Аз мисля, че в България, хората, направили подобен избор са дискриминирани и тормозени по един безобразен начин.
По техен адрес се сипят обиди, епитети, описания и квалификации, които по мое мнение не могат да бъдат описани по друг начин, освен дискриминация.
Дори по мой адрес, въпреки, че имам дете, се дадоха описателни характеристики, че не искам второ, понеже с първото съм "бетонирала" положението си, защото мъжът ми не е на минимална заплата и има собствен бизнес.
Да, мисленето ни е консервативно. Всеки, дръзнал да каже, че предпочита за живота си нещо, по-различно от общоприетото, е сочен с пръст. Това, което се случва под чаршафите на дадена двойка, не би трябвало да има значение, стига да няма обществено опасен характер. Имам приятелки на моя възраст (30+), все още незадомили се, виждам какъв натиск има обкръжението им върху тях. Постигнатият материален статус не е предпоставка за решение за деца. Най-важното е детето да е желано и да му се осигури нормален живот. Ако жената преценява, че не иска да поема тази отговорност, мога да кажа единствено: "Евала, обмислено решение".


Разбрах те, че всъщност баща ти не иска да смени начина си на живот и сигурно има вредни навици, от които не може да се откаже. Това си е за ядосване. Но именно като имаш кариера, ще имаш възможност да прехвърлиш най-ежедневните грижи върху друг човек, срещу съответно заплащане примерно.
