... не ми се ще да се разсипва под сайванта /навес с три стени/ на село, дето го поставиха. в него миришеше на детството ми.
Аз се чудех как да характеризирам най-точно темата
Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част
- Публикувана: 29 окт. 2009, 09:26 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2010, 15:28 ч.
# 690
18 ноем. 2009, 16:04 ч.
Аз се чудех как да характеризирам най-точно темата
Виж целия пост
Прекрасен простичък изказ!
Аз се чудех как да характеризирам най-точно темата
# 691
18 ноем. 2009, 16:07 ч.
а някой събира ли още салфетки,картички,календарчета,марки и пр.... 
ами ученическите лагери на морето и балкана......
рапорт даден ,рапорт приет......
и маршируването с тържествен вик "ураааааа" 
да попълваме дневници с разни въпросчета.......
а някой помни ли играта "шмайзер",нарисувана на асвалта.......
съжалявам ,ако повтарям някого......нямам време да чета всичко написано.....
Виж целия пост
ами ученическите лагери на морето и балкана......
рапорт даден ,рапорт приет......
и маршируването с тържествен вик "ураааааа" да попълваме дневници с разни въпросчета.......
а някой помни ли играта "шмайзер",нарисувана на асвалта.......
съжалявам ,ако повтарям някого......нямам време да чета всичко написано.....
# 692
18 ноем. 2009, 16:16 ч.
Все избягвах темата. Вляза ли и няма да има излизане. А си имам и друга работа.
Миризмите като спомен ме привлякоха особено.
Със сигурност е ставало дума и в предишни страници, обаче трябва да си изсипя спомена, ще ме прощавате.
Най-ярките ми миризми са три: Кореком, книжарница и елхата за НГ.
А любим ден си беше 31 декември, ама следобед. Трескавото радостно очакване. Голямото готвене и шетане.
И екзотичните миризми на банани и портокали. ...
Виж целия пост
Миризмите като спомен ме привлякоха особено.
Със сигурност е ставало дума и в предишни страници, обаче трябва да си изсипя спомена, ще ме прощавате.
Най-ярките ми миризми са три: Кореком, книжарница и елхата за НГ.
А любим ден си беше 31 декември, ама следобед. Трескавото радостно очакване. Голямото готвене и шетане.
И екзотичните миризми на банани и портокали. ...
# 693
18 ноем. 2009, 16:24 ч.
По повод на любимия ден на Асса - 31-ви декември следобед.... Тогава помните ли, че баш най-хубавите неща ги очаквахме в късните часове по втора програма. По канала тогава вървяха дъъъългите програми, които тогава мразехме, а сега си спомняме с по-хубави чуства, понеже видяхме кое как е да си гладен и бездарен артист с напористо желание да правиш ката ден шоу. Няма цитирам имена.
Та аз чаках все филмовия маратон по втора. И наш'те го чакаха. И въобще от кога чакам да стане коледно време и в тая тема да започнем да си говорим за едновремешните Коледи и нови години. Ще ви почакам до декември. Сеха така копнея за старовремска коледа в дома.
Виж целия пост
Та аз чаках все филмовия маратон по втора. И наш'те го чакаха. И въобще от кога чакам да стане коледно време и в тая тема да започнем да си говорим за едновремешните Коледи и нови години. Ще ви почакам до декември. Сеха така копнея за старовремска коледа в дома.
# 694
18 ноем. 2009, 17:07 ч.
Много добре си я спомням,с радост гледах нейното предаване, но помня само името Цветана Платиканова. Някой помни ли сладкарница"Захарно петле" бате Николай и кака Мариана?
И аз питах преди известно време за това предаване така и никой нищо не отговори , но мислех че водещата беше една актриса от Сатирата с фамилия Кънева ..първото и име пак го забравих.
И на мен ми беше любимо предаване , тя беше винаги с рокля на принцеса ..
Аууу наистина Цветана Платиканова беше водещата на това предаване .Сега видях в интернет нейна снимка и се сетих , че точно тя беше водещата на това предаване .С едни голееми очи и с устни винаги на О .....
Виж целия пост
Нормално, и мебелите с времето.А преди и кой знае какъв избор е нямало...
Салонен бюфет имаме, ама е далече, няма как да го снимам....
От едно такова сито само дървенията е останала, май имам снимка, ще я потърся.
А покрай тв предаванията се сетих за едно , много ме кефеше като дете, една дама имаше картони , ножици, лепила и всякакви чудесии и показваше как се правят разни неща, ставаха бързо и лесно в ръцете й..нещо като това допреди време на бате Ненчо и кака....не знам как се казваше.
и те интересни неща майсторяха, що ли го махнаха? 
Салонен бюфет имаме, ама е далече, няма как да го снимам....
От едно такова сито само дървенията е останала, май имам снимка, ще я потърся.
А покрай тв предаванията се сетих за едно , много ме кефеше като дете, една дама имаше картони , ножици, лепила и всякакви чудесии и показваше как се правят разни неща, ставаха бързо и лесно в ръцете й..нещо като това допреди време на бате Ненчо и кака....не знам как се казваше.
и те интересни неща майсторяха, що ли го махнаха? И на мен ми беше любимо предаване , тя беше винаги с рокля на принцеса ..
Аууу наистина Цветана Платиканова беше водещата на това предаване .Сега видях в интернет нейна снимка и се сетих , че точно тя беше водещата на това предаване .С едни голееми очи и с устни винаги на О .....
# 695
18 ноем. 2009, 20:55 ч.
Точно от 31 декември помня програмите и мога да ги изиграя и сега! Имаше за две семейства Монтеви и Капулеви /от Монтеки и Капулети/, които бяха комшии и си правеха мръсни номера, а децата им -Никола Анастасов и Мариана Аламанчева взеха, че се залюбиха...
Помня и Парцалев, който разказваше, как сина му Митко Митакиев и снахата ги докарали от село в града да живеят в блок. Та Митко трябвало да ходи на курс по френски, за да иде на работа в чужбина, но вместо него ходел баща му и когато тръгнал Митко на гурбет, объркал се и го питали: Вулеву, мисю, а той :Митакиев мерси! и те хайде на самолета и в град Митаки- Горна Замбия. Бабата записала курс по машинопис и започнала работа по специалността, малко бавно пишела, но той пък шефа и заеквал и тя някой път даже и го изпреварвала. Снахата никога не готвела, а мажела едни патарки и им викали "сандювчета".
Ох, колко съм се смяла. В по-ново време помня само как Любо Нейков, го всмука телевизионния екран и скачаше от програма в програма. Всички останали са пълна скука и халтурки.
Виж целия пост
Помня и Парцалев, който разказваше, как сина му Митко Митакиев и снахата ги докарали от село в града да живеят в блок. Та Митко трябвало да ходи на курс по френски, за да иде на работа в чужбина, но вместо него ходел баща му и когато тръгнал Митко на гурбет, объркал се и го питали: Вулеву, мисю, а той :Митакиев мерси! и те хайде на самолета и в град Митаки- Горна Замбия. Бабата записала курс по машинопис и започнала работа по специалността, малко бавно пишела, но той пък шефа и заеквал и тя някой път даже и го изпреварвала. Снахата никога не готвела, а мажела едни патарки и им викали "сандювчета".
Ох, колко съм се смяла. В по-ново време помня само как Любо Нейков, го всмука телевизионния екран и скачаше от програма в програма. Всички останали са пълна скука и халтурки.
# 696
18 ноем. 2009, 21:00 ч.
Аз събирам салфетки 
. Не много активно, само като си харесам някоя в заведение примерно и си искам 
Сега дъщеря ми събира, по едно време усилено разменяха с други деца, даваше на батко си и той даваше на съученичките си...
Навремето събирах картички, марки, календарчета, опаковки от шоколади...всичко си пазя (добре, че нашите са ги запазили докато си ги взема). Сега стоят в една кути, заедно с писмата ми от русначета, войничета, чавдарски и пионерси връзки и др. подобни.
Виж целия пост
. Не много активно, само като си харесам някоя в заведение примерно и си искам Сега дъщеря ми събира, по едно време усилено разменяха с други деца, даваше на батко си и той даваше на съученичките си...Навремето събирах картички, марки, календарчета, опаковки от шоколади...всичко си пазя (добре, че нашите са ги запазили докато си ги взема). Сега стоят в една кути, заедно с писмата ми от русначета, войничета, чавдарски и пионерси връзки и др. подобни.
# 697
18 ноем. 2009, 21:22 ч.
Като спомена Филаделфия писмата от войничетата, едно време в родният ми град всяка сряда войниците под строй отиваха на баня.Изглеждаха ми толкова големи и мъжествени,сега гледам сина си след три дни става на 18 - еми не мога да го погледна по този начин, за мен си е още малко момче.
Виж целия пост
# 698
19 ноем. 2009, 14:43 ч.
Момчетата заприличваха на мъже след клетвата.Походката,брадата,прегръдката им-едни твърди,мъжки.
Сега разбирам разликата м/у приятелка и майка на войник.
Не искам да съм последното.
ПС.Ние на тоалетната сме отделили място в Темата,нали?
Че пропускаме международния и ден!
Виж целия пост
Сега разбирам разликата м/у приятелка и майка на войник.
Не искам да съм последното.
ПС.Ние на тоалетната сме отделили място в Темата,нали?
Че пропускаме международния и ден!
# 699
19 ноем. 2009, 15:01 ч.
Аз не помня да сме говорили за тоалетната. На мен например ми е мъчно за онези високи казанчета за вода с шнур и топче накрая. И обикновено вместо шнур имаха някакъв прелестен синджир тип развален гердан - шарен, шарен ...
Ау, сетих се току що, че върха на скоростния лост на дядовия москвич представляваше прозрачно пластмасово топче с еделвайс вътре, на задната седалка имаше губерчета, на задното стъкло каренце и пластмасово грозде, в колата влизахме по чорапки, а дядо - лека му пръст - караше с домащни пантофи ..
Виж целия пост
Ау, сетих се току що, че върха на скоростния лост на дядовия москвич представляваше прозрачно пластмасово топче с еделвайс вътре, на задната седалка имаше губерчета, на задното стъкло каренце и пластмасово грозде, в колата влизахме по чорапки, а дядо - лека му пръст - караше с домащни пантофи ..
# 700
19 ноем. 2009, 16:43 ч.
И аз да напиша нещо по миризливата тема 
Улучих някакво предаване по ТВ, където Юлия Юревич /мис България/, не знам по каква причина беше в някакво село и опознаваше селския начин на живот. Когато се наложи да влезе в тоалетната , от онези с дупките и септичната яма, или направо си е яма, беше едно гласене....Момичето не можеше да повярва, че може да съществува такова място и ни я описа с най-големи подробности, включително и миризмата
На село старата тоалетна беше такава, но /имах възможност за сравнение/ значително по-чиста и по-малко миризлива от другите На стената имаше забит пирон, на който висяха старателно нарязани парчета от вестници, знаете предназначението Това е единственото време, когато съм чела в тоалетната
Виж целия пост
Улучих някакво предаване по ТВ, където Юлия Юревич /мис България/, не знам по каква причина беше в някакво село и опознаваше селския начин на живот. Когато се наложи да влезе в тоалетната , от онези с дупките и септичната яма, или направо си е яма, беше едно гласене....Момичето не можеше да повярва, че може да съществува такова място и ни я описа с най-големи подробности, включително и миризмата На село старата тоалетна беше такава, но /имах възможност за сравнение/ значително по-чиста и по-малко миризлива от другите
На стената имаше забит пирон, на който висяха старателно нарязани парчета от вестници, знаете предназначението Това е единственото време, когато съм чела в тоалетната
# 701
19 ноем. 2009, 16:58 ч.
Сетих се за химическото червило на баба ми.Дали има още такива?Мажеш и до там!Няма махане.....ни вода,ни памук,ни дяволи
И беше едно такова `златно` от вън
Виж целия пост
И беше едно такова `златно` от вън
# 702
19 ноем. 2009, 17:02 ч.
Леле, нищо не съм видяла аз явно от тоалетни..Живеех в къща, в която си имаше баня и тоалетна.
Само като ходех на едно гости на село си спомням обикалям къщата, а леля ме пита какво търся. Миии, тоалетната Ааа, тя е в оня край на двора до копривата. Май и аз бях ужасена
Химическо червило имах и аз преди доооста години-повече от 20. Веднъж го набара малката ми щерка и ходи цял ден в лицето като маймунско дупе
Виж целия пост
Само като ходех на едно гости на село си спомням обикалям къщата, а леля ме пита какво търся. Миии, тоалетната
Ааа, тя е в оня край на двора до копривата. Май и аз бях ужасена Химическо червило имах и аз преди доооста години-повече от 20. Веднъж го набара малката ми щерка и ходи цял ден в лицето като маймунско дупе
# 703
19 ноем. 2009, 17:18 ч.
Aaaa , това червило беше няк'ва куча марка -златисто с грапавини по гилзата, a самото то - зелено!
Много го ползвах , защото като сложех обикновено и като закъснеех и се извинявах , че съм била с приятелки, майка ми реагираше "И приятелките ти язодоха червилото?"
А някой от вас ползвал ползвал ли е вместо молив за очи , молив за стъкло?
Братовчедка ми ми подари - и той нямаше размазване
Виж целия пост
Много го ползвах , защото като сложех обикновено и като закъснеех и се извинявах , че съм била с приятелки, майка ми реагираше "И приятелките ти язодоха червилото?"
А някой от вас ползвал ползвал ли е вместо молив за очи , молив за стъкло?
Братовчедка ми ми подари - и той нямаше размазване
# 704
19 ноем. 2009, 17:26 ч.
Макар да хванах доста от онези времена, но червила химически и моливи за стъкла са ми непознати.
А помните ли, поне за мен крайно омрзаното време, когато в събота все още се учеше (това за средните училища),
а родителите и по-малките чавета си оставаха вкъщи. Нямаше по-самотно същество от мен - вървяща в хладно
есенно утро към школото. Тогава хора по улиците нямаше, едно празноооо, мъгляво, студено ... Да не говорим, ако
си втора смяна ... в събота.
Виж целия пост
А помните ли, поне за мен крайно омрзаното време, когато в събота все още се учеше (това за средните училища),
а родителите и по-малките чавета си оставаха вкъщи. Нямаше по-самотно същество от мен - вървяща в хладно
есенно утро към школото. Тогава хора по улиците нямаше, едно празноооо, мъгляво, студено ... Да не говорим, ако
си втора смяна ... в събота.
Препоръчани теми