какво мислите за жените, които решават да останат без деца?

Публикувана: 24 окт. 2009, 13:48 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2009, 16:56 ч.

34 814
766

L

# 555 5 ноем. 2009, 21:39 ч.

На мен пък, ако знаете как ми се купонясва Blush

Blush

Иначе си ходя по магазините с такова желание... А, когато не мога, си купувам от Интернет Laughing

Laughing

На разни масажи, козметици и фризьор също ходя, но по-рядко. На кино не мога сега, но след някоя друга година и това пак ще стане... До човек си е Wink

Wink

Виж целия пост

# 556 5 ноем. 2009, 21:46 ч.

А аз ако знаех какво ме чака в действителност , сигурно нямаше да се реша. Laughing

Laughing

Бременността и раждането са бели кахъри на фона на това, което идва след тях. Crazy

Crazy

Виж целия пост

S

Пристрастен

# 557 5 ноем. 2009, 22:57 ч.

Цитат на: Валентина в чт, 05 ное 2009, 21:14

Цитат на: Не се сърди, човече в чт, 05 ное 2009, 20:53

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в чт, 05 ное 2009, 20:05

... не мога да си представя, че няма да мога импулсивно да отида на кино, или на среща...

Подобни неща имаха смисъл през тийнейджърските ми години, сега са ми абсолютно лишени от такъв Laughing

Laughing

Животът не е сам купон, омръзва, поне на мен Peace

Peace

И при мен е така. Едно време бях купонджийка, сега не можеш да ме накараш да изляза от къщи за да отида някъде без децата си. Преди една седмица отидох на кино не заради филма, а защото... ми се ядяха пуканки - взехме и голямата ни дъщеря. Прекарахме си супер (голяма беля си навлякохме... станахме фенове на MJ след смъртта му...)

Всяко нещо е с времето си. Преди и аз си ценях свободата, но сега дори лятото, когато децата са на село при баба си не излизам импулсивно. То и почти няма с кой- приятелките ми са все с деца.
Валентина, заповядай в темата за MJ. Само заради този филм си вдигнах задника да отида на кино, не бях ходила поне от 3-4 год.

Виж целия пост

E

# 558 6 ноем. 2009, 06:54 ч.

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в чт, 05 ное 2009, 20:05

Ами разсъждавам, че не желая да променям досегашния си начин на живот. Не мога да си представя едно изцяло зависещо от мен същество, не мога да си представя, че няма да мога импулсивно да отида на кино, или на среща... Освен това, на чисто подсъзнателно ниво ме е гнус от бебета. Особено от такива, на които им никнат зъби. Нищо не мога да направя със себе си - не искам да ги доближавам. Приятелките ми ме разбират и дори се шегуват с това. Веднъж кръщелникът ми повърна върху мен...... веднага след това аз...

Men пък ме беше гнус да кърмя. Кърмаките никога няма да ме разберат, но това няма да промени чувството, което съм изпитвала и с двете си деца. Синът ми се роди в осмия месец и всички лекари гракнаха" Трябва да се кърми", То беше рев, помпи, цедене, даване с шише...и издържах един месец. И сега ме побиват тръпки като се сетя.
Така че никак не ми е чужда идеята, че някой може д не иска деца и те да не са милията на живота му.

Виж целия пост

R

Редовен потребител

# 559 6 ноем. 2009, 08:50 ч.

Точно се чудех дали само аз нямам някои от така трогателното описвани майчински прояви. В някои отношения децата са си деца, твои, чужди, и някои неща те дразнят/ядосват еднакво без значение от чие отроче идват.
Аз лично не съм особено гнуслива, чувствителна или какъвто там е правилния епитет, но има хора, които са, и съм забелязвала, че са такива и към собствените си деца. Да не говорим, че има ситуации, в които ми е идвало да си тегля един, защото детето е падало през глава от метър и кусур, а аз вместо да се уплаша или разтревожа си представих как някой ме гледа на камерата и ми се смее.
Та всъщност с две думи исках да кажа, че родителството се описва с много поезия, а всъщност съдържа доста проза.

По повод ражданията, аз бях атракцията на родилното отделение, защото не ме беше страх от самото раждане, страх ме беше от упойката, от абоката Blush

Blush

. Само това ми беше на устата, никой не можа да разбере как може да родиш нормално, а да те е страх от игла. Ами на, страх ме е, не очаквам някой да го разбере, простоо съм такава. Успявам с някакви логични разсъждения да си обуздая паниката, но ми коства много усилия и работа върху себе си. Същото е и със страховете от нелечими болести между другото, всеки трябва да си намери собствения път да избяга.

Виж целия пост

Пристрастен

# 560 6 ноем. 2009, 10:16 ч.

Аз, като се замисля, също нямам поетично-романтичен поглед над майчинството, независимо, че обожвам дъщеря си.
Родих без никакви драми за пет минути, имах само проблем с главоболието от упойката, ужасно се притеснявах през цялата бременност за фигурата си, кърменето ми беше силно неприятно изживяване, което прекратих почти веднага със съжалението, че не съм го направила от началото.
Не съм се отказвала от светски живот, културни изяви и пътувания.
Имах период на депресия след раждането, която излекува мъжът ми.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 561 6 ноем. 2009, 10:16 ч.

Продължавам да не разбирам дискусията.

За жените, които решават да останат без деца, смятам, че имат много основателна причина - предвид целия обществен натиск да заимат такива, който е виден и от изказванията в темата. Същото за съжаление не може да се каже за жените, решили да имат деца. Според мен парадоксът е в това, че хората, избрали да не бъдат родители, всъщност много по-отговорно са обмислили решението си от мнозина, които са избрали да бъдат.

За мен раждането, кърменето и гледането на деца не са геройство, нито пък белег за себеотрицание. Имам дете и то ме прави щастлива само като ме погледне в очите. Лично за мен, от чисто егоистична гледна точка, нищо не може да замени това удоволствие. Така че съвсем добре разбирам жена, която не иска да се лиши от свободното си време и личното си пространство. Всички сме егоисти, само че понякога твърде много искаме да "ощастливим" и другите по нашия начин.

Виж целия пост

V

# 562 6 ноем. 2009, 10:21 ч.

Когато разбрах, че съм бременна - нещо което не съм планирала и беше напълно неочаквано - нито бях женена, нито съм искала да бъда, нито деца са били в плановете ми. Но още в момента, когато видях двете чертички - се почувствах най-щастливата жена на света. Не съм мислила нито за раждането, нито за кърменето, нито за дискотеки, купони или шопинг, които евентуално биха ми липсвали. Споделих с готавашния си приятел - сега съпруг - той подскочи от радост и всичко беше ясно. Нито един от двамата не е имал съмнения иска или не. Както и никой от нас не го е планирал-нито сме правили планове да живеем заедно или камо ли да обвържем живота си до този момент. Но нещата тръгнала от само себе си, единствено беше щастието и желанието да си гледаме това бебче.
Та идеята ми е - един ден ако тези, които не искат - все пак забременеят - напълно възможно е да започнат да го искат Laughing

Laughing

Виж целия пост

Пристрастен

# 563 6 ноем. 2009, 10:25 ч.

Вилико, бременността е девет месеца.
И аз имах подобно усещане, моята дъщеря е родена желана и чакана, но не планирана, обаче все пак ми остана достатъчно време, освен блу екстазито от новината, че ще ставам майка, да си мисля и за останалите неща, които коментираме.

Виж целия пост

V

# 564 6 ноем. 2009, 10:26 ч.

Решението не се взима 9 месеца.
Визирам онзи първи момент, който ме наведе на мисълта, че го искам.

Виж целия пост

Пристрастен

# 565 6 ноем. 2009, 10:35 ч.

Аз те разбрах какво визираш, обаче онзи първи момент е все пак момент.
Аз, обаче имах и страхове и притеснения, съвсем подобни като като на Богиня.
Мислих как ще промени живота ми, до каква степен ще ми се налага да се откажа от неща, които обичам, дали изящната ми фигура ще се запази, дали, дали....и все в този дух.

Виж целия пост

V

# 566 6 ноем. 2009, 10:40 ч.

Е аз къде соча, че съм пример?
казвам при мен как е станало.
Бях 45-46кг, много слаба, с много хубава фигура, но това пък ми е била последната мисъл!
И единственото от което се отказах- беше вечерния гулаи Laughing

Laughing

И пак не съм го мислила, просто стана.

Виж целия пост

R

Редовен потребител

# 567 6 ноем. 2009, 10:43 ч.

Цитат на: Azzy в пт, 06 ное 2009, 10:35

Аз те разбрах какво визираш, обаче онзи първи момент е все пак момент.
Аз, обаче имах и страхове и притеснения, съвсем подобни като като на Богиня.
Мислих как ще промени живота ми, до каква степен ще ми се налага да се откажа от неща, които обичам, дали изящната ми фигура ще се запази, дали, дали....и все в този дух.

Е, моето дете е планирано, ама пак съм си мислела за тези неща. Хората, които планират, сме така. Анализирам си всяко решение, дори го причислявам към положителните си качества.

Виж целия пост

L

# 568 6 ноем. 2009, 11:02 ч.

Аз пък си мислех за тези неща още преди да говорим сериозно за дете Blush

Blush

Трябваха ни три години брак, докато стигнем до решението, че искаме да имаме Laughing

Laughing

Не съжалявам нито миг, че съм изчакала! Три години посветихме на себе си като съпрузи и личните си цели и именно те ми дават сили сега, когато съм майка! Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

V

# 569 6 ноем. 2009, 11:04 ч.

Сили за какво?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Каква бях, каква станах

11 197
152

Актуални теми и общи дискусии

Най - непоносимият персонаж от книга

6 182
52

Литературен клуб

"Класови" различия

12 983
177

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.