Една прекрасна тема в този форум ми напомни за позабравеното удоволствие да надписвам и изпрашам по пошата картички за нова година. А вие помните ли картичките ? И пожеланията?
Виж целия пост
Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част
- Публикувана: 29 окт. 2009, 09:26 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2010, 15:28 ч.
# 990
7 дек. 2009, 22:20 ч.
# 991
7 дек. 2009, 22:28 ч.
Помня ги и в момента и правя, и надписвам...Миналата година само надписвах. Според мен не са отживелица, а напротив. Даже в чужбина са на почит много повече отколкото тук.
Но е факт, че преди вкъщи пристигаха много повече картички. Най-весело беше, когато получавахме мартнеските картички - всякакви мартенички вътре - фосфорициращи, с човечета...голяма радост и голямо кичене падаше!
Виж целия пост
Но е факт, че преди вкъщи пристигаха много повече картички. Най-весело беше, когато получавахме мартнеските картички - всякакви мартенички вътре - фосфорициращи, с човечета...голяма радост и голямо кичене падаше!
# 992
7 дек. 2009, 22:30 ч.
Доставяше ми удоволствието и купуването им и измислянето на индивидуално пожелание за всеки един приятел-никога нещо клиширано 
Получаването на същото беше също малък празник.
Олдиии, докъде стигна с майсторенето на картичките си? Сигурно са ти пристигнали материалите и затова никаква те няма..
Редакция:Тъкмо те споменах и ти дори ме изпревари
Виж целия пост
Получаването на същото беше също малък празник.Олдиии, докъде стигна с майсторенето на картичките си? Сигурно са ти пристигнали материалите и затова никаква те няма..
Редакция:Тъкмо те споменах и ти дори ме изпревари
# 994
7 дек. 2009, 23:09 ч.
Коледните картички, тези реалните, липсват и на мен.
Спомням си с какъв трепет месец преди Нова година си правих списък с хората, на които искам да изпратя, за да не пропусна някой.
После надписвах ли, надписвах.
Признавам, че като по-малка съм ползвала и клиширани пожелания.
"Когато снежинките тихо падат в нощта..." и т.н.
Нещо от сорта звучаха.
Едва в тинейджърските години желанието за индивидуалност надделя и си ги съчинявах сама.
Реална картичка не съм получавала от години.
Виртуални заливат електронната ми поща обикновено.
Безвъзвратно отминало време...
Виж целия пост
Спомням си с какъв трепет месец преди Нова година си правих списък с хората, на които искам да изпратя, за да не пропусна някой.
После надписвах ли, надписвах.
Признавам, че като по-малка съм ползвала и клиширани пожелания.
"Когато снежинките тихо падат в нощта..." и т.н.
Нещо от сорта звучаха.
Едва в тинейджърските години желанието за индивидуалност надделя и си ги съчинявах сама.
Реална картичка не съм получавала от години.
Виртуални заливат електронната ми поща обикновено.
Безвъзвратно отминало време...
# 995
8 дек. 2009, 15:55 ч.
Да ви хвърля по една снежна топка -да се събудите.
Студенският празник е днес!
Спомням си отиването на първия:аз в овчи кожух,валенки ,роклята от абитуриенския бал и лекинко се опирам на ръката на Старото момче да не падна.Или може би да му дам кураж.
За вечните студенти-наздраве.
Виж целия пост
Студенският празник е днес!
Спомням си отиването на първия:аз в овчи кожух,валенки ,роклята от абитуриенския бал и лекинко се опирам на ръката на Старото момче да не падна.Или може би да му дам кураж.
За вечните студенти-наздраве.
# 996
8 дек. 2009, 19:27 ч.
Вес, ти да не си Весела Лечева? 
Прасна ме със снежната топка точно между очите 
Честит празник на всички студенти и многострадалните им родители 
Навремето тренирах стрелба, обаче режима на тока яко ме прецакваше..докато се замъкна на стрелбището и оооп-няма два часа според режима. Поне се научих по лунапарковете да свалям на децата разни мечоци и маймуни Но най-ужасното ми преживяване заради режима е два часа в асансьора заклещена с паникьосаната ми 4 годишна дъщеря. Разказах й целия репертоар от приказки, изпях всички песни, които знаех..само и само да я баламосам и успокоя. Даже не ми се иска да си спомням 
Виж целия пост
Прасна ме със снежната топка точно между очите Честит празник на всички студенти и многострадалните им родители
Навремето тренирах стрелба, обаче режима на тока яко ме прецакваше..докато се замъкна на стрелбището и оооп-няма два часа според режима. Поне се научих по лунапарковете да свалям на децата разни мечоци и маймуни
Но най-ужасното ми преживяване заради режима е два часа в асансьора заклещена с паникьосаната ми 4 годишна дъщеря. Разказах й целия репертоар от приказки, изпях всички песни, които знаех..само и само да я баламосам и успокоя. Даже не ми се иска да си спомням
# 997
8 дек. 2009, 19:42 ч.
С брат ми като деца имахме една игра, Лунапарк се казваше.Не мога да си спомня как точно се играеше,но имаше едни червени пластмасови монетки-по 5,по 10 и по 20 стотинки.Снощи внезапно се сетих за тия парички,колко сме играли,дори и магазин си правехме!Сега брат ми живее на 100 километра от тук,явно ми липсва близостта,която сме имали като деца.
Коледни картички още пиша,тъкмо пращам и една снимка на синчето,все пак бабите и дядовците нямат интернет!И ми е готино да ги надписвам,от това удоволствие трудно ще се лиша!
Виж целия пост
Коледни картички още пиша,тъкмо пращам и една снимка на синчето,все пак бабите и дядовците нямат интернет!И ми е готино да ги надписвам,от това удоволствие трудно ще се лиша!
# 998
8 дек. 2009, 19:42 ч.
Елица , сети ли се за името на корепитоторката на гимнастичките ??? 
Виж целия пост
# 999
8 дек. 2009, 20:02 ч.
О, и аз помня първия си студенстски празник.
Уших специално за случая червен... гащеризон.
Да, за онова време сигурно съм изглеждала с визия на фолкпевица.
Деколтето беше бая голямшко.
Макар да беше мааалко след 90-те, бях трудна за възприемане.
С гадже под ръчичка - един съсед, който записа пустата му химия заради мен, а така си го влечеше икономиката.
От този празник имам най-ярки спомени. останалите просто бледнеят.
Та честито на празнуващите днес! Вече не го чувствам като свой празник, кой знае защо...
Отдавна завърших и някак много се откъснах.
Но пък каква носталгия ме е подгонила по отминалото време...
Виж целия пост
Уших специално за случая червен... гащеризон.
Да, за онова време сигурно съм изглеждала с визия на фолкпевица.
Деколтето беше бая голямшко.
Макар да беше мааалко след 90-те, бях трудна за възприемане.
С гадже под ръчичка - един съсед, който записа пустата му химия заради мен, а така си го влечеше икономиката.
От този празник имам най-ярки спомени. останалите просто бледнеят.
Та честито на празнуващите днес! Вече не го чувствам като свой празник, кой знае защо...
Отдавна завърших и някак много се откъснах.
Но пък каква носталгия ме е подгонила по отминалото време...
# 1 000
8 дек. 2009, 20:35 ч.
Не съм, а и братовчедка ми е в Германия в момента. Убедена съм, че е една и съща жена-просто не може да има втора такава скица.
Виж целия пост
Елица , сети ли се за името на корепитоторката на гимнастичките ???
Не съм, а и братовчедка ми е в Германия в момента. Убедена съм, че е една и съща жена-просто не може да има втора такава скица.
# 1 001
9 дек. 2009, 23:16 ч.
Ха, гледайки един руски филм по някоя тв, си припомних как по бригади, екскурзии и военното "свирехме" на гребенче. Слага се оризова хартия по възможност, че вади звука " долби стерео" Цял оркестър направихме един път. А сега - вместо да свирят на гребенче, свиват цигарки, все едно са на фронта, между битките...
Виж целия пост
Цял оркестър направихме един път. А сега - вместо да свирят на гребенче, свиват цигарки, все едно са на фронта, между битките...
# 1 002
10 дек. 2009, 21:35 ч.
Аз пък си спомних със срам как развалих колекцията на баща ми с папироси (май така се казваха ония вонливи цигари без филтър, а с нещо като картонен мундщук)..Дойде една аверка на гости, поиска цигарка и аз лудата не само наизвадих от всички, ами и запалих с нея една..Малее, още помня прималяването и ужасния мирис и вкус в устата ми
Виж целия пост
# 1 004
10 дек. 2009, 21:56 ч.
Не успях да пропуша тогава Направих тази глупост две години по-късно с Дънхел
Вълчо, изненада ме с новия си ник
Виж целия пост
Направих тази глупост две години по-късно с Дънхел Вълчо, изненада ме с новия си ник
Препоръчани теми