те могат да имат дори и минимална финансова стабилност и социална защита, за да вършат качествено своята работа, нито който и да било може да им предяви претенции защо не са взели този или онзи час (например просто са отишли да подработят, за да си позволят да преподават) или защо не вършат достатъчно качествено работата си. С какви очи да ги попитат, с какви очи да изискат? И това е нарочна политика на ръководството на СУ, тъй като "хоноруваните излизат евтино и изгодно" (цитирам личен разговор с проф. Илчев). Това е цинично.

Дори в средното образование нещата са по-добре уредени, тъй като имат право да те държат на изпитателен период максимум година, след което или те освобождават или ти предлагат безсрочен. Освен това и гражданският договор не е за хонорар, а за половин или цял щат обикновено. Ръководството на СУ хитрее на дребно и прецаква не само своите настоящи и бъдещи колеги, но не си дава сметката, че изглежда просто отвратително и отблъскващо на онзи, който си даде труда да попрегледа как стоят нещата. Жалко, тъй като университетът най-малко за още един цял мандат ще си бъде управляван по стария начин...

През точно същото минах и до точно същите изводи стигнах преди... 10 години. Мислех, че сега, 10 години по- късно, все нещо е следвало да се промени...
Ако ще се самообучава докторантът изцяло, то смисълът от плащанията е никакъв и човекът се сподобива с една излишна бюрократизация и губене на време. Четене всеки може сам да си спретне, вкл. и сам да си набави литература.


"Освен това смятам, че дори е редно да няма изискване абсолютно всеки да пише докторантура, за да стане доцент или професор. Така не може да се отчете изобщо някой блестящ практик. Как изглежда доцентът спортист или оперен певец ми е чудно. Трябва ли блестящият педагог непременно да пише методики или е достатъчно да се оцени, че на практика готви бъдещи педагози? Трябва обаче да се намери форма да бъдат оценявани и специалистите практици, като бъдат отделяни от мързеливците, които не са нито практици, нито теоретици."
 
Лично аз най- голяма полза имах точно от няколко асистента- чисти практици, недокторирали се, май не са имали изобщо такива амбиции.

Точно преди 10 години си спечелих конкурса след много, много труд...
Започнах с толкова идеализъм и желание за работа...
Вижда се къде съм сега...
А ме провокираха да замина точно идиотщините, с които се сблъсках в БАН.
Болно ми е, че нищо не се е променило.
От това, което ми разказва научната ми ръководителка, дори е станало още по-зле..

Дано вие сте по-търпеливи от мен. Хубаво ми е да чета тази тема 

То и аз напуснах асистентската работа, преди 9 години. Нямам време за "търпение", не го проявих още тогава. 
А докторантурата ми беше в БАН.

Принципно не съм от търпеливите, но и да бях пак щеше да ми дойде нанагорно да упорствам.

Занда, с това не мога да се съглася.  Доцент и професор са академични титли и те се дават точно заради постигнато ниво на академична работа, което включва писането на един (за предпочитане повече) оригинален научен труд. Така, както един отличен теоретик-доцент по кинезитерапия не е непременно факир в масажа, така и не всяка фантастична масажистка заслужава доцентска титла по кинезитерапия. Практикът- шампион по футбол нека си получава шампионските титли, но да не ги бъркаме с научно-преподавателските (и обратно).

За мен абсурдът е да се ограничат възможностите за работа в университета само и единствено до хора с научни степени. Всяка съвременна наука има приложна страна, която най-добре се преподава именно от практици. Защо им е на отличните практици научна титла, за да водят часове по практика?  Напротив, на тях им трябва възможност да работят на свободен договор, за да могат едновременно да си поддържат практиката и да преподават. Ужасява ме мисълта, че преподавателите, които познавам, по теория на превода, ще седнат да обучават хора в симултанен превод. Да познаваш отлично теорията на една дисциплина, да можеш да провеждаш изследвания в нея, е много различно от това да можеш отлично да я прилагаш на практика или да обучаваш други да го правят...

А проблемът с използването на нископлатени хонорувани преподаватели не е само български, тук например съществува от 40 години и с всяка година все по-зле става.

Като се сетя  какви асистенти съм имала- може и да са практици, но аз от тях нищо не научих;  тез хора вечно имаха друга работа- клинична, де
Който няма време за студентите и  нАуката ( трудно е, знам), идват следващите.

Е, то това е другата страна на проблема. Няма контрол на качеството в българските университети, ама никакъв. Получаването на докторска степен по никакъв начин няма да отсее добри от лоши преподаватели. Хубаво би било наистина да "идват следващите", ама като няма система за оценка и евентуални санкции, не виждам как ще стане това.

Тук студентите (на всяко ниво, с изключение на докторантите) дават оценка на всеки курс и преподавател в края на семестъра, и в зависимост от типа университет за ниски оценки много лесно можеш да изхвърчиш. Оценките не са само въпрос на любов, има си обективни критерии и те се съчетават с неща като впечатления на други преподаватели от студенти, подготвени в твоите курсове и прочие. От тази система тук има много недоволни (с аргумента, че откъде-накъде един 18-годишен първокурсник ще решава дали преподавателят, с докторска степен и двайсет публикации, е добър в работата си), но за мен е една от най-хубавите страни на местната система. Няма нищо по-хубаво от обратната връзка, даже когато резултатите не са в моя полза като преподавател.

Извинявам се, че все с примери "от тук" се включвам, ама нямам друга база за сравнение.