
Да взема и аз да се разпиша преди пак да е заглъхнала темичката
Тъкмо смятах да ви пускам темичка за размисъл, но то пък взе, че се оживи темата - нищо, ще я оставя за по-нататък..
Браво на всички, които вече имат успех с тоалетната. Ние не можем да се похвалим с такъв, за съжаление. Като гледам и доста мами от темата, които също като нас по-рано са имали успех, а сега дечицата отказват.. Явно е нормално явление.. Повечето дечица, които познавам махат памперса около или малко преди да навършат 2 годинки. Иска ми се, ако успеем да го направим и по-рано, но май няма изгледи засега. Само малко кофти е, че вече започвам да чувствам натиск от баби и прочие, че вече било време и т.н. А аз много мразя някой друг да решава за моето дете кога за какво му е време и се надявам да се разминем с по-острите реплики..
За коледен подарък и аз си мислех за бебешки лаптоп, но като ви чета, може да взема и някакъв конструктор, Яна обича да сглобява разни части, да си прави кули от кубчета, така че си мисля, че конструктор може и да и допадне..
И Яна напоследък много обича да рисува - дала съм и една тетрадка и да си драска в нея, но понякога започва и по паркета или вратите да пише и понеже знае, че не бива, след това веднага търси кърпичка да чисти
Танитка, гласувах
Ама наистина много сладко спинка Мартинка на снимката 
Хайде целувки на всички малки палавници от мен

. Всичко което сте обсъждали е присъщо и за нас. В момента си имаме толкова синьо око ,че първия ден неможеше да го отвори нацяло, но юнак без рани неможе. С гърнето сме до никъде , с биберона ,като че ли още повече се пристрасти към него , върви на пръсти от време на време , Male конкуренция сме ви по отношение на зъбите имаме си само 2 сигурно сме единствените тук , но след консултация ни увериха ,че не е ненормално, вечер се буди по 100 пъти дори още пийва АМ посред нощите , говори само на бебешки по цял ден, не се заиграва с играчки , общо взето няма с какви постижения да се похвалим. Имам чувството че всичко нежелано се е струпало на нас ,понякога гледам тук около нас майки как гледат децата си с лекота , а при нас винаги да е от по-трудното но засега удържам фронта, важно е да е жив и здрав пък другото все ще влезе в релси.
Не минава ден без да се фрасне някъде, особено главата за нищо я няма.
Последно залитна и падна напред точно на ръба на стъклената холна масичка, в резултат си цепна клепача на 3-4 мм. от миглите и окото.
Слава богу вече й зарастна, но се уплашихме доста, и тя, и аз.. Беладжийка си пада, но, да ни е жива и здрава, и много смях и радост носи с изпълненията си.
Сега се е научила да ме имитира как правя коремни преси и като се сети ходи насам натам с ръце зад тила и се навежда напред.
Много обича да се качва на кофата за боклук в кухнята, от там стига до тенджери и купи и си взима някоя за игра. Има си любим перваз, който най-редовно кърти с два пръста за 2 секунди, а на мен ми отнема после 15 минути да го сглобя.
Ей я сега, докато пиша, взела ми гримовете и си играе с кутийките със сенки, извадила едно от дунапренчетата и си чисти ухото с него. 
За щастие това беше преди да се роди Йоана и изгубих "само" 60ГБ с колекцията ми музика, събирана с години. Опитвах с какви ли не програми, но не възстанових почти нищо. Загубена кауза е. От апарат незнам дали ще стане, засега нямам инциденти с моя.
И сега всички снимки и клипчета седят на лаптопа, все се каня да ги запиша на дискове и все отлагам, та кога ли ще стане някоя глупост и ще ми се затрият... време е да се взема в ръце! 


