какво мислите за жените, които решават да останат без деца?

Не ги разбирам, защото аз самата не бих могла да си представя живота си без дете, но аз не разбитрам и любовта на хората към алкохола или хазарта защото обичам биричка и намирам играта на карти невероятно скучна. Но не ги анализирам, още по-малко ги упреквам. Познавам такива и много ги обичам. Никога не бих ги питала за мотивите им, макар някои от тях да си ми близки като сестри, както те не ми държат сметка за моите избори, много от които вероятно те пък не разбират. И още по-малко пък бих си позволила коментар или даване на акъл.
По-скоро се чудя на желаещите, но не можещи да имат дете, които в крайна сметка остават без такова. За себе си знаех как ще постъпя, ако ми се случи, още на 15-16 годишна възраст.
Искрено съжалявам и хората, реализирали се като ... нещо-си единствено и само чрез децата си - загубили собственото си лице, прехвърлящи им всичките си неосъществени мечти и амбиции, задушаващи ги с очакванията си за съвършенство.

Не познавам такива.

Мъжът ми беше споменал за своя съученичка, която заедно със съпруга си обявила, че не искат да имат деца. Когато бяха почти на 40 години, промениха мнението си. Сега са по-щастливи от всякога.

В много стихове се казва това и е представа, родена през Романтизма, но, за съжаление, няма нищо общо с реалността. Една от най-големите илюзии е, че, като родиш дете, оставяш нещо от себе си след смъртта си. Истината е, че свед 2 поколения, ако не си бил нещо необикновено като човек (а не като майка или баща), просто забравят името ти. А фактът, че се предават някакви гени, не означава, че нещо от теб, като личност, остава, защото личността не може да се сведе до гените.

познавам много хора, които изчакват с децата до към средата-края на 30-те, че даже и началото на 40-те си години. Струва ми се, че поне в държавите, където съм пребивавала (наречани Западна Европа, много не го харесвам този израз, има един такъв заряд...) доста хора се навиват след 30 г. Смятам това изчакване за разумен избор, но естествено няма гаранция че като се навиеш на 35, то ще имаш шанс веднага и безпроблемно, т.е. може и да изпуснеш влака.

В БГ ако нямаш деца до 30, доста хора вече жива те оплакват   Във Франкфурт като родих (на 28 г., мъжът ми е с една година по-млад), на мъжа ми колегите бяха изумени колко млади сме се навили да ставаме родители  

Иначе не познавам хора избрали да останат без деца. Но и да познавах, по никакъв начин не бих ги съдила за нещо толкова лично и отговорно.  Въпреки че се смятам за кариеристка, не бих разбрала такава отдаденост на кариерата и/или други приоритети. Но това че не разбирам, не значи че осъждам - приемам различността даже и да не я разбирам напълно.

Като чета, се замислям - едва ли не, хиляди жени раждат само заради общественото мнение. А всъщност, това е най-естественото нещо.


На 15-16 и аз имах много точни представи за живота си. Не се случи точно така.

И аз - бях убедена, че никога няма да искам да имам дете. И бях убедена, докато не родих.

От мига, в който срещнах мъжа си, разбрах, че искам дете от него. А го срещнах на 16. Децата осмислят живота ни. Така че- аз явно още на 16 съм имала представа за живота, който искам 
За другите изобщо не ме интересува- всеки е свободен да решава как да живее собствения си живот.

Никъде не съм казала, че съм имала точни представи за живота си като цяло Нямах никакви, но че ще бъда майка бях сигурна, независимо от начина Това единствено във връзка с желанието за дете, де, инак почваме съвсем да излизаме от темата, която без друго е за нежеланието... Отплеснах се, понеже се включих късно и вече бях изчела доста за оставането без дете поради неможене като единствена едва ли не уважителна причина... Пък за мен далече по-уважителна е неискането. Но изборът, безспорно, е строго личен, а ние можем да си теоритизираме до безкрай

Но има и много жени, и двойки, които изчакват, изчакват, понякога дори и с цената на аборти и в един момент се оказва, че вече не могат да имат деца. И заявяват "Ние не искаме да имаме деца". А всъщност се чувстват ужасно прецакани.

Естествено, че трябва да приемаме и уважаваме и решения, които не съвпадат с нашето мислене. По- скоро друго си мисля -в колко от случаите такова решение е истинското и реално желание.Аз съм от майките ,които са опитвали години докато им се получи успешно да заченат и родят.Ясно си спомням как сме си говорили със съпруга ми, че дори никога да не станем родители това няма да ни срине живота.Да, ще ни е мъчно, но до там.Важно е ние да се обичаме все така и да сме заедно. И най-вероятно щеше да е така.Обаче!! Роди ни се първото дете и на мига разбрахме как не е можело да имаме друг живот, освен този с нашето бебе.

  Много ми е жал за такива жени лишени от майчинство поради различни причини. Много гордост и мъка има в това публично нежелание.

Не мога да разбера, защо търсите всевъзможни тайнствени причини за това, жената да си "въобразява", че не иска дете или пък да лъже, че не иска, и просто не приемете, че жената е първо човек и може спокойно да не иска дете?!
Аз познавам такива, особено които се занимават с академична кариера и - да ви кажа - нито са нещастни, нито имат някакъв проблем. Това са съвсем нормални хора, имат си избор, намират щастието или реализацията в друго. Какво толкова странно има?! Да, раждането е най-естественото (в смисъл най-обусловеното от природното в човека) нещо, но ние все пак сме разумни същества със свободна воля, можем да не се оставяме само на най-естественото или дори да го отмахнем (то и да нараниш физически или дори да убиеш някого, когато ти причини нещо болезнено, е естествено, но, слава Богу, не го практикуваме, благодарение на натрупването на култура, т.е. възпитанието и образованието.) Хайде малко по-разумно да мислим, стига с тези първични реакции!  

Вие тука жената я изкарахте, че до майка може само да се сведе... Еми, не съм съгласна!

И пак питам - защо никой не задава въпроса по адрес на мъжете?! Ей, аман от сексизъм!  

Няма какво да ми е жал, че някой е лишен от възможността да е майка, ако самият този човек не иска, нали така? Тогава, обаче, просто му съчувствам, че не може да има онова, за което толкова болезнено копнее.

защо мислите, 4е единственото, което може да оставите след себе си е дете, и 4е само то може да осмисля живота. за много хора наистина е така, но и много хора, не са имали деца, но 4ове4еството още ги помни и щеги помни за напред. какво е безсмисленото в живота на Майка Тереза, например?

Но и не всеки има за цел да го запомни човечеството и може да остави глобални общочовешки дела след себе си

По много причини може да се вземе такова решение и не всички са свързани с някакъв проблем. Факт е, че има хора, които просто не изпитват потребност да имат деца, на други просто не им е приоритет, трети умишлено го избягват след горчив опит със собствените родители... примери могат да се изреждат до безкрай... Ако случаят е такъв, "не искам деца и това е мое осъзнато решение" ми се струва доста по-цивилизовано като позиция от "абе, дай да си родим поне едно за да не ни одумват хората" или "да има кой да ни гледа на старини"

"Неможенето" е съвсем отделна, много сложна и изключително деликатна тема, която за съжаление познавам по-добре отколкото бих искала. Истината е, че в разговори от типа "по принцип", решения за започване на инвитро процедури, ползване на донор или осиновяване са много лесни и очевидни, но когато ти опре до главата се налага да претеглиш толкова много непредвидени аспекти на въпроса, че последното което ти хрумва е да тръгнеш да се анализираш пред всеки. Много ясно, че пред най-близките ти хора вероятно ще го направиш, но откровено казано, не ми е ясно от какъв зор им е на почти непознати хора да знаят по каква причина правиш или не правиш нещо толкова лично.
Лично аз се дразня на подобно държание и обикновено давам провокиращи отговори на хора, които разпитват от любопитство. На тези, на които им пука за мен и са го демонстрирали с годините, не се налага да обяснявам почти нищо - знаят как стоят нещата защото са били до мен когато са ми се случвали.