не, и двата пъти не съм 
Виж целия пост
Плакахте ли като родихте?
- Публикувана: 17 септ. 2005, 15:26 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2005, 11:06 ч.
# 31
17 септ. 2005, 19:41 ч.
Ей, спомням си го като че беше вчера....Родих секцио със спинална упойка....В мига, в който извадиха беба тя си трайкаше и аз се изплаших и секунди след това изплака и ми я донесоха да я видя и целуна....Ами май съм се разплакала, анестезиолога ми казваше - спокойно майче, поставяш нов рекорд за високо кръвно и ускорен пулс при вида на бебето си....Ама да ме питаш защо съм плакала...нямам отговор..от вълнение ще да е май 
Виж целия пост
# 32
17 септ. 2005, 19:56 ч.
Аз по принцип съм много чувствителна натура и си мислех,че ще се съдера от рев,а то въобще не беше така.Толкова се бях изморила,че дори не можах да заплача.Учудих се сама на себе си.За сметка на това пък като ми дадоха бебчето няколко часа по-късно,бях толкова щастлива,че сълзите ми сами потекоха.Това е едно най-великите изживявания на света!
Виж целия пост
# 34
17 септ. 2005, 20:39 ч.
Да, когато я видях 
за пръв път-от вълнение!Сестра ми също е плакала-от умиление, а за таткото незнам, той не си признава 
Виж целия пост
за пръв път-от вълнение!Сестра ми също е плакала-от умиление, а за таткото незнам, той не си признава
# 35
17 септ. 2005, 20:52 ч.
Не,не съм плакала,поне не си спомням ,радвах и се много и ми стана едно такова-миличко 
Следващите дни обаче не спях да рева,заради ъкъла да една доФторка-но това е друга тема
Виж целия пост
,радвах и се много и ми стана едно такова-миличко Следващите дни обаче не спях да рева,заради ъкъла да една доФторка-но това е друга тема
# 36
17 септ. 2005, 21:06 ч.
Аз изкарах доста продължително раждане, стисках зъби през цялото време, защото хич не ми харесваше това, че другите много крещяха и накрая като родих, ... голям рев му ударих. От щастие! 
Смеех се с глас и ревях като бебе - за първи път ми су случи такова нещо! Но беше супер изживяване!
Виж целия пост
Смеех се с глас и ревях като бебе - за първи път ми су случи такова нещо! Но беше супер изживяване!
# 37
17 септ. 2005, 21:31 ч.
Не, не съм си и помислила да плача. Пях "Червено вино снооощи пиих/и нищо не остаааанааа...". Таткото е плакал, от радост и/или от нерви, ама моя милост в този момент измъчваше нещастните медицински лица с ужасно грачене.
Виж целия пост
# 38
17 септ. 2005, 21:45 ч.
Не, не плаках, до момента в който дойдоха да го видят таткото, лелята, бабата и дядото. "Разтекоха" се от умиление и радост, че и аз покрай тях.
Виж целия пост
# 39
17 септ. 2005, 21:54 ч.
Не, не съм плакала. Но пък сега като видя раждане във филм или нещо подобно, ми се насълзяват очите.
Виж целия пост
# 40
17 септ. 2005, 22:04 ч.
Не съм плакала,много се радвах и се чуствах безкрайно изтощена.
Помня само като я извадиха докато ми я подадат постояно питах как е?
Виж целия пост
Помня само като я извадиха докато ми я подадат постояно питах как е?
# 41
17 септ. 2005, 22:25 ч.
Аз се разплаках когато съобщавах на таткото новината по GSM-а.
Виж целия пост
# 43
17 септ. 2005, 22:29 ч.
Като излязох от упойката не ми донесоха бебо шест часа, въпреки че питах постоянно за него 
. Накрая се обадих на лекаря си и ми го донесоха на петата минута. Нагушках го и го нацелувах и като го отнесоха се наревах от облекчение и щастие,ама хубаво си поревах !
Виж целия пост
. Накрая се обадих на лекаря си и ми го донесоха на петата минута. Нагушках го и го нацелувах и като го отнесоха се наревах от облекчение и щастие,ама хубаво си поревах !
# 44
17 септ. 2005, 22:39 ч.
Аз като родих първият път бях толкова зле, че не знаех на кой свят съм, пък и бебето го отнесоха та не се видя, обаче докато "отлежавах" 2-та часа в родилна зала на съседната "койка" жената роди и аз толкова се вълнувах през цялото време и напъвах с нея и щом роди като му ревнах от вълнение и щастие, като магарица, ще речеш че аз съм го родила това нейното бебе А после с татко му си ревахме по телефона, нищо не си казахме, само хлипахме
Вторият път бях по-в час, обаче то беше една история, оставиха ме сам сама в предродилна зала (ама това е друга тема де), та бебето като се изпльока на смачкания чаршаф веднага седнах да го видя и като видях, че е момиче с последни сили си поревах от щастие, че вече си имам и син и дъщеричка...
Не им се плаши на тия сълзи, незабравими са И аз като другите рева на филми с раждане, а пък на документални с истински раждания да видиш сълзи...
Виж целия пост
и щом роди като му ревнах от вълнение и щастие, като магарица, ще речеш че аз съм го родила това нейното бебе А после с татко му си ревахме по телефона, нищо не си казахме, само хлипахме Вторият път бях по-в час, обаче то беше една история, оставиха ме сам сама в предродилна зала (ама това е друга тема де), та бебето като се изпльока на смачкания чаршаф веднага седнах да го видя и като видях, че е момиче с последни сили си поревах от щастие, че вече си имам и син и дъщеричка...
Не им се плаши на тия сълзи, незабравими са
И аз като другите рева на филми с раждане, а пък на документални с истински раждания да видиш сълзи... Препоръчани теми