Момичета, благодаря Ви. Както казах, в петък съм на преглед, та тогава ще знаем със сигурност. От предния път знам, че трябва да се правя на луда, да казвам, че не знам кога може да е станало, щото иначе те карат да чакаш до 12 седмица, когато ти правят БХС и ултразвук. Та направих се на приятно разсеяна (макар, че знам много добре кога се е случило, защото спрях противозачатъчните на 24 Септември) и ме изпратиха на ултразвук.
Миналият път през цялата ми бременност имах 2 такива - 12 и 20 седмица - БХС и Фетална морфология. Толкова. На 20 седмица доктора ме пита - искаш ли да знаеш, какво бебе чакаш? Та с 1 преглед позна, че ще е момче. Тогава четях, как ви казват - момиче, момче, момиче и ми беше много странно, как този човек така ще познае от 1я път. Е, знаете, че беше прав.
Ние искаме 3 деца, искам да имат възможно най-малка разлика помежду си. Не си представям 10 години бебета и пюрета, да ги направим ударно, после сами да си се гледат. Понеже тук няма платено майчинство, колкото по-скоро, толкова по-добре.
За килограмите - качих само 8, като излязох от родилния дом имах само 2 плюс. После се местихме от един град в друг, после в нова къща, бая килограми загубих. Така, че не се притеснявам. Сега съм по-малко килограми, отколкото като забременях с Александър. Раждах вагинално, имах няколко шева, но нито нещо ме болеше, нито имах някакво неприятно опъване. Нищо. Като излязохме от болницата, на 5тия ден от раждането, му дръпнахме една дълга разходка с мъжа ми и Александър. 8 километра. Луда
мама Мира - и ние сами си гледаме Александър, никой не ни е помагал, още повече, като се има впредвид факта, че се местихме от 3000 км и се нанасяхме в нова къща, лудницата беше пълна. Но според мен всичко е въпрос на организация. И мъжът ми е пич на място, сменя памперси, къпе малкия, чисти и готви, един път не се е оплакал от нещо.
Мiika - човек трябва да мисли позитивно. Иначе всичко лошо му се стоварва. Това е моята философия, като дойде нещо лошо на главата - тогава да му мислим. Затова съм така позитив, и да не ми хареса нещо, ако нямам сили да го променя, по-добре да му се наслаждавам, отколкото да рева постоянно, че не ми харесва.
vesi_vas - Да ти е живо и здраво съпружеското тяло, да няма капризи и да има пари
Оличка, Честит Рожден Ден на теб.
Момичета, всеки път като пуснете снимки ги гледам с голям интерес, и искрено се наслаждавам на сладките бебоци. Децата са прекрасни.
Може ли да помоля някой, да ми прати паролата за Майския албум, например, не видях снимките на Зайо, както и големия формат на колажите на Минолта?
Лек ден от нас.
У нас мъжът ми се разболя. Два дена беше с температура, а откакто сме заедно никога не е вдигал температура. Настъпи шаш и паника
Както съм си свикнала да спя сама и изведнъж с деца два броя - грам не мигнах - то не беше пъшкане, мятане - как да се спи. Сега мъжът ми не е баш здрав, но ни прибра мен и малкия. Баткото го оставихме при баба му да го позакрепи още малко, че от две седмици е с хрема. Куриозното в случая е, че ние днес със съпружието имаме годишнина - аз се сетих към 19 часа, а съпружието хич не се беше сетило


и браво за смелостта ти!!!


Все повече се замислям по въпроса. Блазе на който има родители или свекита наблизо да помагат.

и аз съм на твоето мнение за позитивното мислене.
като,че ли бих изчакала със сметаната,ама ориза според мен е ок.
Уважавала съм ги ,съответно съм получавала същото отношение.

