Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част

Ако присъствам на модно ревю, по секси би ми била манекенка, която леекичко се притеснява от факта, че е по сутиен, отколкота манекенката, която уверено се фръцка по подиума, като веща в занаята.
В интерес на истината момичето се отказа от участие в конкурса, преди да й кажат решението си.
Имаше някакъв завод за облекло във Варна, върнаха ме заради недосиг на 1 или 2 сантиметра.
Хич не ми бе безразлично дали ще дефилирам веднъж на две седмици, или ще разтоварвам вагони на порт Варна нощем като докер.

Aха, завод "Дружба" Варна и още в района - "Орлов" Толбухин. Много добри конфкционни предприятия.
За момичето да се изкажа Ако с този номер не е поне малко свенлива/скромна/ става предизвикателна и мда...

Аааа, Веселче, не съм плод бе, люта чушка съм аз.   Мама и тати са българи, но татито навремето отиде да работи в Коми АССР, в тайгата като шофьор на лесовоз, това са тия огромните камиони, които карат дървените трупи. Остана в Коми 7 години, две от които и ние живяхме там, в един малък посьолок,Усогорск, населен почти изцяло с българи. Зимата термометрите падаха под -30 градуса, стигнеха ли -40 затваряха училищата, градините и киното, като се изплюеш на земята плюнката правеше "трак" във въздуга и падаше вече замръзнала на земята. На 1 септември падаше първият сняг, ама не като тук- да падне и да се стопи, а затрупваше земята и оттам нататък почти всеки ден- сняг, сняг, сняг... В 14.30 се стъмваше, към 10 ч. съмваше, а Северното сияние- нямам думи каква красота! В детската градина децата се водеха с шейни, бебетата също се разхождаха с шейни, а през снега се изриваха пътеки, почти като тунели, защото отстрани снеговете бяха с височината на възрастен човек. В местното кино даваха само руски филми, от зората на руското кино- "Малкият барабанчик", "Млада гвардия", тотален хит беше когато пуснаха "Лимонаденият Джо"- нямаше места в салона.   В училище преди началото на занятията всички се строявахме в коридора и имаше дневен рапорт- на октябрятата, пионерите и комсомолците, порицавания и награждавания, ако има някакви. Българите можехме да избираме да ходим с тяхната униформа или с нашите престилки. Побърках майка ми, ама така и не можа да ми намери черна рокля с бяла престилка, в местният магазин продаваха само кафеви с черни престилки. Зимата уроците по физическо бяха със ските в гората. Улиците бяха пълни с кучета порода Лайка, беше престъпление да биеш куче, защото кучета неведнъж извеждали изгубени хора от тайгата. Май месец снеговете се стопяваха и идваше ред на белите нощи, когато можеш да играеш навън до 22-23 часа с оправданието, че още е светло.   След това се прибирахме за през лятото в България. Лятото в Коми е ужасно, поне така съм чувала- тайгата се превръща в огромно блато, комарите са навсякъде. Навсякъде из града се носи мирис на лимон- от Антикомарина, с който се мацотят всички за да пъдят комарите.
Това бяха най-хубавите ми години. Сега съм чувала, че посьолока бил много запуснат, дърводобивният комбинат е затворен, няма работа, а вече и няма българи там май...
Дружба още работи, даже май шият някаква нашумяла бг марка, бях чела нещо някъде... 

  зарадвахте ме с тези 3-4 странички  

за чавдарчетата и пионерчетата се разбрахте и без мен  
за караконджу(о)ла не знаех, че бяга от чесън   - значи и нещо ново научих  

аз съм родена на 2 януари   това май е по бране на свински мръвки  
  още си спомням написаното от Хайтов за Сирма Войвода. опитвали се да определят кога е родена Сирма и "по мории и гладии" казали коя година е било (горе-долу...)
Велик народ сме, държелив и паметен.

Ламтурниче,изчетох поста ти на един дъх.Много увлекателно разказваш......искам още 
Опасна си .

Жълтурче, разказът беше прекрасен!
Русофил съм и също го изчетох на един дъх.
Като един възпитаник на тогавашната Руска гимназия, съм изучавала много подробно културата, историята, изкуството на руснаците.
Но мечтата ми да отида там, така и не се сбъдна.
И до днес мечтая да видя Санкт Петербург и Москва.
И да, с теб сме почти набори, но аз съм мъничко по-голяма.

Гледам сте заговорили мъничко за манекените.
Помните ли тези от сп. Лада? Ех!
Всъщност те ме караха да мечтая за модния подиум.
Сигурно звуча нескромно, но за кратко осъществих мечтата си.
Отказах се в момента, в който трябваше да се явя на конкурс за красота.
Щото бях срамежлива досущ като описаната от Вълчо манекенка на кастинг.

Ели, макар и на патерици - Честита Коледа и от мен и дано следващата ти е най-ужасната, шумната и населената Коледа в живота ти, да видиш хубаво ли е!   
Компанията - и на Вас Честита Коледа, живи и здрави! Аз леко бях болен, на илачи и на легло, но вече влизам в час, че утре съм на работа. Фемилито го изпратих при лелята в братски Лондон и трябва сам да се справям с живота поне до 31-ви. Как съм изтървал чавдаро-пионеро-комсомолската тема, пфууу.... всичко и всякакъв съм бил.
На времето казвах, че съм раждан с кокичетата, ама сега с тоя климат, те са още в края на януари и само казвам че съм на първа пролет...
Днес с една позната /вдовица/, коментирахме как си пазим от едно време писмата от казармата, от гаджетата, да ги четем в носталгичните дни и да си имаме история, а сега младите - пишат МЕЙЛ и след някой ден го трийнат и всичко фиууу през комина...

Аз съм нещо като плодче на българо-съветската дружба. Дядо ми е бил осъден на смърт и за да избегне присъдата с още двама другари на една лодка и беж към Русия. Обаче като попаднали в мъгла едвам оцеляли-в морето ги намерили одески моряци. Вместо братушките да го приемат като политически емигрант са го разпитвали дълго и накрая за да се отърват го пратили чак в Казахстан..където срещнал баба ми. Страшно много трудности са срещнали, там са се родили и двете им деца-майка ми е 1944 г. Глааад, мизерия..Прибрали са се тук 1948 г. Четох автобиографията му като дете и много подробности са ми избледняли. За съжаление ръкописа му изчезна-издирвам го повече от 10 години и все се надявам да изскочи отнякъде.
Гуди е козирог  
Вече ще правя списък с родените дни на групата на носталгиците  
Ламтурниче, твоя разказ е почти 1:1 с разказите на моята най-близка приятелка от детинство, само че тяхното семейство е живяло в Нефтиоганск. Забрави да кажеш за измръзналите уши (по-точно долната част на ушенцето) която често непредпазена от ушанката е измръзвала и окапвала. И че зимно време обици не се носят.Там де.

П.С Завод "Дружба все още съществува във Варна, мисля, че е акционерно дружество.

Нотар  Докато публикувах, видях отговора ти  Следващата ми е обещана отсега-в Германия цялата фамилия се събираме при дъщеря ни. Аз от шум и големи компании не се плаша-колкото повече-толкова по-добре 

И на двете места съм ходила, но Москва не ми хареса. Сигурно, защото и двата пъти ни посрещна с дъжд, а бяхме и за кратко. Но в СанктПетербург, тогава Ленинград прекарахме цяла седмица. На десетина години съм била, но го помня прекрасно- Петропавловската крепост, където са държали декабристите. Ермитажа, не ни стигнаха 2 дена да го разгледаме, тогава най-голямо впечатление ми направиха мумиите. Летният дворец с разкошните статуи и фонтани, които са били демонтирани и заровени по време на обсадата, за да не пострадат... Имаше една пътечка с камъчета- като стъпиш на определени камъчета и от други скрити започва да пръска вода. 100 пъти минавахме, беше лято, най-топлото от 10 или 20 години, напръскахме се целите и пак не разбрахме откъде излиза водата и кои камъчета трябва да се настъпят.   Стрелата на Адмиралтейството с корабчето на върха. По време на обсадата немците са се ориентирали по нея къде да обстрелват и в най-жестоката зима двама алпинисти с нарочно приготвено платнище тръгнали да я катерят, за да закрият върха. Закрили го, но не оживели. Табелите на улиците, предупреждаващи, че е опасно да се стои от тази страна по време на бомбандировка. Помня и някаква експозиция за обсадата със дневната дажба хляб за жена- съвсем малко по-голяма от кибритена кутийка. Простете, ако има фактологически неточности, все пак са минали повече от 20 години.  
Ех, бих отишла отново!
Елица, ушите рускините си ги топлеха с огромни шапки от ценни кожи. И българките често си купуваха такива. В нашият посьолок имаше няколко ловци, заточеници още от времената на Сталин, които и след това са избрали да останат там. Живееха навътре в тайгата, прехранваха се с лов и слизаха в посьолока за да продадат кожите, по-евтино отколкото в магазините, но по-скъпо, отколкото биха им дали в изкупвателните пунктове. Майка ми така се сдоби с шапка и яка от сребърна лисица, още ги пази закътани с нафталин в дрешника. Черният пазар процъфтяваше, даже в ония времена.  И злато се търгуваше така, а скъпоценните камъни бяха строго забранени за износ от Русия, даже на черно не можеха да се намерят.
И аз имам автобиография от дядо ми, но моят е бил политически затворник по време на комунизма- лежал е 2 пъти в Белене и един път във Варненския затвор. По време на първото си осъждане е бил на 23 години. 

Ламтурниче- не се помайвай, ами сядай да пишеш и ти автобиография. Не че не те чакат още мнооого събития и преживелици, но да не забравиш нещо. И наистина много увлекателно разказваш.
П.С И моя дядо е бил политически затворник със смъртна присъда..
Смешното или по-скоро тъжното е, че не съм ходила в Русия, а имам доста роднини там. Загубихме им дирите след смъртта на баба ми.

Братът на дядо ми е избягал по политически причини (по-скоро различни убеждения от комунистическите) по време на казармата. От разкази знам, че най-напред е попаднал в Гръцко.
И накрая се установява в Белгия, където получава убежище.
В резултат е осъден на смърт в родната си страна.
Жени се за... югославянка (по-точно македонка, но тогава Македония не беше още отделна държава) и създават семейството си в Брюксел. Раждат му се момиче и момче, мои първи братовчеди.
Дори след като настъпи демокрацията, дълго се страхуваха да се приберат в България, заради смъртната присъда.
Бях вече студентка, когато за първи път се видяхме тук, на родна земя. Никога няма да забравя сълзите му.
Не беше виждал роднините си може би 30 години. Родителите си живи не завари.
Тъжна история. И до днес живеят в Брюксел.
Ели, дано откриеш ръкописа! Това е нещо много ценно!
Моят свекър си води пък нещо като дневник за най-важните събития в живота на неговата фамилия.
notar, ръкописните писма са най-голямата ми слабост. Още пазя кореспонденцията си с руски момичета и момчета, а и дългите от по няколко страници писма (понякога надвишаващи 20  ) с най-добрата ми приятелка. За жалост останаха някъде из маминия таван.

Честит празник на Стефка! Нека името и носи много късмет и много любов!
Елица , прегръщам те ! ако те нямаше теб... Нямаше ад има блясък темата.
Аууу , не мога да ви изчета ... , но по диагоналната система , схванах.
Веселчето, не съм плод на българо - съветската дружба , а некъв зеленчук , защото само  съм учила там.
Чистокръвна българка съм! А живях там - татко работеше в СИВ. Аха - оная сграда като отворена книга , по- късно ми домъчня и изкарах на бързо една магистратура там.
И тъкмо я завърших , то пък се побратихме с американците. Та почвай пак отново на английски!

На всички пишещи тук , до един им знам годините! Да ви е яд!
Даже и на Дедо!
Вместо спомени биографията си написах , забрайхме се...
Извинете ме , но за малко съм на лаптопа на племеницата.

Ламтурниче,ти кои години си била в Коми-питам защото аз бях от`85 до `90 и също в Усогорск,та може и да се окаже,че сме живяли или учили заедно .За мен това си остават най-приятните години от живота ми досега.

Aнн@-чееее, миришеш ми на шпионка и то от КГБ! 

Хе-хе, Ели, има време, да стана на 70, пък ще напиша.  
Прадядо ми е бил царски офицер, герой от няколко войни. За благодарност, след 9 септември е лишен от пенсия и всичките му 9 деца по една или друга причина са лежали по лагери и затвори. Единият от чичовците на майка ми успява да избяга в Гърция и оттам в Австралия. На прабаба ми и казват, че е убит на границата с Гърция и тя го оплаква като мъртвец. Към средата на седемдесетте дядо ми получава чрез познат писмо от него. Оказва се, че той е писал през цялото време и е търсел начини да се свърже с тях, но писмата не са пристигали. По това време вече родителите му са били покойници.
Искам да съм мама, '86 и '87, учех в Старото училище, дето беше между двете детски градини, ама 1 ли се водеше 2 ли?