Докторантурата

Наистина си е до късмет и аз съм много благодарна за научния си ръководител. Много е ангажирана с мен, въпреки че е и декан, срещите ни са чести, а на е-mail-а отговаря след няколко часа. Всяка публикация минава през нея, всичко обсъждаме, включва ме в изследователски проекти. Вслушва се в мненията и предложенията ми и ми дава свободата сама да решавам как да изглежда разработката ми. Нямам оплаквания. Ако не беше тя, едва ли щях да внеса първи вариант на дисертацията си още преди да съм започнала 3-тата година и вече да съм минала обсъждане. Не, че нямам собствен стимул, но тази тясна връзка не ми дава възможност да се отпусна и да бездействам месеци наред. Държи да участвам във всички възможни конференции, в резултат на което в момента подготвям 9-та публикация, 2 от които в чужди издания. Много съм доволна.

Момичета, бърз въпрос: две ли трябва да са научните публикации все още или нещо е промемено?

Зависи в каква област работиш. За някои се изискват поне 3, за други - 5 и т.н. Най-добре обсъди броя и вида на публикациите с научния си ръководител.

По закон (държавен) са две. Но различните институти и университети може да имат допълнителни изисквания.
За докторантури стартирали след 31.12.2009 (не съм сигурна дали не беше 2010  ) е задължително едната публикация да е в списание с импакт фактор.

На мен никой не ми е казвал да публикувам в списание и до колкото знам докторантите, които го правят са единични бройки. Все още имам време да оправя този фал, но на нас ни казаха, че искат 4 публикации, желателно с двойно рецензиране. За целта си имаме годишник с изследвания на докторанти, публикуването в който на практика е задължително. Разработките се рецензират от научния ръководител и от редколегията.

П.С. Видях какво си имала предвид. Отнася се за докторанти на БАН, приети след 31.12.2010 г. Някакви техни вътрешни правила са си.

В нашата катедра изискват поне 1-2 публикации по темата на дисертацията, но няма изисквания да са в списание с импакт фактор - дори могат да са доклади от научни конференции, приема се и това Иначе и ние си имаме годишник, в който можем да публикуваме, което е голямо улеснение, защото за докторантите си е трудно (поне в нашата област - хуманитарната) да си намерят възможности за публикации.

   Здравейте!
   На 25.06. ми предстои изпит за кандидатстване (докторантура Маркетинг) в Икономически университет - Варна. За съжаление ми е доста трудно да уча...дъщеря ми е на 11 месеца и изисква внимание и време. Ще съм ви много благодарна, ако споделите как протича конкурсният изпит и ако имате възможност да ми предоставите някакви материали за подготовка.

Най-добре някой да се яви вместо теб

Това майтап ли е?

Здравейте, някои може ли да ми каже малко по-подробно как стои въпроса с докторантурата в УАСГ? Вече съм магистър-инж. и определено имам желание да се занимавам с научна работа, но дали си заслужава конкретно в тази област? Също ме интересува как стои въпроса с приемния изпит по чужд език - какво се изисква за него?

Здравейте!
Предварително се извинявам, ако е коментирано, опитах се да изчета повечето страници, които сте изписали, но не ми се особено получи.
Интересува ме, има ли сред вас, доктори или докторанти, дипломирали се в България и намерили научна работа в чужбина? По-конкретно какво представлява научната работа в чужбина /нямам предвид преподавателската, за нея предполагам, че е общо взето една и съща като задължения/, различава ли се от тази у нас и т.н.? Също така признават ли докторатите от България или зависи от това до каква степен човек е навлязал в материята...този въпрос не знам коректен ли е, защото изхождам от средното и висше образование, които по мое мнение са на много ниско ниво у нас.

Предварително много ви благодаря за отговорите! 

Миглена, аз завърших докторантура (хуманитарна/чуждоезиково обучени) в САЩ и мога да споделя впечатления само от тази страна за моята област.

Признават ли се българските степени: Докторантурата тук е не само вземане на още една научна степен, но и процес на приобщаване към научна общност и изграждане на репутация и контакти. В този смисъл, българската докторантура сама по себе си не е достатъчна за намиране на работа, ако паралелно с писането човек не е създал контакти на местна американска почва. Затова, поне в моята област, успех с чужда диплома имат главно хората, които вече са изградили име като експерти по определена тема - имат публикации, доклади на конференции, името им е познато. Това не означава, че на дипломите от други страни се гледа като на по-ниско качество: ако човек е получил докторат от тук, но не е създал нужните контакти, за да си намери после работа, ще му е също толкова трудно, колкото и с българска диплома.

Научна работа: Изискванията за научна работа тук зависят много от типа учебно заведение, в което работи човек. Ако работиш в изследователски университет от първи до четвърти ранг, изискванията са от високи до безумни и много хора си губят работните места или напускат, защото не издържат на темпото. А темпото в университет първи ранг за моята специалност е минимум четири големи проекта на година, от които минимум два да дадат резултати за публикации в първоразряден журнал. Имам колеги, които първите шест години работят по 14 часа дневно, 7 дни в седмицата, за да покрият изискванията. В същото време има университети и колежи, в които се набляга повече на качеството на обучение, отколкото на научната работа, и там се работи много по-спокойно (примерно една-две публикации за първите шест години са достатъчни).

Преподавателска работа: Тук много бъркаш, поне по отношение на американската система - разликата между изискванията към преподавателите е оттук до луната. Аз работих като асистент в България, преди да дойда тук и мога да направя сравнение - нищо общо нямат задълженията ми. Тук от преподавателя се изисква не да чете лекции, а да е наистина учител. Да създаде интересни курсове, да напише и илюстрира интересни лекции (използването на разни технологии вече е абсолютно задължително навсякъде), да се среща със студентите за консултации определен брой часове всяка седмица, да създава такива условия в час, че всички студенти да могат да възприемат материала, изобщо по всякакъв начин да демонстрира пълна лична ангажираност с всеки един студент и неговия успех. Това се следи зорко, всяка година се правят посещения в часове и се пишат оценки на преподавателя, отделно в края на всеки курс студентите попълват анкети за качеството на преподавателя и, в зависимост от типа университет, ниските оценки могат да му костват работното място.

Много ти благодаря за изчерпателния отговор. Толкова детайлно си го написала, че съм убедена, че ще е от полза не само на мен.
Би ли споделила и какво представляват проектите, които се пишат при вас /имам предвид тези, които са по 4 на година/?

Надявам се някой да се включи и с информация от Европа.

Още веднъж много ти благодаря!!! 

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1480172

Честито на редовните докторанти 


Аз си мислех, че е законово забранено да се работи по време на докторантурата.

Хубава новина за бъдещите докторанти

Ами всъщност е трудно да те ограничат да работиш паралелно, защото реално докторантурата не ти е нито трудов, нито осигурителен стаж, а стипендията - извънтрудов доход, да не говорим, че с 450 лв един човек трудно се издържа сам. Знам, че в някои ВУЗ-ове има по правилник ограничение докторантите да работят паралелно до половин работен ден, но законово не виждам на какво основание