Бихте ли осиновили дете, ако не се получи?

  • 10 055
  • 121
# 45
Аз не просто бих, ами дори е в плановете ми за следващите 5 години. Много искам да родя поне 4, но със сигурност ще осиновя поне 2. И преди някой да каже "Млада си, не преценяваш добре сега нещата, много деца, разходи..." Ще кажа, че тези неща не са ми проблем-нито финансии нито грижи-бавачки се наемат, плащаш им, помагат ти. Любовта се дарява, а аз имам много и съм се убедила, че на този свят хората които най-много заслужават любов са децата.  Peace
Виж целия пост
# 46
Да, бих осиновила, мисля да си родя две деца и да си осиновя трето.
Виж целия пост
# 47
да, бих  Peace
Виж целия пост
# 48
Аз гледам тая тема от няколко дни и наистина не знам отговора. Мисля, че хората не биха могли да знаят на какво ще са способни ако през живота им минат определени събития...
Наистина се възхищавам на мамите които успяват да осиновят и отгледат дечица, но не знам аз дали бих могла..
Виж целия пост
# 49
Странно, но много време смятах, че не искам да раждам дете, а да си осиновя.
Сега не съм така убедена за първото, но все още съм убедена за второто.
Виж целия пост
# 50
Да, бих осиновила! Говорили сме със съпруга ми, но той е малко по- въздържан в това отношение!
Виж целия пост
# 51
Да. Бих . Независимо дали бих имала свои деца. И вярвам , че бих го обичала като плът от плътта ми и кръв от кръвта ми както се казва.

Бих осиновила и чернокожо детенце  или японче / китайче .

За мен родител не е този който те е създал , а който те е научил да бъдеш човек , което е много по трудно дори от износването , дори и от раждането ,които изобщо не омаловажавам .


Виж целия пост
# 52
Доста е притеснително, как ще реагира като разбере ,че е осиновено.
Това е една спирачка за мен.
Виж целия пост
# 53
Всичко зависи как ще му покажеш света .  И съответно нещата .
Аз също съм се замисляла , ако взема чернокожо детенце или от различна раса и да искам да го прикрия няма как , но знам ,че сърцето ще ме научи да му покажа какво значи семейство , любов  - безгранична и истинска , грижа , доверие , опора и ,че това особено в днешно време където брат брата убива няма значение с кръвта .
Има нещо по силно от плътта и ако съумея да му го предам като знание вярвам ,че всичко ще е наред.
Виж целия пост
# 54
Според мен проблемът идва от там, че много родители чакат прекалено късно, за да кажат на децата си, че са осиновени.
Моя прителка разбра чак на 24 и то от други хора. И тепърва трябва да свиква с тази мисъл... От една страна си по-зрял и възприемаш по-трезво нещата. От друга на родителите най-трудно прощаваме лъжите.
Според мен има начин да се съобщават всякакви "потресаващи" факти в живота и на детето, и на възрастния.
Разликата е, че първият има по-малко предрасъдъци и е по-склонен да ги възприеме като част от живота, който има и му предстои.
"Има нещо по силно от плътта и ако съумея да му го предам като знание вярвам ,че всичко ще е наред. " -  Peace
Виж целия пост
# 55
Доста е притеснително, как ще реагира като разбере ,че е осиновено.
Това е една спирачка за мен.
Това не е причина за да не осиновиш дете, или искаш или не искаш.
В случая, явно не искаш.
Какво означава, ако разбере, ами аз например искам да осиновя по - голямо дете, което мисли и говори, то ще знае, че е осиновено, защото ще осъзнава и участва в  процеса.
Защо трябва да се крие от детето, че е осиновено, това не е срамно, напротив, благородно е.
Виж целия пост
# 56
Отговорът ми е НЕ. Не бих осиновила дете. Това за мен е все едно да вземеш да си отглеждаш кученце. Купуваш го от магазина и го "отглеждаш". И с децата е така.

Едно дете, плод на любовта на двама души, носи смесени черти от двамата родители. Пораствайки прилича ту на единия, ту на другия. Косата като на мама, усмивката като на тате, походката като на мама, жестовете на тате и т.н. и т.н.... Това е смисълът на живота. Да оставиш някой след себе си, който е взел твоите и неговите черти. Всичко останало губи смисъл. Това е моето разбиране. Правим опити почти 2 години. Ходим по трънливия път на сълзите и разочарованието. Дори последния месец кризата беше драстично по-драматична, и мъжът ми отвори дума за осиновяване. НЕ и НЕ. Или ще имаме свое, или няма да имаме изобщо.


Колкото до всички дечица, които са изоставени и някъде из БГ продят боклучивите им родители - моля се на Господ просто да няма деца за осиновянане. Тази "стока" просто да свърши в "магазина".

А на онези, които мечтаят за свое - дано бъдат благословени.   bouquet
Виж целия пост
# 57
Да. Бих.

Дори последния месец кризата беше драстично по-драматична, и мъжът ми отвори дума за осиновяване. НЕ и НЕ. Или ще имаме свое, или няма да имаме изобщо.


Неговото мнение изобщо за нищо ли не се зачита?

Прочее, неща като походка, жестове, артикулация или маниер на говорене се онаследяват не посредством гените, а чрез процесите на възпитание, игра и комуникация...
Виж целия пост
# 58
Катя , не  задълбавай.При такива хора по- добре е наистина ако  не могат да имат  дете е  да нямат .
Не знам дали съм участвала в анкетата , но аз също бих осиновила дете .
Виж целия пост
# 59
По темата.... Колебая се....имам си свои притеснения и страхове, но пък повече от всичко на света обичам децата....чуждите, защото Господ все още не ме е благословил с мое собствено, но пък Му благодаря, че ме е дарил с безкрайна любов към малчуганите! Може би все още се чувствам оплашена от стерилитета, от перспективата да нямаме "свои" деца и затова не зная, но без дете не бих останала...смятам, че детето, биологично твое или осиновено е благословия, той е спойката в семейството, радоста от живота и неговият смисъл Heart Eyes
А на Фифита искам да кажа, че тя звучи малко скандално с това си изказване, но я разбирам донякъде....аз обожавам съпруга си и искам да го даря с дете, негова плът и кръв, защото той е прекрасен и трябва да има един малък Борис, който да оставим на света след себе си..... но пък от друга страна, ако любовта ни не бъде овековечена със своя плод, защо да не създадем този малък Борис по небиологичен начин, а с думи, жестове и безкрайна любов?!? Нима аз няма да оставя частица от себе си у детето, което отгледам, нима моят характер, жестове, мимики и думи няма да са част от него, както и тези на съпруга ми?!? И относно сравнението с кучето...ние имаме куче още в първите 6 месеца на нашата връзка си взехме кученце....ами в момента, то е нашата радост...плача, когато е болна, тревожим се за нея, когато я оставим на някого за ден, два....ходим на разходки, на екскурзии с нея, радваме се на всеки нов научен номер, на всяка игра с нея, ходим на лекар за ваксина, за консултации и т.н. нима е лошо да обичаш живо същество, да се грижиш за него и взаимно да се дарявате с любов?!? Нима всички хора, които имат кучета, трябва да ги изхвърлят, защото не са ги родили те?!?!? #Crazy Обичаме кучето си, нищо че не сме го правили и раждали ние с мъжа ми....то е член на семейството ни и също много ни обича... Heart Eyes и все пак някак не ми върви сравнението куче-дете..... макар принципът да е подобен Peace
Желая на всички ви деца!  bouquet Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия