Как се справяте с хорската простотия?

Мдам... Сладко филмче за едно мило кученце. За теб може би е така, но за човеците не е!
Това същество Бим беше любимо на своя стопанин, на деца, на други възрастни, но беше гонено, бито и убито от безсърдечни и практични х о р а ....
Хората виреят в омразата, кучетата опитват да се приспособят.

Простотията е навсякъде....понякога едни методи действат, друг път други.

А за стопаните на кучета....които си мислят, че могат да ги пускат свободно.....нямам какво да коментирам. Изглежда хората падат на нивото на домашните си любимци, че ги и задминават.
В момента, в който видя куче без каишка правя забележка на стопанина му. Отнасяла съм много псувни, но не ми пука.

Понеже съм имал куче над 10 г. и съм пътувал с него, ми е направило впечатление, че селяните, които са израстнали под един покрив  с крави и овце, и с кучета в двора, в града изкрейзват като видят живо куче. Градските баби като видят куче се разтапят и черпят с каквото имат в чантата или по джобовете. За селяндурите кучето е дворен добитък.
При лордовете кучето се изтяга пред камината...

Аз обикновено съм първосигнална и ако дразнителят е силен се поддавам също на простотията, влизам му в тона...абе не съв дорасла да прощавам... "На зло куче- зъл прът" 

Как се справям с хорската простотия...зависи от настроението ми. Но като цяло не цепя басма на никого!

С кротките се справям с добро чувство за хумор...Сигурно дълго време ,след това се чудят какво ли съм искала да кажа и дали съм ги заклеймила или поощрила .."Английски" ми е хумора за тях..
С агресивните съм агресивна и гледам лошо,нооооо...се старая да не надскачам тона на благоприличието..Не е нужно да повишиш тон ,за да те чуе човекът отсреща..Важно е да му кажеш само 2 думи,точно в целта ,за да застане като препариран...
Бе ..трудно е да накараш простичките да мислят..мисия невъзможна,но те това му е интересното я!

Най-често с и
Рядко съм спорила с простаци,но не си заслежава.Загуба на нерви и време.
Иначе по въпроса за кучетата-много мразя хора,които смятат,че други трябва да търпят любимците им да лаят,да акат навсякъде и да си бутат муцуните,където не им е работа.Вчера имах подобна случка,с човек,който си водеше кучето/естествено без наморник/ и то се отърка и олигави торбата,в която нося храната от кухнята.А имаше достатъчно място да го дръпне и не да забърше и дрехите ми и торбата,но защо да направи такова усилие.

Вчера в автобуса младо момиче закусваше баница с боза... Преди да сляза учтиво я попитах: Извинете не Ви ли направи впечатление, че от цял автобус само вие се храните? Последва мълчание, след предъвкването ми обясни, че сутринта не е закусила и е гладна, при което аз и казах, че това, че не е закусила не е проблем на останалите хора в автобуса и че като закусва сутрин трябва да става по-рано, тя ми каза - че не смятала че пречи на някого, това ме изуми тотално, просто защото очаквах че ще се притесни и ще си прибере баницата

Аз си падам леко непукист и щом не си бърше мазните пръсти в палтото ми, не ме бърка. Не виждам какво толкова те е притеснило, по улиците може, в автобуса - не, така ли? Смятам, че момичето ти е отговорило достатъчно възпитано, аз на нейно място бих ти откъснала парченце от баничката да те почерпя 

И за да не е съвсем вън от темата - следвам максимата - каквото почукало, такова се обадило. Идеята за ритника в началото на темата е много добра, с разликата, че обичам кучетата и бих ритнала стопанката. Пък нека Г-н QIQI ме нарича селяндурка. Не съм длъжна да търпя нечии домашни животни. Ако имам тарантула и континентален тайпан за домашни любимци, дали щеше да му е приятно да ги пусна в краката му да се разходят?

Хм, де да бяха само кучкарите простите хора...
Ама то - цялата държава тъне в простотия и тресе гюбеците...
Как да се справи човек? Ами - трудно...
Аз лично се уча да подминавам с ехидна усмивка и да пращам упорито оплаквания, където трябва (за по-сериозните случаи)...

Да, така е, ама си ги тресе извън моето полезрение и не ми пречи. Много се дразня, ако огромно куче, минавайки, ме заобиколи и ме подуши. Имам чувството, че ме наобикаля, за да си намери по-удобно местенце, по което да ме захапе. На собственика, разбира се, това не прави впечатление. И после трябвало да ги обичам.

В такъв случай - искрено и благородно ти завиждам, че не забелязваш тези неща...
Аз лично, дори до магазина, на 20м. от вкъщи да отида - пак се сблъсквам поне с един-два по-фрапиращи случая всеки ден...

Аз смятам, че основната причина, поради която в нашата мила родина не се разбираме, е липсата на толерантност.
Колкото до конкретната ситуация, мисля по следния начин.
Не съм против хората, които искат, да отглеждат кучета, но да го правят съобразно изискванията на закона. Предполагам, че такива има, нали? И не е необходимо непрекъснато да натрапват на останалите тяхното право да отглеждат куче. Защото, ако го правят по правилата, останалите няма да имат претенции, нали?
Против съм в една и съща градинка да се разхождат и кучета, и малки деца. Това изцяло от гледна точка на хигиената. Знам, че в другите държави има специални паркове, градини, въобще тревни площи, които са предназначени само за кучета. Така всички са доволни. Знам сега какво ще ми кажат собственици на кучета. Но като искате, направете необходимите проучвания, за да си извоювате такива места, нали? Този, който иска да постигне нещо, намира начина.
Собственичката на кучето не го е извела на каишка, с намордник, както би трябвало. Нейна е грешката.  Трябвало е просто да се извини.
Случи ми се наскоро да се кача в автобус и улисана в проблеми просто забравих да си дупча билет. Качи се контрола. Аз се извиних и си платих глобата. Защото моя е вината. А ставаше въпрос за една спирка, но...
А колкото до простотията въобще, необятна тема, уви.
Толкова ли е трудно майките, които извеждат децата си в що-годе красивата ни квартална градинка, да почистят след себе си, когато си тръгват? Особено лятото гледката е потресаваща. Навсякъде са разпилени използвани памперси, чашки, опаковки.
Толкова ли е трудно, когато си извеждат кучетата, собствениците да им събират изпражненията, за да не отивам за пореден път на работа със смърдящи обувки?
Толкова ли е трудно съседът да се съобразява с правото ни да си починем вечер, а не в часовете за това да търпя ужасна музика, тропот, викове, защото отрочето, например, нещо си празнувало. За целта има заведения, а ако не може да си го позволи, просто да е по-тихо, нали?
Толкова ли е трудно взаимно да зачитаме правото си на избор, но и да можем да носим след това последствията си от този избор?
Тези, а и още много други примери са причината да кажа, че не сме толерантни най-вече един към друг.

Толерантността не е черта от характера на простака (не харесвам обобщението на образа, но в случая се налага), даже съм убедена, че повечето такива индивиди не знаят и значението й...
Тя може да принадлежи само на възпитаните хора... А възпитанието се гради в семейната среда, още в началните години на развитието на човек.
Как така ще обясниш на един такъв индивид, че трябва да се съобразява с нещо, примирено и по своя воля?!

Напълно съм съгласна с теб, точно в това е проблемът.


Не мисля, че някоя майка ще метне ползвания памперс в тревата. Но кучета, които обръщат и изсипват кошчетата за боклук в търсене на храна, съм виждала много пъти.