какво мислите за жените, които решават да останат без деца?

 

Аз пък искам да имам трето дете и всички роднини ме гледат с ей такива очи    и ми викат "ти луда ли си". Мъчно ми е, че най-крайни са най-близките ми хора и не знам защо се чувствам неудобно, от това, че това е мое решение, засяга само моето семейство и трябва да се оправдавам пред някого.

И аз темата я разбрах така - за жените, които сами са избрали да нямат деца, взели са това решение. Както казах и по-напред, нямам нищо против нях, но не ги разбирам. Може би защото за първи път ми се налага да се замислям над този факт, да осъзнавам, че има и такива хора, не познавам такива жени, поне не такива, които са ми дали това обяснение (иначе познати "на възраст", без деца и без планове за такива в близко бъдеще - то нали ще се чуе, имам). Но бих изслушала такова мнение, бих поговорила за това - ще ми е интересно и сигурно много неща ще ми се изяснят.

Интересно ми беше да чета темата дотук, да разбера, че има и такива жени сред нас във форума. И аз бих се присъединила към въпроса от предишната страница: никога ли не ви се е искало, никога ли не сте си представяли живота като омъжени, с деца, като голямо семейство, някой мъж ли ви убеди, че без деца ще ви е по-добре, защото той (?вече?) не иска деца, а вие много го обичате и затова така сте решили? Кога за първи път усетихте ,че това ще е вашето решение, изненадахте ли се от него? Често ли ви се случва да отговаряте на такива въпроси?

Оф, аман - ако не е едната крайност, то другата. Това е наистина ужасно!
Бих им теглила майната! Все едно, те ще го раждат и гледат! (Е, ако зависиш от някоя баба за гледането, тогава вече може и да имат някакво право на мнение, но иначе е направо върхът на нахалството!)

Ами аз и това съм казвала, и много по-груби неща, ама именно това, че им е дълбоко втълпено, просто им пречи да се спрат да питат "Ама защо не?"....

сигурно, защото ги шокира хипотезата да са на първа линия в  помагането при отглеждането на трите ви деца   шегувам се, сигурна съм че сама си ги гледаш

в началото на темата писах, че започвам такава деликатна тема заради скорошен разговор с моя близка приятелка, която е на 38, щастливо омъжена без желание за деца, тормозена грубо от майка си. познавам няколко такива двойки - българи в чужбина или смесени двойки. мисля, че при повечето се получава нещо такова - в началото им е много трудно в чужбина, стремят се да завършат следването си, или да утвърдят успеше частен business и пр. в един момент вече са минали 30 и имат доста добър стандарт. повечето вече нямат силно желание за дете, не са толкова млади и им харесва живота без ангажименти. освен това - тука бездетните двойки са нещо нормално, никoй не те гледа все едно си рядък мутант.
на мен са ми непонятни жените, които реагират агресивно на въпроса ми.

Това, за подобно нелепо отношение към многодетните семейства и аз съм го забелязала, но не ме учудва. И в двата случая коментарите са рожба на еднакъв манталитет и възпитание.

Съвсем си права.
И на мен ми е непонятно ровенето в чуждо семейно бельо, но както виждаш някъде това се счита за съвсем естествено.
И ако една жена не желае/желае дете, две, три, пет, се счита за естествено да бъде полазена индивидуално или вкупом от близки, роднини, познати и непознати, които да я разпъват накръст с въпроси и предположения и насоки.

Аз, категорично смятам, че това е лично решение, което не подлежи на обществено обсъждане, по никакъв начин.

Съвсем отделен въпрос е, дадено решение, което е взела една жена в живота си, дали е правилно или не и дали би съжалявала някой ден или не и изобщо както е редно сама да си взима решението, така и после сама да си носи отговорността за него.

Преди няколко месеца се преместих в друг офис. Там една колежка твърдо каза, че не иска да има деца. Точната фраза беше: " Ние с мъжът ми и двамата сме егоисти и твърдо не искаме живота ни да се променя". Когато и казах, че я разбирам за решението и, тя ми каза, че съм първият човек, който не я е уплюл за това   Просто някои хора не стават за родители и го осъзнават. За което ги приветствам, защото по- страшно е да създадеш дете, заради правилата, а всъщност да не му дадеш никаква любов, никаква грижа.
Бях гледала преди години един филм. Там главната героиня беше агитирана от всички, че и е време да се задоми и да роди. Тя каза: "Аз не ставам за майка. Някои жени са родени, за да бъдат лели / имаше сестра с дете/ "  
Винаги ще помня тази реплика. Важно е човек да знае кой е и какво точно иска. Погрешните стъпки са много по- опасни  

Страхотно! Заслужава респект! Всяко лично решение, касаещо единствено теб и семейството ти, заслужава уважение! Освен това, да вземеш такова сериозно решение в живота си - да нямаш деца, е много трудно. Сигурно също толкова трудно, както е за повечето хора, когато решават да имат дете. Когато това дете е планувано, премислено, дори и когато е станало случайно, но двойката е отделила досатъчно време да вземе правилното решение да го задържи.

Може да се каже, че сама си гледам децата. Поне на никого не разчитаме - едната ни баба е в Бургас, другата работи на нечовешки смени и скоро няма да спре да работи така. Гледала съм си децата по няколко месеца, докато станат на по 2-3 месеца и после отново съм тръгвала ан работа. Когато съм работела, сме имали детегледачка. Понеже имаше и такива коментари в темата - не се имам за лоша майка, заради това, че други хора са ми гледали децата. Смятам, че съм била много повече майка от някои други, които са присъствали до децата си по цял ден. Всяка свободна и неработна минута съм била с децата си, с мен са навсякъде. Такива бяха условията, че се налагаше и аз да работя и изкарвам пари, моите бяха повече. Взех това решение и днес съм много доволна от него. Ако чаках да дойде този момент, когато мога да си позволя лукса да остана вкъщи за да гледам деца... щях да съм на 34, без нито едно дете все още, а времето тече. А и аз нали искам 3... Винаги съм искала да бъда майка, децата ми да имат млада майка, както аз едно време имах моята... Е, едното не се сбъдна, но съм (на път) да сбъдна по-важното.

Нищо кой знае колко добро не мисля за такива жени.
Никоя жена не може да знае с абсолютна сигурност, дали е родена да бъде майка или пък не.
Това чувство си идва с детето. Няма /лично за мен/ начин, да си напълно убеден че не ставаш за родител, без да си бил такъв. Това си е чиста проба бягство от природните закони.

А, да, как забравих.
Да давам и обяснения как си гледам детето.
Както преценя за правилно, така ще си го гледам.

Надявам се, не го казваш сериозно?! Все пак, цялата ни култура се крепи на това, че в известен смисъл ставаме независими от природните закони... То и медицината, и физиката, цялата ни култура е бягство от природните закони по тази логика?!
Ако само на природни закони се осланяхме, сега някой по-природно настроен щеше да те удари, задето не споделя мнението ти, но, слава Богу, културата потиска тези желания...

  А какво става след като родиш, за да прецениш дали ставаш за родител и напълно се убедиш, че не ставаш 

Много грозно изказване. Защо си пъхаш носа там където не ти е работата?

Аз пък си мисля, че успешно може да излезем от опасността да изглежда, че се ровим в чуждо "бельо", ако говорим повече по принцип. Да си призная, странно ми звучат отговори, че някой не го интересува този въпрос, защото намирам за напълно естествено всеки в някакъв период от живота си да е бил изправен пред решението и избора за това, дали има деца. И, понеже сме обикновени простосмъртни, сме устроени да вземаме решения, като правим и сравнение с другите край нас. Няма човек (изключвам патологични клинични случаи), според мен, който да не се е замислял за избора дали да има деца и да не се е бил поогледал най-малко сред свои познати, връстници и приятели. Друг вече е проблемът с това дали да коментираме конкретно нечие поведение и да му даваме присъда, нещо, което, както виждам, всички (уж) изключихме априори.