viliko, не можем всички да мислим еднакво и да имаме еднакви приоритети в живота. Уважавай и чуждото мнение.
Виж целия пост
какво мислите за жените, които решават да останат без деца?
- Публикувана: 24 окт. 2009, 13:48 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2009, 16:56 ч.
# 586
6 ноем. 2009, 12:16 ч.
Нищо не мисля,не мога възоснова на това да си формирам мнението за човек,но съм далеч от мисълта,че детето осмисля живота на една жена. 
Виж целия пост
# 587
6 ноем. 2009, 12:21 ч.
Men пък ме беше гнус да кърмя. Кърмаките никога няма да ме разберат, но това няма да промени чувството, което съм изпитвала и с двете си деца. Синът ми се роди в осмия месец и всички лекари гракнаха" Трябва да се кърми", То беше рев, помпи, цедене, даване с шише...и издържах един месец. И сега ме побиват тръпки като се сетя.
Така че никак не ми е чужда идеята, че някой може д не иска деца и те да не са милията на живота му.
Леле, едно към едно с мен, все едно аз съм го писала 
.
Това отново идва да покаже, че нищо не е само бяло или черно. Факта, че кърменето извиква у мен само неприятни чувства, значи ли че съм лоша майка? Не, понеже въпреки тоя "срам" обожавам децата си и смятам, че съм добра майка
Постарах се, въпреки всичко да го правя колкото мога, защото знам, че е добре за тях. Така и тези, които предпочитат да бъдат известно време без деца, не са автоматично безсърдечни егоисти.
И това за абоката ми е много познато
. Само представата за игла във вените ми е достатъчна да ... А самото раждане хич не ме плаши.
Виж целия пост
Men пък ме беше гнус да кърмя. Кърмаките никога няма да ме разберат, но това няма да промени чувството, което съм изпитвала и с двете си деца. Синът ми се роди в осмия месец и всички лекари гракнаха" Трябва да се кърми", То беше рев, помпи, цедене, даване с шише...и издържах един месец. И сега ме побиват тръпки като се сетя.
Така че никак не ми е чужда идеята, че някой може д не иска деца и те да не са милията на живота му.
. Това отново идва да покаже, че нищо не е само бяло или черно. Факта, че кърменето извиква у мен само неприятни чувства, значи ли че съм лоша майка? Не, понеже въпреки тоя "срам" обожавам децата си и смятам, че съм добра майка
Постарах се, въпреки всичко да го правя колкото мога, защото знам, че е добре за тях. Така и тези, които предпочитат да бъдат известно време без деца, не са автоматично безсърдечни егоисти.И това за абоката ми е много познато
. Само представата за игла във вените ми е достатъчна да ... А самото раждане хич не ме плаши. 
# 588
6 ноем. 2009, 12:29 ч.
Вилико, ако правилно съм схванала, очакваш да кажа, че примирам от благоговение, когато бърша дупето на дъщеря си ли? Или когато повръща върху мен?
И съм най-щастливата на света и изпитвам неописуемо удовлетворение от гореописаните дейности?
Аз, обаче, от своя страна съм достатъчно отегчена от подобен род изяви и лица, които нямам нищо против да си осмислят живота и да издигат в култ раждането и кърменето и бърсането на дупета, но не считам за редно да ги информирам, че аз не споделям тяхното житейско виждане за удовлетворение и щастие и начин да обичат детето си или да осмислят живота си.
Обаче, аз от своя страна, не бих допуснала да ми обясняват как съм егоистка и лоша майка, и фръцла и принцеса Турандот и забравих още какво, защото съм красива, добре облечена и обута, с перфектна фигура и обичам пътуванията, масажите, хубавите ресторанти и не съм се превърнала в отчаяна повлекана, която се е впила в детето си и го размахва като знаме срещу собствения си житейски провал.
Виж целия пост
Вилико, ако правилно съм схванала, очакваш да кажа, че примирам от благоговение, когато бърша дупето на дъщеря си ли? Или когато повръща върху мен?
И съм най-щастливата на света и изпитвам неописуемо удовлетворение от гореописаните дейности?
Аз, обаче, от своя страна съм достатъчно отегчена от подобен род изяви и лица, които нямам нищо против да си осмислят живота и да издигат в култ раждането и кърменето и бърсането на дупета, но не считам за редно да ги информирам, че аз не споделям тяхното житейско виждане за удовлетворение и щастие и начин да обичат детето си или да осмислят живота си.
Обаче, аз от своя страна, не бих допуснала да ми обясняват как съм егоистка и лоша майка, и фръцла и принцеса Турандот и забравих още какво, защото съм красива, добре облечена и обута, с перфектна фигура и обичам пътуванията, масажите, хубавите ресторанти и не съм се превърнала в отчаяна повлекана, която се е впила в детето си и го размахва като знаме срещу собствения си житейски провал.
# 589
6 ноем. 2009, 12:31 ч.
Обаче, аз от своя страна, не бих допуснала да ми обясняват как съм егоистка и лоша майка, и фръцла и принцеса Турандот и забравих още какво, защото съм красива, добре облечена и обута, с перфектна фигура и обичам пътуванията, масажите, хубавите ресторанти и не съм се превърнала в отчаяна повлекана, която се е впила в детето си и го размахва като знаме срещу собствения си житейски провал.
Евала, подкрепям
Виж целия пост
Обаче, аз от своя страна, не бих допуснала да ми обясняват как съм егоистка и лоша майка, и фръцла и принцеса Турандот и забравих още какво, защото съм красива, добре облечена и обута, с перфектна фигура и обичам пътуванията, масажите, хубавите ресторанти и не съм се превърнала в отчаяна повлекана, която се е впила в детето си и го размахва като знаме срещу собствения си житейски провал.
Евала, подкрепям
# 590
6 ноем. 2009, 12:32 ч.
Вилико, ако правилно съм схванала, очакваш да кажа, че примирам от благоговение, когато бърша дупето на дъщеря си ли? Или когато повръща върху мен?
И съм най-щастливата на света и изпитвам неописуемо удовлетворение от гореописаните дейности?
Аз, обаче, от своя страна съм достатъчно отегчена от подобен род изяви и лица, които нямам нищо против да си осмислят живота и да издигат в култ раждането и кърменето и бърсането на дупета, но не считам за редно да ги информирам, че аз не споделям тяхното житейско виждане за удовлетворение и щастие и начин да обичат детето си или да осмислят живота си.
Обаче, аз от своя страна, не бих допуснала да ми обясняват как съм егоистка и лоша майка, и фръцла и принцеса Турандот и забравих още какво, защото съм красива, добре облечена и обута, с перфектна фигура и обичам пътуванията, масажите, хубавите ресторанти и не съм се превърнала в отчаяна повлекана, която се е впила в детето си и го размахва като знаме срещу собствения си житейски провал.
Azzy, точно в десятката!
Виж целия пост
Вилико, ако правилно съм схванала, очакваш да кажа, че примирам от благоговение, когато бърша дупето на дъщеря си ли? Или когато повръща върху мен?
И съм най-щастливата на света и изпитвам неописуемо удовлетворение от гореописаните дейности?
Аз, обаче, от своя страна съм достатъчно отегчена от подобен род изяви и лица, които нямам нищо против да си осмислят живота и да издигат в култ раждането и кърменето и бърсането на дупета, но не считам за редно да ги информирам, че аз не споделям тяхното житейско виждане за удовлетворение и щастие и начин да обичат детето си или да осмислят живота си.
Обаче, аз от своя страна, не бих допуснала да ми обясняват как съм егоистка и лоша майка, и фръцла и принцеса Турандот и забравих още какво, защото съм красива, добре облечена и обута, с перфектна фигура и обичам пътуванията, масажите, хубавите ресторанти и не съм се превърнала в отчаяна повлекана, която се е впила в детето си и го размахва като знаме срещу собствения си житейски провал.
Azzy, точно в десятката!
# 591
6 ноем. 2009, 12:37 ч.
Очаквам да кажете, че сте щастливи майки и това с раждането, кърменето,повръщането и т.н. са само бели кахъри.
Съжалявам, ако мнението ми ЗА децата се разбира като "знаме срещу собствения ми житейски провал".
Аззи, ти не веднъж споменаваш в темите богатия съпруг, сега добави и добрия външен вид. Което е прекрасно.
Но не мисли, че си единствената, а другите/като мен/ са повлекани
Виж целия пост
Съжалявам, ако мнението ми ЗА децата се разбира като "знаме срещу собствения ми житейски провал".
Аззи, ти не веднъж споменаваш в темите богатия съпруг, сега добави и добрия външен вид. Което е прекрасно.
Но не мисли, че си единствената, а другите/като мен/ са повлекани
# 592
6 ноем. 2009, 12:56 ч.
Вилико, никъде не съм казвала какъв е съпругът ми, който, всъщност дори не ми е съпруг, ако трябва да сме съвсем точни.
В течение на различни разговори съм казвала по съвсем други поводи, че има собствен бизнес и някакви подобни общи описания, в които става ясно, че не сме на минимална заплата и явно имаме някакъв стандарт на живот.
В този ред на мисли, някои съфорумки, са си направили съответния извод и го материализираха като генералното заключение в писмен вид.
Искам да уточня, че парадирането на подобна основа ми е крайно неприятно и не страдам нито от излишна скромност, нито от излишни скрупули, но аз винаги съм била максимално дискретна и никога и по никакъв повод не бих пльоснала подобно изречение където и да било.
Никога не съм наричала теб или някоя конкретна повлекана, това е обобщение за определен житейски типаж, точно като онези, които раждат дете, за да обезпечат живота си.
Коментарът ми засяга толерантността и способността да излезеш от собствената си черупка и да видиш, че светът е широк и много шарен, в никакъв случай черно-бял и освен конкретно моето или твоето виждане, има и друго, които са съвсем правилни за този, който ги споделя.
Виж целия пост
В течение на различни разговори съм казвала по съвсем други поводи, че има собствен бизнес и някакви подобни общи описания, в които става ясно, че не сме на минимална заплата и явно имаме някакъв стандарт на живот.
В този ред на мисли, някои съфорумки, са си направили съответния извод и го материализираха като генералното заключение в писмен вид.
Искам да уточня, че парадирането на подобна основа ми е крайно неприятно и не страдам нито от излишна скромност, нито от излишни скрупули, но аз винаги съм била максимално дискретна и никога и по никакъв повод не бих пльоснала подобно изречение където и да било.
Никога не съм наричала теб или някоя конкретна повлекана, това е обобщение за определен житейски типаж, точно като онези, които раждат дете, за да обезпечат живота си.
Коментарът ми засяга толерантността и способността да излезеш от собствената си черупка и да видиш, че светът е широк и много шарен, в никакъв случай черно-бял и освен конкретно моето или твоето виждане, има и друго, които са съвсем правилни за този, който ги споделя.
# 593
6 ноем. 2009, 13:04 ч.
Да, бели кахъри са. Не, не съм щастлива майка, никоя не си избира проблемите, които да съпътстват лично нейното майчинство, но единственото, което е от значение след този момент на решение да бъда такава е да отгледам щастливо дете.
Виж целия пост
Очаквам да кажете, че сте щастливи майки и това с раждането, кърменето,повръщането и т.н. са само бели кахъри.
Да, бели кахъри са. Не, не съм щастлива майка, никоя не си избира проблемите, които да съпътстват лично нейното майчинство, но единственото, което е от значение след този момент на решение да бъда такава е да отгледам щастливо дете.
# 594
6 ноем. 2009, 13:13 ч.
И между другото, забравих, ве пак да ти кажа, че съм щастлива майка.
И мисля, че и дъщеря ми е щастлива.
И по повод повлеканите, искам да ти споделя, че една от най-близките ми и любими приятелки от ранна детска възраст преживя много тежък подобен период, от който лично аз я извлачих за косите с огромни усилия.
От красиво, лъчезарно и влюбено в живота същество, след раждането тя удари стоте кила, затвори се в света на майчинството и кърменето и се скри от света зад чувалести дрехи и дъщеря си. Тотална депресия в продължение на четири години.
Как съм го направила е отделен въпрос, но важното е, че успях, върнах я към живота.
Мъжът ми направи за мен нещо подобно, но в много по-ранна фаза, още в зародиш, така да се каже отряза корена.
Така, че това, което пиша не е злонамерено, а просто констативно.
От горесподеленото, може би не е учудващо, че изпитвам съчувствие към жени, изпаднали в подобно положение и винаги, с голямо удоволствие бих дала съвет и бих подкрепила жена, която иска да се върне към живота и се чувства по подобен начин.
Но между това и откровената злоба и завист, която визирах в първия пост, има огромна разлика.
Виж целия пост
И мисля, че и дъщеря ми е щастлива.
И по повод повлеканите, искам да ти споделя, че една от най-близките ми и любими приятелки от ранна детска възраст преживя много тежък подобен период, от който лично аз я извлачих за косите с огромни усилия.
От красиво, лъчезарно и влюбено в живота същество, след раждането тя удари стоте кила, затвори се в света на майчинството и кърменето и се скри от света зад чувалести дрехи и дъщеря си. Тотална депресия в продължение на четири години.
Как съм го направила е отделен въпрос, но важното е, че успях, върнах я към живота.
Мъжът ми направи за мен нещо подобно, но в много по-ранна фаза, още в зародиш, така да се каже отряза корена.
Така, че това, което пиша не е злонамерено, а просто констативно.
От горесподеленото, може би не е учудващо, че изпитвам съчувствие към жени, изпаднали в подобно положение и винаги, с голямо удоволствие бих дала съвет и бих подкрепила жена, която иска да се върне към живота и се чувства по подобен начин.
Но между това и откровената злоба и завист, която визирах в първия пост, има огромна разлика.
# 595
6 ноем. 2009, 13:21 ч.
Реално за всеки нещото, което може да го извади от релси, е различно- детето, абоката, нова работа, любовна раздяла или пък комфорта на щастливия семеен живот.
Има жени, които напълняват поклрай бременност и се депресират, има и такива, които напълняват от домашното спокойствие, или пък от стреса покрай работата си. Важно е всеки да се познава, да си знае слабостите и да се бори с тях както намери за добре.
Аз например по време на бременността и след раждането бях ужасно дисциплинирана, изписаха ме от родилното толкова кг, колкото бях преди да забременея. Влязох си в дънките на третия ден, а педиатърът като дойде у дома не повярва, че аз съм майката
За сметка на това по време на дълги летни почивки му отпускам края и ставам почти тюфлек .
Виж целия пост
Има жени, които напълняват поклрай бременност и се депресират, има и такива, които напълняват от домашното спокойствие, или пък от стреса покрай работата си. Важно е всеки да се познава, да си знае слабостите и да се бори с тях както намери за добре.
Аз например по време на бременността и след раждането бях ужасно дисциплинирана, изписаха ме от родилното толкова кг, колкото бях преди да забременея. Влязох си в дънките на третия ден, а педиатърът като дойде у дома не повярва, че аз съм майката
За сметка на това по време на дълги летни почивки му отпускам края и ставам почти тюфлек .
# 596
6 ноем. 2009, 14:24 ч.
Относно темата, мисля, че за всяка жена и характер е различно и е въпрос на личен избор и стечение на обстоятелствата донякъде. Допреди година хич не ми се искаше бебе, въпреки, че имам стабилен съпруг, справяме се финансово, обичаме се и проблемите ни са дребни.Просто така се чувствах и не виждам нищо лошо в това.
Сега дойде момент, в който започнах да харесвам бебешката миризма на сладко и да копнея за бебе.Ясно ми е, че бебето не е само сладка кукла, но и много отговорност, неприятни задължения ,тревоги, но пък и когато чистя не ми е приятно, но резултатът си струва/далеч съм от мисълта, че бебето е равно на чистене/
Та мисълта ми е, че за всяко нещо има време и нагласа и ако при някои времето и нагласата не настъпят-какво от това, щом се чувстват добре?
Не всички са родени за майки, но пък могат да са изключително добри специалисти или в определена област да се чувстват щастливи и задоволени без деца.Подкрепям личния избор на жената!
Виж целия пост
Сега дойде момент, в който започнах да харесвам бебешката миризма на сладко и да копнея за бебе.Ясно ми е, че бебето не е само сладка кукла, но и много отговорност, неприятни задължения ,тревоги, но пък и когато чистя не ми е приятно, но резултатът си струва/далеч съм от мисълта, че бебето е равно на чистене/
Та мисълта ми е, че за всяко нещо има време и нагласа и ако при някои времето и нагласата не настъпят-какво от това, щом се чувстват добре?
Не всички са родени за майки, но пък могат да са изключително добри специалисти или в определена област да се чувстват щастливи и задоволени без деца.Подкрепям личния избор на жената!
# 598
6 ноем. 2009, 15:13 ч.
Според мен кофти вариант настъпва само в случай, че мъжът и жената са единодушни, останат си без дете, но към 50 мъжът си смени мнението. За него не е късно, а жената ще е изпуснала всички влакове. А и ми е много странно как всички жени са убедени, че мъжът им ще е с тях за вечни времена. Защото кой до кого ще е след 20 години е най-непредвидимото нещо.
Виж целия пост
# 599
6 ноем. 2009, 15:21 ч.
разбира се че няма никакви гаранции дори утре как ще ти изглежда живота. затова според мен една жена трябва да се вслуша най-вече в себе си за подобни решения.
Виж целия пост
Препоръчани теми