Февруарчето посреща с песен свойта първа златна есен

Миме, не съм видяла,че ме питаш за Боян. Ами той е съученик на близък приятел и от много години се познаваме.(3-4 де, не повече) Скоро бяхме на неговото парти за бащинство-роди му се син Андрей. А ти откъде го познаваш? А Ива познаваш ли я?

Някой има ли проблеми със снимка.бг или само аз? И да питам нещо, че съм много загубена. Преди време някой беше казал, че от снимка.бг снимките се свалят с лошо качество. Аз ли пак съм нещо недоразбрала или наистина е така?

Пети аз доколкото знам не само от снимка бг , а от всички такива сайтове се свалят с лошо качество ,защото като се качват на сайте , те се компресират, или там както се казва и ако погледнеш са много по малки като мегабайти и ако искаш да ги отпечатваш на хартия ще станат с много лошо качество. Иначе ако ги гледаш само на компа май няма голямо значение. ама аз хич не съм експерт в тази област може да не съм права 

Йоли,значи-режеш на парчета и заливаш със смес за крем карамел..и това е.Печеш.Така ли? Аз дадох следобяда на Ралица варена тиква( добре че беше Калина да ме подсети,че една тиква си ме чака от една седмица..    Сложих и няколко парчета ябълка и 2 л АМ.Не беше прието много възторжено,но се изяде.

Марина,всеки ден има пилатес-и по обяд(от 11.00) и вечер( май от 17.50).Трябва да си вземеш програмата от The GYM-a или виж всъщност в сайта им.Трудно обаче ще напаснем бабите да дойдат едновременно,но поне ше опитаме..Ако не-аз ходих събота и неделя .И това е някакъв вариант.

Mарина аз съм израснала с него,на една улица живеехме и заедно сме дивяли като лапета,жена му  не  я  познавам,и от ФБ разбрах че е станал баща много е тъпо има хора с които си израснал а сега не общуваш,а много ми се иска да го видя.

Честит сняг!
Ние вчера пристингнахме при баба - в едно малко планинско градче и в момента тук е снежна приказка. Всичко е бяло, цял ден валя на огромни парцали, две огромни кучета обикалят двора а вътре пращят камини... Дори и Бобчо усети атмосферата и спи почти цял ден. А, баба е страхотна жена. Не спирам да й се възхищавам. Изведнъж се почувствах мъъъъничка, особено като я видях как добре се справя с децата и погледите и на тримата блестят по един и същи начин и се забавляват. Никога не мога да го постигна аз това... И странно - не изпитвам никаква ревност, а когато са с майка ми - да... И сега съм в стаята, в която минаха първите ми 7  години и не мога да повярвам, че всичко това в живота ми е факт. Имам чувството, че ей сега ще ме извика да си уча таблицата за умножение...
Баба е била лидер на всички видове женски и арт движения едно време в София - освен разните ръкоделия е била и актриса и е играла в няколко театъра. Но после си идват с дядо тук и целият им живот мина в гледане на деца, животни и пак деца:))) Например ставаше сутрин рано, приготвяше ми закуска (бухтички, мекички и разни такива неща, които още си нося по себе си:))), после започваше да оправя животни - да ги храни, дои, и каквото трябва, отиваше заедно с дядо на ливадата и косеше тревата не по - зле от мъж, изобщо бяха наравно във всяка работа. На обяд естествено винаги имаше нещо сготвено. А след като се нахранихме започваше да ми шие роклички или да плете. Надвечер след всичко това, се изкъпваше, обличаше в модерен костюм, правеше букли на косата си и отиваше на поредната ръкоделска среща или някое събрание:))). Сега е на 85 и се държи по същия начин, само дето дядо го няма. Цял живот се държаха двамата за ръце и той така си и отиде - хванал я за ръка... Но тя все още се смее като детенце заедно с децата. И прави почти същите бели:).
Например, едно лято бяхме излезли двете по женски, облечени в страхотни рокли, парфюмирани, с чантички в ръка и т.н., купуваме вестници от някаква будка и съвсем в края на щанда някакъв човечец си подрежда купа списания и изведнъж тя с един замах на копринения си ръкав бута целия му куп и наперва гордо брадичка. Аз естествено умирам от срам, а той с наведена глава си ги събира. Изсъсквам й: "Какво правиш?", а тя: "Аз като го ритна в т....те ще му кажа на него. Знаеш ли веднъж как удари дядо ти..."
Друг път беше болна една зима и трябваше да й слагаме инжекция. Майка ми приготви всичко и изведнъж баба я няма в цялата къща. Навън са преспи сняг, търсим я навсякъде и я няма. След половин час, майка ми отчаяно крещи: "Моля те, покажи се, няма да ти сложа инжекцията" и се чува един тих глас от най -високото дърво: "Тук съм, не мога да сляза...".
Едно време, идвали властите да й вземат шевната машина, защото някой решил, че с нея печели пари и тя най - гостоприемно ги поканила да влязат долу в мазето, за да видят къде я държи. Като влязъл и последният, тя заключила вратата след тях с катинар. Дядо се прибрал и като разбрал, че вече 4 часа са долу, си събрал багажа за Белене...
Всичко дължа на тази жена и се надявам да имам поне 1/10 000 част от нейния дух и сила... Иначе, горко им на децата ми.
Та от такова едно вълшебно за мен място, ви пращам много топлина и мирис на сняг, горящи дърва и домашни сладки...

леле мама Зари,аз поне духом съм при вас,и папкам от сладките,а дали има и кисело млекце??? Страхотен пост както винаги 

Ееееех,мама Заринче,такаааа мееее разтооопиииииииииииии.....
А симпатичната ти баба и аз бих искала да я познавам

Зари, Зари, пренесе ме и мен в тази зимна приказка  име върна дооооооста годинки назад

МамаЗ аз просто ще замълча  
Благодаря ви за рецептите за тиквата Миме твоя модел съм го яла обаче само с мед захари и орехи, сега обаче няма да ми се получи щото свекъра се е престарал нарязана и обелена е. Ще е или тиквеник (малко вероятно) или на фурна с яйца и мляко. Толо в тоя модел тиквата май първо се вари (крем карамеления)

MamaZ много ме трогна с този пост,пренесох се и аз в годините назад с моята баба,която ме гледаше на село и ми правеше същите закуски и ни къпеше на двора със слънчева вода.Грижеше се за всички внуци ,но към мен имаше специално отношение,тъй като бях единственото момиче.А и съм кръстена на нея.Само мен учеше да плета на една кука и ми разрешаваше да бъркам бухтите с нея.....ех спомени ,спомени...Сега милата ми баба е на 91год и до миналата година се обслужваше сама,готвеше и се грижеше за животните и двора,но зимата падна и си счупи крака.На тази възраст издържа тежка операция и сега е с пирон в крака,възстанови се горе-долу,но не може да ходи и много се тормози ,че е в това положение.Неудобно се чувства ,че не може да се грижи за себе си и винаги плаче като отидем да я видим,постоянно повтаря ,че не ни е нужна вече,терзае се ,че не може да подържи правнуците за ръчичка и да ги разведе по двора,както нас едно време....
Извинете ме ,че толкова се отплеснах..,но много си я обичам и има защо.
Десита77, кураж и бързо оздравяване.

Момичета, включвам се за да ви кажа да стискате здраво палци за Десита77 и за мъника Велизар ,защото току що са влезли в болница с двустранна бронхопневмония
Дано да се оправи бързо детенце 

Леле много кофти.Стискаме силно палци за Велизарчо и Деси.И се молим да се оправи бързичко.

Дано се оправят бързо Ей, и те се намъчиха

  за малкия Велизарчо.