Май-чета и Май-ки

Добро утро, момичета. Хубав и усмихнат ден на всички.
На мен ми е нещо потиснато, сиво. Теди го изпратихме при баба му в едно хасковско село, за да е малко на чист въздух и да видим дали кашлицата няма да намалее.  Е, не намаля, дори напротив увеличи се, бяха отново на детски пулмолог и сега пие др лекарства. нейната диагноза била спастичен бронхит. Надявам се вече да се оправи. Всички са категорични в едно обаче, че не трябва да ходи на ясла. Перспективата да го оставя там направо ме разстройва. Май ще се наложи да напусна работа и да го гледам, което пък в тази криза и в това безпаричие ме притеснява. Извинявам се много, ако съм ви натоварила, но като споделих, се чувствам малко по-добре.....

  на всички болнички, честито на патерица на Андрей на Джул
ЧРД на Светлето   

сутринта - баща му ще води Калоян на градина, стоят на асансьора и моя мъж какъвто е заплес отваря със замах вратата на асансьора и така го фрасна дребния, че падна на земята на дупе
ей честна дума идеше ми да го така жално плачеше....
така ни почна деня, да видим как ще завърши, че днес имам тежка програма - английски, плуване, митница (ла редут), торта (майка ми има РД утре), работа до 21.00ч

да се оплача и аз. иван е вече 6ти ден вкъщи и обстановката стана ужасна. тотално изнервя спас с викане, дърпане на играчки, бутане. така нервен спас не е бил, само като мине покрай него и той потрепва. не може да заспи сам, и с някой от нас не може, защото пък не е свикнал и на ръце, не се заиграва самостоятелно и спокойно. ей сега плака 1 час, не мога да го приспя. иван от сутрин ни почва с мрънкане. още от леглото взе да бута баща му, после на закуска, не иска това, искам онова, второ, трето, пък давай, ама чупи, не да гризка. и всичко това с мрънкане. през 5 сек иска нещо ново, но го иска с мрънкане към рев. ако не го получи на момента, следва рев. и бабите и дядовците го виждат това, даже едните ги е страх сами да го гледат. само майка ми се справя. последния път дори татко му се скара, че ни тормози непрекъснато с мрънкането си и налагането си. с добро, с лошо да подходим все тая. с лошо е по-лошо. с добро горе долу се търпи. отделно, каквото и да прави все е с нас, мамо слез да играем, айде ти играй и т.н. никак не е самостоятелен. взех да го игнорирам на моменти, иначе почна ли да му изпълнявам всяко желание пак излиза извън контрол.
доста се чудих дали да публикувам, ама това ми тежи и реших да споделя. изобщо на приказки , че това е период и ще мине, не вярвам. по-скоро е характер и изобщо не знам вече как да подходим 

а с по-строго държане и игнориране не се ли полу4ава...

ох, напълно те разбирам....и ние сме така, Алекс бута брат си, не му дава играчки, аз на моменти така се изнервям, викам на Алекс, наказвам го да стои в другата стая, уж разбира, но после пак се започва. Не знам какво да те посъветвам, това което при нас работи е да ги заигравам поотделно, всеки си има свои играчки и така се занимават поне 10-15 мин. И аз си мисля, че е период и дано по-бързо да минава....

Данче- период е, дано мине само по-бързо. Една приятелка ми писа същото както ти описваш. Моите си играят но отделно, една до друга и естествено Ники дърпа играчките на Габи,но тя не протестира все още, отива и си взема друга играчка. Но и постоянно се търсят.

И аз се включа към оплакванията. Ники така ме изплаши вчера след като я  взех от градината, помислих си,че я изгубих.
Излизаме и тя хуква д абяга както винаги(като отвързано животно) и е една права отсечка -тротоар...20-30 метра, сле дтов апресичаме. И аз вървя с Габи  в количката и приказваме с една друга майка. И поглеждам напред и не виждам Ники. Пуснах количката и бягам, а то е права отсечка , не се вижда, а имаше няколко човека, родители- идващи за децата си и аз почнах да крещя Ники, Ники, да питам хората не са ли виждали бягащо дете. Почнах да гледам в спрелите коли, някой да не я е качил,просто превъртях. Целия ми живот мина като картина, изпитах го и е ужасно! Чувам как приятелката ми вика: Яна, Яна, ела и ми я сочи къде ме чака пред магазина. А то диването не завило надясно пред нас, а веднага в ляво и стои пред магазина, от който си пазарим. Искаше дядо Мраз- тези шоколадчета във фолио, които са. И чака там да и купя. Сърцето ми биеше лудо до вечерта докато легнах да спя. Белите стават за секунди. Никакво бягане и пускане от сега нататък, за ръка и до мен!

Данче нашата Мая е така всяко нещо го иска с мрънкане и хленчене ,найстина е много изнервящо  , когато стане сутрин веднага идва да ме отвива и ми вика тавай мамо ,айде мамо тавай и ако не стана на секундада се започва хленчене  и рев ,ако Мая вземе играчка да си играе Галина веднага се опитва да я измъкне от ръцете й , и така се чуват само ревове и викове моито е ,не няма да ти го дам  ,но в последно време и моите нерви са пизпънати 

Януш много неприятно , и на нас ни се случи скоро ,  влизахме в метрото  Мая се беше хванала за баща си ,а Галето за мен ,в момента в които се чу сигнала че вратите ще се затварят се оглеждам за Мая ,нямаше я нито до мен нито до баща й ,обръщам се гледам че се е отдалечила назад и се облегнала на една стена ,стои и си гледа спокоино ,ужас не ми се мисли ако вратите се бяха затворили и метрото беше тръгнало

Януш  и аз съм изпадала в такива моменти - за секунди  - затова здраво за ръката - като му дойде акълчето в главичката - тогава сам, макар че много често протестира и и зявява желание да върви сам - но поне за дрехата или гуглата гледам да го държа.
Данче, Коко /който е единствено дете - да допълним списъка  / се държи така лошо, тръшка, капризничи - това не искам, друго не искам - има мнение по всички въпроси, прави пазърлъци - като днес пак за яслата - даже днес добави, че освен че ще слуша мама и тати само да не го водим на ДЯ искал и баба Мичи да дойде от "истра" /превод Силистра/ да дойде да го гледа..... Ама той само седмица не ходи на ясла и развалихме всякаква дисциплина.......
Мая на Коко му бяха изписали Вентолин - сироп за кашлицата - и според мен имаше ефект за кашлицата + правени в аптека капки /безцветни/ - ужасно щипещи, о също се оказаха ефикасни.

Момичета, благодаря на всички ви за хубавите пожелания.Ние сме много добре. Раждането мина без проблеми и бебо е здравичък. От вчера сме си вкъщи и батко Любо е на седмото небе - иска само да го гушка и мачка, не знам как ще се опазим:))))
Кси - значи се стигна до гипс все пак, миличкия малчо...как ли го понася.

Данче, ти направо ми разби илюзиите с твоя разказ.....сигурно и ние ще сме така след време, ужас.

Ванина - аз по същата тази причина (невъзможност за посещаване на ясла заради непрестанно боледуване, всички съвети на лекари да го спра и нежеланието ми да напусна работа, взехме решение за второ бебе точно на този етап)

Януш, разбирам те напълно и на мен ми се случи веднъж с Любака - около минута го търсих, виках го, а той за секунди ми се изплъзна от погледа - просто щях да умра. Ужасно неприятно преживяване.

тц - период е и ще мине. казвам го от опит   отиват вече към 3тата година, която е ужасна. е тогава вече на какви гледки и истерии ще се насладие, няма и как да ви го поберат главит   та, настройвайте се за гадости, а след 3 и малко ще видите какъв е рахат - детето само си играе, занимава се, слуша те, разбира те като му кажеш,ч е те боли глава и искаш по-тихи игри, само си пуска двд-то, само си пуса филмчета на компа - абе готско си е.
за камен мога да кажа, че е станал още по-шумен. започна да говори, но така,ч е дори и аз трудно му разбира. в резултат, когато не го разбереш, започва да ревеот огорчение и отчаяние, да се търкаля, да крещи 'лош мамо' = 'лоша мама' и прочие; във времето, вкоето не се търкаля, не му спира балалайката. направо ще лудна. минаваме край мола и той почва 'МОЛ, МОЛ' и докато не му кажеш 'да, ками, МОЛ', не млъква; минава трамвай и той почва да крещи върторжено 'таай, тааай', и докато не му кажеш 'да, ками, голяям трамвай', не млъква. и така е непрекъснато и за всичко. такава е мелница, че тотално полудявам.
относно самостоятелното заиграване - разбира се, че не го прави. дори когато гледа филмче на двд-то иска да сме до него; рахат има когато са 2маа със сестра си - тогава (понякога) чудото се случва и двамата се заиграват чудесно. понякога дори чудото става двойно, и децата се заиграват за час, за повече дори. точно в тия (редки) мигове си мисля,ч е изобщо не сбъркахме като бързахме с второто и искахме малка разлика. все още положението у дома е гърчаво, но пък значително се подобрява в сравнение с преди. така че, данче, гледай нашия светъл пример с кари, и ще се почувстваш обнадеждена, че и твоят час ще дойде.

ваня - е това с не-ходенето на ясла е ужасно! а не е ли по-добре гледачка да намериш, отколкото да напускаш. все ще се намери някоя млада и печена пенсионерка, живееща около вас, вярвам за плаането могад а кажа, че нашата получва 5 лева на час, ама ние я наемаме за вечерно време и затова така много. ако е денем, за пълен ден работа, вярвам, че можете да доближите цифра от 2.5 на час, което би правило около 500 лева. не знам - все си мисля, че е по-добре да даваш цялата си заплата на гледачка, ама да си стоиш на работа с шансове за порастване, отколкото да гледаш дете у дома без абсолютно никаква възможност после някой да ръкопляска на си-ви-то ти, щото там ще пише, че си била безработна за 1-2-3 години  

Благодаря ви момичета, знам си че като се оплача тук, ще получа разбиране и успокоение 
Явно сега се понасъбраха повечко дни и изпушихме, а и иван също. Така де, за пореден път се убеждавам, че търпение му е майката и здрави нерви.
Станелка, добре завърнали се, ще чакаме снимки да покажеш   А пък най-малко теб искам да отчаям, още ти е рано  Наслаждавай се на хубавите моменти, пък те нещата следват едно по едно и се свиква. А отделно хубавите емоции са неописуеми, направо ме просълзяват (да си призная почти всеки ден има поне по една такава )
Аз супер се радвам, че се получиха породени дечурлигата, даже понякога си мисля, че по-малка разлика щеше да е още по-добре   

сега се сетих и за говоренето - иван почна да ни имитира - използва същите думи, интонация, физиономии като нас. все си мислех, че по-нататък ще е  и определено трябва да си коригирам речника, иначе чувам - ааа няма цял ден да се занимавам с теб, или 5 пъти ти казах еди какво си 

Глиги, радвам се че писа Аз съм се сетила за 2те Миленки, Дана, Балонеса ...

Момичета, благодаря за хубавите пожелания!

Глиги  добре завърнала се. И аз съм още с 1 дете. Мъжо нещо се опъва за второ 

Но и Калоян е ужасен напоследък. Сутрин (около 8:30!)не иска да става, после не дава да го обличам, не иска да излиза от къщи, реве пред вратата, като го оставям. А го оставям при майка ми! Какво ли щеше да е, ако ходеше на ясла? Постоянно мрънка и иска нещо,а щом го получи иска друго  Щяло да отмине около 3 г. - казват хора патили вече,ето и Майчето го твърди. Ще видим 
За говоренето - и преди съм писала - не млъква по цял ден.
Януш  , знам как си се почувствала - и аз губих Калоян - първата вечер на морето - изчезна в ресторанта. За секунди имах чувството,че ще умра. А нашия се разхожда между масите  Но се беше постреснал,че не ни вижда,де.

Коко пък е с коронен въпрос "Кой купи?", ама за всичко - от телевизора до вилицата, от канапето - до салфетката и така не спира докато не му се отговори, при което той облекчено отговаря "........... купи". Онзи ден вече в яда си отговорих "баба ти от кестрич" - та той веднага си го повтори и портрети това......Вече си затварям устата, ама нейсе испускам си се.

  Ние периода "това кой купил?" го минахме. Ама наистина за всяко нещо питаше.
Сега осведомява комшията (големи са приятелли с дядо Милчо) какво се случва у нас - "дядо Милчо, мама има рожден ден, направихме торта, почерпим ви", понеже неговата котка идва в нашия двор и яде манждата на нашите, аз я гоня и и викам "нахалница", КАлоян щом види дядото на двора, веднага вика "дядо Милчо, твойта котка е нахална"