Децата и животните - кога, как, какво?

Ели, добре че уточни местоживеенето. Моят съвет в този случай е куче на двора. Кучето си изпълнява задълженията - пазач, има къде да се изхожда, почистването е по-лесно и не носи толкова голям риск от някакво заразяване на децата. По-важното е, че животното ще има свободата да бяга, да играе, за децата ще е по-полезно да тичат навън с него.
Всичко останало е ужасен ангажимент.

Аз съм израстнала с домашни любимци, въпреки, че съм живяла в панелен блок...
За всяко едно от изброените има плюсове и минуси.
Сега, тъй като съм сама с дъщеря ми имаме само рибки - преди имахме и куче, но то почина. Все още не съм взела отново куче, защото то изисква разходки, т.е. е подходящ любимец за къща с повечко помощници.
Котето не е лош избор, стига да е с добър нрав.
Зайчето също е добър вариант - принципно са доста гальовни, за разлика от хамстерите, които обичайно хапят.
Принципно, ако децата са твърде малки могат да бъдат по-опасни за животните, отколкото обратното, затова преценката трябва да е обективна, а не емоционална.

Не знам колко са големи двете "малки деца". Ние винаги сме имали куче. Още отпреди да се родят децата. Преди няколко месеца почина последното ни куче на 15 години. Сега имаме голдън ретривър на 5 месеца. Кучето е най-прекрасният домашен любимец - то е умно, интелигентно, общуването с него учи на много. Прави децата състрадателни, отговорни, по-органнизирани и любвеобилни.

Но кучето е огромен ангажимент и тежка отговорност. И за родителите, и за децата. Целият график на семейството се съобразява с животното. А и не на последно място си е сериозно финансово бреме. Ако решите да имате куче, то задължително много внимателно трябва да сте проучили и избрали подходящата за условията на живот и темперамент на семейството порода. Аз досега съм имала предимно шотландски овчарки и сега се оказах крайно неподготвена за тази коренно различна като темперамент и изисквания порода, каквато е ретривъра. Така че, изборът на домашен любимец е много сложно нещо, трябва да се съобраязят страшно много неща и така по принцип да се дават съвети не ми се струва много уместно.

Имали сме какви ли не домашни любимци, като се почне от рибки, хамстери, зайчета, морски свинчета, мравки, котки, кучета и какво ли още не.
Проблемът е в това, че интереса на децата минава бързо и после "приятните" задължения остават за родителското тяло.
Сега живеем в къща и си гледаме куче на двора, децата обожават да играят с него навън.
Миналата година един хамстер ни избяга от аквариума и направи сума ти поразии-изгриза кабели, дамаската на канапето и част от килима.
Към декоративен заек пък малкият ми син направи алергия, а пък и трябва доста често да се сменяват триците, инак направо смърди ужасно.
Според мен най-добрият вариант е домашният любимец да живее навън.
И на мен не ми се връзват косми от куче по канапето,  където лежа.

Защо не си вземете зайче за двора, на пролет, хем няма да ти мирише в къщи, а и няма да има нужда от разходки

Ето една полезна тема за тези, които мислят да си вземат зайче: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=391469.0
Виж и това: http://www.nashitedeca.com/domashen-lubimec

Такова животно нема.

Ние си имаме животни вкъщи не само за да има "компания" детето,ами просто защото всички ги обичаме.
В момента бозайниците(щото имаме и рибки, влечуги,и тарантули,че и един скорпион,подарък от добър приятел)са:едно много красиво,миниатюрно трицветно мише с голееми уши,истинска находка,една много мила плъшочка,морски свинчета.Изкарваме ги да се разхождат често.НИкога никой от тях не са ми правили беля.Плъхчето е толкова възпитано,че никога не ни е цапало,докато предишното ни плъхче,което беше по-красиво,А си го взел,А те е нацапало.Дадохме го на друг човек.
Един ден,докато съм била навън по работа,мъжа ми е станал свидетел на доста смешна сценка.Отишъл да пуши на терасата(човещинка  )и като се връща в хола какво заварва:мишето търчи на една страна,детето на друга,а плъха след детето.Трябва да кажа,че плъха е много особен-изобщо не обича да ходи по пода или където и да е другаде ,освен по човек.Най-много обича да ти седи на рамото.Та,нашта плъшочка искала да се качи върху малката и я преследвала в опита си да го направи. А малката не обича плъхчето да се катери по нея,защото я гъделичка с ноктите си  .
Изобщо...присъствието на животни вкъщи "образова" детето по много начини.Друго дете на нейната възраст може би няма да знае как да държи животно,ще го мачка,стиска...А малката дори с миниатюрната мишка е изключително внимателна.
Скоро смятаме да се сдобием и с кралски питон.

Хамстери не бих си взела.Хапят,спят през повечето време и изобщо...Аз лично не ги харесвам.
Морските свинчета са големи образи.Аз съм "за". Само трябва да свикнете със свирукането.
Рибките...Ако направиш аквариума както трябва...ще се сдобиете с едно прекрасно късче от природата.
Кучето изисква мнооого грижи.Общуването с него е неповторимо,но трябва да се има предвид,че носи много отговорности.
Котката...забравих,че имаме и котка.Няма недостатъци,реално погледнато.Нашата маца е много внимателна с детето.
Зайчето...тук не мога да кажа нищо.Не сме имали,не искам и да имаме.
Папагалите и изобщо пернатите са също един прекрасен домашен любимец.Но могат да предизвикат алергии .Не си спомням точно какво беше,беше свързано с някакви прашинки в перушината.

Ели, аз гласувах за рибки и зайче. Рибките може да си вземете сега, цялата грижа за тях ще бъде твоя, но съм сигурна, че децата много ще им се радват. Зайче може да си вземете на пролет и да го гледате на двора. Вечер може да го прибирате някъде ако имаате маркиза. Сестра ми има зайче и наистина малко миришат, но то всички изброени са така  През зимата като го прибереш в къщи може да го къпеш по-често, а и вече ще сте свикнали с него и няма да ти прави много впечатление

Имаме куче. Ванеса до толкова е свикнала с него, че дори понякога не го приема като нещо, което е в повече у дома. Играят заедно, храни го, кара ни да го извеждаме и никога, ама никога не е приявила агресия към него. От друга страна, кучето ни е много спокойно и гледа да не се натрапва, внимателна е в игрите с малката и е изключително чистоплътна.
За мен е много важно децата да растат с животни.
Немога да ти дам съвет, Ели, защото е много индивидуално какво животинче ще пастне на вашия вкус и стил на живот. Не мисля, обаче че интереса към него ще отшуми, напротив.   Не се насочвайте към нещо екзотично, което ще изисква специални грижи, поне докато свикнете да се грижите за още един член на семейството. Отглеждайки ги, трябва да спазвате хигиена и винаги да следиш за ваксинация, обезпаразитяване и възпитанието. Това са неща, които са от първостепенно значение.
Успех и напиши на какво сте се спрели!

Ако не се чисти,всичко мирише.Но едно морско свинче няма да цапа и мирише толкова,колкото едно зайче.

За малки деца по-скоро никакво животно не бих взела. Хубавото е, че живеете в къща - това позволява спокойно да отглеждате куче Гласувам за куче в по-късна възраст (може би чак в пубертета на децата) и за "никакво" на първо време.

julie.k ,може ли да попитам защо мислиш така?Интересно ми е да разбера .

Китана, то нали и аз това писах, че всички миришат, ако им се чисти всеки ден може би ще миришат по-малко, но специфшчнота миризма пак си остава , а за това зайче или морско свинче си остава въпрос на лично предпочитание, на мен ми е по-симпатично зайчето

Гласувах за котка.Може би защото съм израснала с такава,чуя ли думата гальовност,веднага се сещам за коте.Но в малко по-късна възраст,например 5-6годинки.

Гласувах за куче и друго- костенурка водна.
имаме и двете,кучето още преди да се роди дъщеря ми ,а костенурките ги взехме сега за РД.Тя искаше хамстер,но когато казахме,че имаме бебе,ни посъветваха да не взимаме,пък и те изискват внимание,да си играеш с тях,пък и живеят само една година и на детето ще му е мъчно после.
За рибите съм чувала,че са алергени,по скоро храната им,но това не е достоверно изказване,просто слух.